Михаил Мишев: На ромите се гледа не като на граждани, а като на животни за контрол

"Къде отиваш да четеш качествена, смислена журналистика за роми, ако искаш? Няма къде. Нито в големите медии, нито в големите телевизии се публикуват задълбочени текстове, които да представят различни гледни точки."

Това заяви в интервю за News.bg Михаил Мишев, политолог и ромски активист, създател на сайта за анализи и коментари "Ромало". Въпреки че не е финансиран, а екипът е съставен от доброволци, за първите си девет месеца той вече събира десетки хиляди четения. Мишев отбелязва, че повече българи отколкото роми четат сайта. А това е важно:

"Защото няма друга гледна точка за тях. Когато се пише за роми, обикновено е нещо като сензация, нещо негативно. А когато пишат самите роми, които знаят контекста в своите квартали, познават вътрешните динамики и процеси, които се случват в кварталите им, текстовете изглеждат и се разбират по друг начин (бел. ред. - Михаил Мишев е родом от квартал "Надежда" в Сливен, който е населен предимно с роми)."

Мишев изтъква изборите и "мита", че ромите определят парламентарния вот, като си послужи с официалните данни за страната, според които ромите са 260 000, макар той самият да смята, че реалната бройка е много по-висока.

Две ромски фамилии се биха с тръби пред полицията в Горна Оряховица

Причината е стараа вражда

Той отбелязва изключително ниската избирателна активност сред общността и дава конкретен пример: в 6-то Основно училище в ромския квартал "Надежда" в Сливен от 9000 души с право на глас - само 600 са гласувалите на последните парламентарни избори. Често ромските гласове дублират националния вот, а не са съсредоточени в конкретни партии, както се спекулира.

Ромският активист вярва, че прекалено много се акцентира върху ромския купен глас, а не върху партиите и хората, които го купуват.

Контролираният вот обаче се оказва много по-голям проблем от купения. Случва се, когато шефове на предприятия имат уговорки с дадени партии, работниците се заплашват с намаляване на заплащането или се примамват с бонуси, в зависимост от това дали гласуват за тези партии.

Мишев засегна и засиленото полицейско присъствие, концентрирано в ромските квартали по време на избори. Според него определени акции имат за цел да сплашат населението и да го накарат да не гласува, като така още повече спада избирателната активност сред ромите.

МОН предлага езикова интеграция за първокласниците от малцинствата

Очаква се законът да се приеме през есента

"Те ги снимат и след това с дроновете слизат от височина в близост до тях и ги сплашват по този начин. Самият Иво Мирчев се похвали, че това работи и е дало резултат, което на нас ни говори, че на тези хора не се гледа като на граждани. На тях се гледа като на някакви животни, които ние трябва да контролираме."

Политологът коментира и тезата, че недостатъчно образованите хора не трябва да имат право на глас:

"Да ограничаваш правото на глас на някого заради това дали има, или няма определено образование, нарушава международните договори, човешките права и единните принципи, които са в основата на либералната демокрация, за която ние твърдим, че сме като страна," каза Мишев.

Образованието е друг сектор, в който ромският етнос често среща дълбоки затруднения. Сегрегираните училища, каквото е 6-то Основно училище в "Надежда", остават належащ проблем, който започва още от инфраструктурата на някои ромски квартали:

"Единствените вход и изход от квартал "Надежда", понеже кварталът е заобграден от бетонна стена, е пешеходният тунел при ЖП прелеза, който е около 60-70 метра дълъг. Другият вход и изход от квартала е автомобилният път, който минава покрай джамията и води към булеварда, който отвежда към края на града. Доста символично, нали?"

Смята се, че около 60-70% от ромските деца в България учат в сегрегирани училища по данни на Агенцията на Европейски съюз за основните права. Въпреки това, правителството не признава съществуването на сегрегирани училища и приема, че те са затворени преди много години, обяснява Мишев.

И в разговора, и в текстовете си той набляга на вторичната сегрегация. Тя е налице, когато в едно училище със смесен етнически състав броят на ромските деца започне да нараства и българските родители започнат да преместват децата си. Така това училище се превръща в ромско.

Мишев дава пример за вторична сегрегация с 8-мо Основно училище в Сливен, където самият той е учил. Първоначално то било смесено. В един момент директорката направила родителска среща само с българските родители, за да им каже, че "циганите започнаха да записват много от децата си тук". Така българчетата се отписват и училището става ромско.

За политолога главният проблем в сегрегираното образование не е концентрацията на един етнос, а изключително ниското образователно качество и резултати. Той наблюдава ниската мотивация на много от учителите в такъв тип училища, които са в основно предпенсионна възраст или са вече пенсионирани.

Кметът на "Илинден" не вижда политическа и човешка грешка в бутнатите ромски къщи

Няма да има общински жилища за хората от гетото в "Захарна фабрика"

Той коментира и липсата на достатъчно учебно съдържание, свързано с ромския етнос, което би помогнало и на българската общност да е по-отворена. За него основен проблем е, че когато се говори за интеграция, често се разбира асимилация.

"Това означава, че ромската общност, за да се интегрира, трябва да изостави собствения си език. Означава семействата да не живеят в близост, а семейната единица да бъде по-малка, както е в западните общества, включително в българското, което е по-индивидуалистично. Това означава ромските деца да не знаят историята си, културата си," каза Мишев.

Той посочи тенденцията ромите да крият произхода си, като се представят за българи или турци, за да бъдат приети по-добре. Също така изрази неразбиране към българските работодатели, които предпочитат да наемат работници от страни извън Европа, вместо да се възползват от ромите.

Относно бъдещето на своята медия "Ромало", Мишев споделя идеята да организира присъствени събития, както и да издава сборник с избрани статии, които да засегнат обсъдените в интервюто теми, както и много други за ромите у нас и по света.