Време ли е "Тръмп-Нетаняху" да замени "Сайкс-Пико" в кървящия Близък изток?

През 1916 г., когато Османската империя започва да се разпада, британският и френският външен министър тайно сядат с молив и линийка и прокарват линии върху картата на Близкия изток, разделяйки османските територии на британски и френски сфери на влияние. Това пише за "Джерусалем пост" Ярон Шварц - ръководител на американския офис на Acumen Risk Ltd. - компания за управление на риска.

Те пренебрегват естествените граници, племенните връзки, етническите общности и религиозните разделения. Така се ражда споразумението "Сайкс-Пико", което създава Сирия, Ливан, Ирак и други съвременни държави в Близкия изток. Оттогава регионът не спира да кърви.

Споразумението "Сайкс-Пико" е изковано от доминиращите сили на своето време. Днес то трябва да бъде заменено с рамка, изградена от водещите сили на нашата епоха - нека я наречем Споразумението "Тръмп-Нетаняху" - основано на четири стълба: сигурност, география, история и справедливост.

Сигурност

В продължение на десетилетия Израел поемаше удари, отвръщаше и след това отново се връщаше в същата уязвима позиция в очакване на следващия неизбежен конфликт.

7 октомври сложи край на този порочен кръг. Най-тежкото избиване на евреи след Холокоста показа ясно, че възпирането на геноцидни режими и овладяването на заплахи вече не са достатъчни.

Оттогава действията на Израел са систематични: висшето ръководство на "Хамас" беше ликвидирано, а Израелските сили за отбрана вече контролират повече от половината от Ивицата Газа. Режимът на Асад в Сирия се срина, след като Израел унищожи неговите военновъздушни сили, флот и стратегически обекти.

"Хизбула" беше сериозно отслабена и изтласкана на север от река Литани. Самият ирански режим също понесе тежки удари, както и програмата му за създаване на ядрено оръжие.

Това не бяха просто военни операции - те се превърнаха в реалните основи на нова стратегическа действителност.

Когато фалшивият мир е по-опасен от честния конфликт или защо Израел трябва да унищожи "Хизбула"

"Никога не е имало истинско прекратяване на огъня, а само сражение, докато Израел е с вързани зад гърба ръце. Време е да ги развърже"

География

Теренът не е идеология - той е физика. Израел е приблизително колкото щата Ню Джърси. Преди Шестдневната война през 1967 г. най-тясната му част е била широка едва девет мили. Както казва бившият външен министър Аба Ебан, това са били "граници като в Аушвиц" - толкова тесни, че всяка сериозна военна атака би могла да разсече страната на две. 7 октомври доказа това по най-ясния и най-кървавия начин.

През 2000 г. Израел едностранно се изтегли от Ливан. След войната през 2006 г. Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН задължи "Хизбула" да се разоръжи и да се изтегли на север от река Литани. ООН никога не наложи изпълнението ѝ, а през следващите 18 години "Хизбула" натрупа над 150 000 ракети, насочени към израелски градове.

Изводът за Израел е следният: гаранциите на хартия и сините каски не могат да заменят защитимите граници. Аргументът Литани да бъде северната граница на Израел не е експанзионизъм - това е тежко извоювана и многократно доказана необходимост.

Спирането на войните в Близкия изток минава през смяна на режимите в САЩ и Израел

Вътрешноамериканският контекст, предшестващ тази война, се обобщава в една дума: Епстийн.

История

Претенциите на Израел към Южен Ливан са по-дълбоки от "Сайкс-Пико". Царството на цар Соломон е обхващало голяма част от територията на днешен Южен Ливан.

Макар че само Свещеното писание не може да определя съвременни граници, линиите, начертани в Лондон и Париж през 1916 г., не притежават по-голямо морално основание от хилядолетното присъствие на еврейската цивилизация по тези земи. "Сайкс-Пико" няма свещен статут. То е плод на колониални интереси и трябва да бъде заменено от съвременните реалности.

"Епична ярост" на Тръмп фундаментално преобразила Близкия изток

Операцията опровергала прогнозите на експертите за война с Иран

Справедливост

В продължение на 110 години "Сайкс-Пико" доведе до един постоянен резултат: Близък изток, в който правото на съществуване на еврейската държава постоянно бе поставяно под въпрос. Границите на всички останали държави се приемаха за неприкосновени.

И все пак Израел - единствената демокрация, възникнала след този исторически трус - беше единствената държава, от която се очакваше непрекъснато да договаря собственото си оцеляване. Нападан от арабски армии през 1948, 1967 и 1973 г.; подложен на непрестанен терор и кампании от самоубийствени атентати; обстрелван с ракети десетилетия наред от Газа и Ливан; и накрая - на 7 октомври - всеки път, когато Израел се защитаваше, светът намираше нови причини да поставя под съмнение действията му и да ограничава отговора му.

Тръмп и Нетаняху са единствените лидери, готови да се изправят директно срещу злото на иранския режим, вместо да го прикриват зад дипломатически формулировки. Както заяви президентът Тръмп: "Победителят взима трофеите". Това не е триумфализъм. Това е най-старият принцип на държавното управление.

Очертанията на новата рамка вече са ясни: източната граница на Израел да бъде официално утвърдена по долината на река Йордан; северната граница да бъде изместена до река Литани; Газа да бъде демилитаризирана по модел, който изключва влиянието на Иран; а регионалната нормализация - вече започнала с държавите от Персийския залив и потенциално със Саудитска Арабия - да бъде закрепена в трайни споразумения, основани на Авраамовите споразумения.

"Сайкс-Пико" никога не е било мирно споразумение. То беше колониално разпределение на територии, породило всички последвали конфликти в региона. За първи път от 1916 г. насам може да бъде установен нов ред - не от европейски империи или проксита от времето на Студената война, а от държава, кореняща се в тази земя, и глобалната суперсила, която стои зад нея.

Време е "Тръмп-Нетаняху" да замени "Сайкс-Пико".

Европа ще съжалява за деня, в който позволи войната на Тръмп

Тръмп и Нетаняху горят свещта от двата края и когато управлението им най-накрая приключи, всички ще си изгорят пръстите