Отдавна се знае, че на Балканите македонизмът е може би най-голямата външнополитическа напаст за България. Македонският "идентитет" се изгражда изключително на антибългарска основа, но това явно не пречи едни от най-големите хулители на България в Скопие да изпадат в шизофренното състояние същевременно и да са кандидати за българско гражданство (и нерядко да получават такова).

А още по-абсурдно е, че молбата за такова гражданство се обоснова с български произход.

Наясно сме, че в повечето случаи става дума за прагматизъм, а не за чувства - "бугарският пасош" дава на гражданите на РСМ привилегиите да пътуват, учат и работят в рамките на целия ЕС (отделно, че разликата в стандарта между България и Северна Македония е вече значителна, и то не в полза на Скопие).

А в същото време представители на скопския политически елит продължават да плюят по България, вече и като нейни граждани. Или както описах процеса преди няколко години, "джобът гледа към София, сърцето - към Белград".

Трябва обаче да обърнем внимание, че пипалата на македонизма са се разпрострели и извън границите на Република Северна Македония. Конкретно - сред българското национално малцинство в Албания.

Но първо - малко контекст.

Районите Голо Бърдо, Мала Преспа и Гора в Албания са населени с етнически българи, съхранили своя език, традиции и култура. Тези територии са били част от българската държава през Средновековието, а в края на XVIII и началото на XIX век там се заселват нови български групи, търсещи по-добри условия на живот извън репресиите в Османската империя.

С подкрепата на Европейския съюз и с усилията на самите българи в Албания, през 2017 г. Тирана прилага на практика европейските ценности, като официално признава българското национално малцинство. През последното преброяване на населението в Албания 7057 души се обявяват като българи. Успоредно с това продължават да се увеличават и албанците, подаващи документи за придобиване на българско гражданство на основание български произход.

Въпреки това и въпреки факта, че за македонски етнос и държава Македония (и то без установено име) според историографията можем да говорим едва след 1991 г., Република Северна Македония претендира за "македонски произход" на същото това население.

Това се случва най-вече с помощта на албанската политическа партия "Македонски алианс за европейска интеграция" (МАЕИ), или т.нар. партия на македонците в Албания, която отрича наличието на българско малцинство в страната.

В този ред на мисли, изключително интересен е фактът, че един от най-активните членове на партията е подал пълен набор от документи за българско гражданство, включително и удостоверение за български произход.

Става въпрос за Бесник Хасани, член на МАЕИ и председател на неправителствената организация "Мост" - на самоопределящи се като етнически македонци в района на Голо Бърдо в Албания.

Хасани е сред най-приближените сподвижници на председателя на МАЕИ Васил Стерьовски и един от инициаторите за въвеждане на часове по "македонски език" в началните класове в училището в Требище. А на 4 май тази година взима участие в организираното от Скопие поставяне на паметник на Гоце Делчев с надпис "от македонскиот народ" на площада в населения предимно с българи Пустец.

Декларираната цел е да се защити "македонското културно-историческо наследство и македонската идентичност в Албания".

Вярата на Хасани в "македонския" произход на населението в Албания очевидно противостои на заявеното от него в документите за български произход.

Въпросът е дали всъщност би престъпил убежденията и завета на предците си, за да получи един паспорт и възможността да пътува свободно в чужбина? Или е по-вероятно младата балканска държава Северна Македония години наред да е плащала на етнически българи, за да се припознаят като "етнически македонци"? Едва ли е нужно да уточнявам, че този казус въобще не е изключение...

Молбата на Бесник Хасани за българско гражданство надали ще бъде удовлетворена - предвид политическата му дейност, която еднозначно е във вреда на България.

Но напълно възможно е албански македонисти да са се сдобили със заветния паспорт - просто антибългарските им действия са започнали след получаване на гражданството. Както има и обратни случаи - активисти с македонистко минало получават катарзис и към момента на кандидатстване за българско гражданство изглеждат порядъчни.

Българският паспорт е достатъчно атрактивен дори за политически фигури от РСМ и Албания. Което е нормално, както предвид икономическото изоставане на тези страни в сравнение с България, така и заради членството ни в ЕС. Въпросът е какво прави стратегически нашата страна, за да не допуска македонистката отрова да заразява иначе здрави части от българската народностна общност? И най-вече, да се държи като регионален фактор на Балканите.

Македонизмът сред българите в Албания не е за подценяване и по друга причина: неотдавна Албания бе "извадена" от пакета с РСМ по пътя към членство в Европейския съюз и европейската перспектива за Тирана изглежда доста благоприятна.

Но подобни "диверсии" могат да забавят и затруднят процеса по евроинтеграция. Могат също и да вбият клин в българо-албанските отношения - да не забравяме, че Албания е държава, с която досега не сме имали търкания.

А що се отнася до българското население в Мала Преспа, Голо Бърдо и Гора - то има възможност да се върне към своите корени и да начертае нов европейски път за себе си и за своите деца.

Желанието на тези хора да придобият българско гражданство е напълно легитимно и заслужава подкрепа по редица причини. Българският паспорт им предоставя достъп до ЕС с възможности за образование, работа и по-добър стандарт на живот.

Тази възможност облагодетелства не само отделните лица и техните семейства, но също така води до по-голяма свързаност между Албания и останалата част на Европа. А българското гражданство е не само символ на принадлежност към определена етнокултурна идентичност, а също и признание за живота и усилията на предците им.