Израел срещу Иран: Няма смисъл да се режат краката, ако главата е все още жива

След кланетата на 7 октомври беше ясно, че правителството на Бенямин Нетаняху ще доведе войната чак до Техеран. Непосредствените заплахи от Хамас, който организира погромите от Газа, и от ливанската Хизбула, която го подкрепяше, бяха отблъснати от израелския военен отговор. Главите им бяха до голяма степен отрязани, а военните им възможности бяха силно отслабени. Това пише в материал за френския вестник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.

"Няма смисъл да се режат крайниците, ако главата е все още жива", обобщава френски дипломат. В тази многоетапна война единствената оставаща цел беше да се атакува "прародителят". Този, който води опосредстваната война срещу Израел чрез своите пълномощници в региона. Този, който ги обучава, въоръжава и подкрепя: Ислямска република Иран.

Целите ѝ са няколко: да направи невъзможно настъпването на още един 7 октомври, да превърне Израел в безопасно от съседите му убежище и да преначертае картата на Близкия изток, като освободи иранците, държани като заложници от режима.

За Израел заплахата е екзистенциална. След революцията от 1979 г. лидерите на Ислямската република постоянно призовават за унищожаване на еврейската държава. Въоръжените групировки, които подкрепят в региона, подпалиха Близкия изток. А Иран сега е на ръба да се сдобие с ядрени оръжия. Иран, въоръжен с бомба, като осигури защитен чадър за въоръжените групировки в региона, би направил Израел изключително уязвим за по-нататъшни атаки от многобройните му врагове.

Предотвратяването на появата на ядрен Иран винаги е било приоритетна цел на Бенямин Нетаняху. "Няма да позволим на най-опасния режим в света да се сдобие с най-опасното оръжие на света", заяви той, визирайки "ядрения кошмар", който би засегнал и Европа, и Съединените щати.

Но това е била и целта на много израелски министър-председатели, още от "Доктрината Бегин", която се застъпваше за това да се направи всичко възможно, за да се предотврати придобиването на ядрени оръжия от страна на Близкия изток. Тя беше формулирана от бившия министър-председател Менахем Бегин през юни 1981 г., веднага след израелската атака срещу ядрения реактор "Осирак" в Ирак.

Ще се задоволи ли вече Нетаняху само с ядрена сделка

Победите срещу Хамас и Хизбула му дават повече увереност

"При никакви обстоятелства няма да позволим врага да разработва оръжия за масово унищожение срещу нашата нация. Ще защитим гражданите на Израел в точния момент и с всички средства, с които разполагаме", каза той тогава. Оттогава "Доктрината Бегин" се превърна в един от стълбовете на стратегията за възпиране на Израел. Тя беше приложена отново през септември 2007 г., когато Израелските отбранителни сили бомбардираха ядрения реактор "ал-Кибар" в сирийската провинция Дейр ез-Зор.

Ограниченията на Виенското споразумение от 2015 г., което забави ядрената програма на Иран, без да я спре, едностранното оттегляне на Доналд Тръмп от споразумението през 2018 г., шокът от 7 октомври и липсата на резултати от преговорите, които Доналд Тръмп проведе с иранския режим през последните седмици, направиха вероятна израелската военна намеса - съвременно приложение на "Доктрината Бегин".

Нанасяйки такива жестоки удари по иранския режим, Бенямин Нетаняху потапя региона в несигурност. Той се надява на положителни резултати от тази инициатива, която според него би могла както да избави света от иранската ядрена заплаха, така и да промени облика на Близкия изток.

Особено ако, както се надява, атаките му срещу главата на "оста на злото" доведат до падането на режима. Атаките на Израелските отбранителни сили (IDF) срещу всички аспекти на иранската ядрена програма би трябвало да позволят на Израел и Запада, които не пестят усилия в борбата с разпространението на ядрено оръжие, да спечелят няколко години.

Но облогът все още не е спечелен. Сред непосредствените рискове някои посочват опасността от радиоактивни течове. Други се опасяват от евентуална ескалация.

През 2003 г. военната интервенция на Съединените щати срещу Ирак на Саддам Хюсеин също имаше за цел да промени Близкия изток чрез разпространение на демокрацията. Оттогава видяхме щетите, причинени от тази илюзия. Докато израелските военни операции успяха да потушат ядрените програми в Сирия и Ирак, тази цел изглежда недостижима в Иран, където ноу-хауто и знанията са напреднали твърде много, за да бъдат заличени.

Още през 2008 г. Израел обмисляше възможността за атака срещу ирански ядрени съоръжения. Правителството беше принудено да отстъпи поради отказа на Джордж Буш-младши. Оттогава военната програма на иранския режим се разгърна във всичките си аспекти.

Русия, Иран и новата война в Близкия изток: Отсъствие, което казва много

Ненадежден съюзник ли е Москва?

"Иран несъмнено ще се стреми да възстанови загубения си капацитет за обогатяване. Но сега ще го направи тайно, вероятно след оттеглянето си от Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО)", прогнозира Марк Фицпатрик, специалист в Международния институт за стратегически изследвания.

И без американски бомби за разрушаване на бункери, ще успеят ли израелците да унищожат подземни ядрени обекти като Фордо?

Ако ядреният капацитет на Иран не може да бъде унищожен, Израел рискува да се намеси отново след две или три години, след като ядрените възможности на Иран бъдат възстановени.

В известен смисъл, Израел е обречен на вечна война. Освен ако нов режим в Техеран не промени ситуацията, като разруши консенсуса около ядрената програма във всички политически слоеве в страната. И освен ако новата ситуация не предложи нова възможност за преговори, за които Доналд Тръмп продължава да призовава.

Междувременно, и след като не успее да наложи крайната си цел за устойчива политика на сигурност, Израел ще счита отсрочката, осигурена от бомбардировките му, за успех.

Както пише специалистът от IISS Емил Хокаем в статия за Financial Times: "Израел не изгражда по-добро бъдеще, а унищожава това, което би могло да го заплаши."

Докато чакат "края на войните", за много израелци това вече е нещо.

Колко близо е Иран до ядрен пробив и струва ли си израелската кампания

Тел Авив се надява с превантивен удар да спре или поне да забави значително ядрените усилия на Техеран