Колко близо е Иран до ядрен пробив и струва ли си израелската кампания

Юни 2025 г. се превръща в преломен момент за Близкия изток. Израел нанесе мащабни удари по Иран, твърдейки, че предотвратява придобиването на ядрено оръжие от режима в Техеран. В същото време САЩ, чрез президента Доналд Тръмп, демонстрират колебание между военна мобилизация и дипломатически сигнали. Но колко реална е ядрената заплаха и струва ли си високата цена за гражданите от двете страни?

По последни данни на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), Иран разполага с над 400 кг уран, обогатен до 60% - ниво значително над гражданските нужди. Ако страната реши да го обогати до 90%, това количество би било достатъчно за около 10 ядрени оръжия.

Въпреки че все още няма публични доказателства за преминаване на този праг, експерти предупреждават, че Иран технически е способен да го постигне за кратко време. Съобщенията за нова инсталация за обогатяване на уран, открита точно преди израелските атаки, подхранват опасенията, че Техеран вече е напът да затвори цикъла до ядрен пробив.

История на иранската ядрена програма

Иранската ядрена програма датира още от 50-те години на ХХ век, когато страната получава подкрепа от САЩ в рамките на инициативата "Атом за мир". След Ислямската революция през 1979 г. обаче, доверието на международната общност се разпада.

През 2003 г., след нахлуването на САЩ в Ирак, върховният лидер на Иран, аятолах Али Хаменей, издава фетва, с която обявява ядреното оръжие за "харaм" - религиозна забрана. Оттогава Техеран официално поддържа позиция, че ядрената му програма има изцяло мирен характер. Русия построи атомната централа в Бушер и не е ясно до колко тя и Китай са помогнали на Техеран да развие своите собствени ядрени възможности. 

Западните правителства и Израел обаче поставят под съмнение тази позиция, подчертавайки противоречието между религиозната декларация и обективните технически постижения на Иран в сферата на обогатяването и ракетните технологии. 

Обновена

Израел и Иран разменят удари за пети ден

Тръмп напусна по-рано срещата на Г-7 заради обстановката в Близкия изток

През 2015 г. Иран подписа историческо споразумение с петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН и Германия (т.нар. Група 5+1), което наложи сериозни ограничения върху ядрената му програма в замяна на отмяна на икономическите санкции.

Споразумението ограничи обогатяването на уран до максимум 3,67%, намали запасите му до 300 кг и позволи постоянен достъп за инспекторите на МААЕ. Това осигури на Иран икономическа "глътка въздух" и поне формално значително забави възможностите му за създаване на ядрено оръжие.

Но през 2018 г. президентът Доналд Тръмп едностранно изтегли САЩ от сделката, обвинявайки Иран в подкрепа на тероризма и в нарушаване на духа, ако не на буквата, на договора.

В отговор Техеран постепенно започна да нарушава ключови клаузи: увеличи обогатяването, натрупа запаси над позволеното и ограничи достъпа на МААЕ. Именно тези действия поставиха основата на настоящата ескалация, довеждайки Иран до прага на ядрен капацитет.

Иран се готви да напусне Договора за неразпространение на ядрени оръжия

Техеран обаче остава против разработването на оръжия за масово унищожение

Израелската военна кампания - стратегическа необходимост или капан?

Още в първия ден от офанзивата Израел удари двата ключови обекта на ядрената програма - Натанц и заводът край Исфахан. Проблем е поразяването на подземното ядрено съоръжение във Фордо, което е разположени дълбоко под планината. Според запознати само САЩ разполагат с бомба, която може да го порази. Ударени бяха и центрове за обогатяване на уран и за научно-изследователска дейност. Съобщава се, че поне 10 ирански ядрени специалисти са били убити, включително хора с дългогодишна роля в програмата.

Целта е ясна - да се разруши не само физическата инфраструктура, но и човешкият ресурс, натрупан в продължение на десетилетия.

Въпросът обаче остава доколко щетите наистина са забавили хода на програмата, и дали няма да тласнат режима в Техеран към още по-решителни действия в посока на ядрено оръжие - включително и чрез преосмисляне на религиозната забрана. Властите решиха страната формално да напусне Договора за неразпространение на ядрените оръжия. 

Израел вижда като край на войната с Иран ликвидирането на Али Хаменей

Тръмп е отхвърлил израелския план, за да не ескалира конфликтът

Цената за Израел: Обществото под натиск

Докато Израел демонстрира въздушно превъзходство и стратегическа решимост, цената за обикновените граждани е висока. Полетите от и до летище "Бен Гурион" бяха временно преустановени, а в градове като Тел Авив, Хайфа и Беер Шева животът протича в условията на постоянни въздушни сирени и престой в укрития.

Икономиката започна да усеща натиска - много бизнеси останаха затворени, а туристическият сектор е фактически парализиран. Наред с това, страхът от масирани ракетни удари от страна на Хизбула и други ирански проксита на север и юг допълнително нагнетява тревожността сред населението.

Макар мнозинството израелци да подкрепят действията на армията, умората от постоянното напрежение, несигурността и усещането за живот на прага на война се натрупват с всеки изминал ден.

Настроенията в Израел се променят, след като Иран проби Железния купол

Многопластовата система за противовъздушна отбрана остава надеждна, но не и перфектна.

Сянката на ядрения арсенал на Израел

Израел официално никога не е потвърждавал, но и не е отричал, че разполага с ядрено оръжие - политика, известна като "ядрена двусмисленост". Според международни оценки обаче, държавата притежава между 80 и 200 бойни глави, включително такива, способни да бъдат изстреляни от подводници и балистични ракети.

В настоящата ескалация няма публични индикации, че Израел обмисля използването на ядрено оръжие, но тревожни сигнали не липсват. Призивът на президента Тръмп за "незабавна евакуация на Техеран", както и коментари от израелски политици за необходимостта от "непропорционален отговор", подсказват, че ядрената карта съществува като крайна опция, особено ако Иран извърши атака по израелска територия с масови жертви.

Мнозина експерти обаче предупреждават: употребата дори на ограничен ядрен удар би довела до необратима ескалация, включително глобална изолация на Израел, рязко обтягане на отношенията със САЩ и непредвидими последици за целия регион. Реално обаче последствията от подобно развитие остават неясни и далеч не е сигурно, че управляващите в Израел не са готови на такъв риск.

Ролята на САЩ: Твърд курс с прикрита ръка

Президентът Тръмп демонстрира твърдост - напусна срещата на Г-7 в Канада и свика Съвета за национална сигурност. Публично заяви, че заминаването му няма нищо общо с примирие и дори призова в Truth Social за незабавна евакуация на Техеран - изказване, което се възприе като предвестник на нови удари.

Въпреки това, в кулоарите на администрацията се обсъжда възможно подновяване на преговорите с Техеран в Оман, ако напрежението спадне. Тръмп залага на стратегията "натиск до ръба" - създаване на военна реалност, която да подтикне Иран към отстъпки, включително по ядреното споразумение.

Според някои анализатори Израел помага на Тръмп, притискайки Иран, но според други Тръмп се мъчи да се качи на "тръгналия влак" и догонва действията на Израел със своите изявления, а решенията все пак се взимат в Йерусалим.

Тръмп напусна срещата на Г-7, призова за незабавна евакуация на Техеран

Той свиква Съвета за национална сигурност във връзка с кризата в Близкия изток