Дъното си има дъно: отношенията между ЕС и Израел

Дъното си има дъно, под което обаче стои още едно дъно.

По този начин могат да бъдат обобщени отношенията между Европейския съюз (ЕС) и Израел през последните години. Особено след започването на войната между Хамас и Израел.

Тъкмо когато човек си помисли, че най-ниската точка на диалог и сътрудничество между Брюксел и Тел Авив е вече достигната, ЕС и Израел маркират нов етап от компрометирането на техните отношения. Като това е равносметка, която касае близкоизточната държава, но далеч не се изчерпва само с държави от ЕС. През последната една седмица видяхме как Обединеното Кралство и Канада също усложниха комуникацията си с Израел.

За този развой на събитията има (концептуални) причини и (конюнктурни) поводи.

Геополитическото разграничаване между Европа и Израел - разбирайте, все по-голямото разминаване спрямо водещите ги ценности и интереси, които те иначе споделяха - се предопределя от следните базови причини.

На първо място, това е високата хуманитарна цена на войната в Газа. Въпреки че ЕС изрази своята солидарност и подкрепи Израел, когато близкоизточната страна стана жертва на тероризма на Хамас на 7 октомври 2023 г., Брюксел впоследствие разкритикува властите в Тел Авив за техния военен отговор, причинил масова разруха и хиляди цивилни жертви в ивицата Газа.

От година насам ЕС последователно обвинява правителството на Бенямин Нетаняху за две неща. Едното е периодичното възпрепятстване на достъпа до хуманитарна помощ за палестинския анклав, поради което и наблюдаваме апокалиптични кадри от Газа, където местното население щурмува пункт за разпределение на хуманитарна помощ.

Другото: за липсата на политическа воля за преустановяване на войната. Изводът, че Нетаняху води война, чиято цел не е да премахне Хамас от властта в Газа, а да си гарантира собствената в Израел, е все по-разпространен сред европейските столици.

Тези дни новият германски канцлер Фридрих Мерц заяви, коментирайки случващото се в Газа, че страната му трябва да реагира, когато хуманитарното право е нарушено. Според Мерц тероризмът на Хамас не оправдавал страданията в Газа, а самият той "вече не разбирал какво Израел се опитва да постигне".

Нетаняху има нужда от война. Израел – не

Какво означава стратегията на Тел Авив да контролира територии от чужди държави и как помага тя сега на израелския премиер

На второ място, ЕС и Израел имат традиционно разминаване спрямо сключената през 2015-та г. Ядрена сделка с Иран, по която Брюксел е страна, и която ЕС се опита да съхрани след като САЩ я напуснаха три години по-късно. На този фон, Израел е последователен противник както на въпросното споразумение, така и на текущите и паралелни дипломатическите усилия на европейските държави и САЩ да сключат нова сделка с иранските власти, касаеща тяхната ядрена програма. Ако ЕС и САЩ се застъпват за дипломатически преговори с Иран, то Израел защитава военния подход.

На трето място, извършваните бомбардировки по различни цели и окупацията на територии в Южна Сирия от Израел също създадоха нови обстоятелства за критика от Брюксел спрямо близкоизточната държава. Тел Авив пък, от своя страна, разкритикува Брюксел затова, че европейците премахнаха санкциите си срещу Сирия при падането на режима на Башар ал Асад и идването на власт на Ахмед ал-Шараа (известен като ал Джулани в терористичната си биография).

Войната в Газа, подходът към Иран и окупацията на сирийска територия от Израел инжектираха отрова в отношенията между Брюксел и Тел Авив. Но наред с тези базови причини за влошаване на диалога и сътрудничеството между тях са налице и други такива.

Така например, ЕС взема предвид това, че правителството на Бенямин Нетаняху лобира в полза на съхранението на руските военни бази в Сирия и не подкрепи Европа спрямо войната в Украйна (за разлика от предишния коалиционен кабинет, воден от Нафтали Беннет). Войната в Газа прави невъзможна нормализацията на отношенията между Израел и арабските държави, а оттук и реализацията на коридора, свързващ Индия с Европа през Саудитска Арабия (India-Middle East-Europe Economic Corridor, IMEC).

Като традиционно един от основните донори за хуманитарна помощ за Газа, Брюксел не е очарован и от нейното периодично блокиране от израелските властите. По-голямата част от помощта за Газа е осигурена от ЕС, но тя не достига до хората, тъй като е блокирана от Израел, заяви вчера Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политика на сигурност Кая Калас.

Продължаващата израелска политика на незаконно заселничество спрямо Западния бряг, както и опитите на Бенямин Нетаняху да наложи контрол на изпълнителната върху съдебната власт в страната, за сметка на демократичните принципи, са други теми, които правят контактите между ЕС и Израел все по-сложни.

Израел заплашва да анексира Западния бряг, ако ЕС признае Палестина

Външният министър Гидеон Саар предал аналогични послания на своите колеги от Великобритания, Франция и други страни

Но разпадът на диалога и сътрудничеството между ЕС (и Обединеното Кралство), от една страна, и Израел, от друга, бе катализиран през последната седмица и от някои конкретни поводи.

Единият такъв бе появилият се план на правителството на Бенямин Нетаняху да извърши окупация на 75% от ивицата Газа. За ЕС и Обединеното Кралство това е формула за нов хуманитарен погром върху палестинския анклав. Подобен сюжет е и несъвместим с формулата за създаване на палестинска държава на териториите на Газа и Западния бряг, каквато е рамковата позиция на ЕС за разрешаване на израелско-палестинския конфликт.

Другият повод за обтягането на отношенията между европейските държави и близкоизточната такава бе инцидентът от миналата седмица, когато израелски сили са открили предупредителен огън спрямо чуждестранни дипломати, включително и европейски. Същите са се намирали в постъпите на бежанския лагер в Дженин, по покана на Палестинската автономия в Западния бряг.

Този инцидент предизвика повсеместна критична реакция: и от ЕС като цяло, и от различни държави-членки на съюза. Но той даде повод и за по-резки движения в Европа.

Великобритания, например, заяви, че суспендира преговорите си с Израел за предоговаряне на свободното търговско споразумение с Тел Авив. Франция пък отново активира марша си за признаване на палестинска държава. По данни на медиите и в момента Париж лобира различни европейски държави - Великобритания, Холандия, Белгия - за съвместно признаване на палестинска държава. Миналата година такава бе призната от Испания, Норвегия и Ирландия.

Именно британският министър-председател Киър Стармър и френският президент Еманюел Макрон, заедно с техния колега, канадския премиер Марк Карни, излязоха преди това със съвместно изявление, в което призоваха Тел Авив да възобнови безпрепятствения достъп на хуманитарна помощ в Газа и да преустанови военните си действия спрямо палестинския анклав. Винаги сме подкрепяли правото на Израел да защитава израелците от тероризъм, пише във въпросния документ. Но тази ескалация е напълно непропорционална, продължават тримата в тяхното съвместно изявление.

Инцидентът в бежанския лагер в Западния бряг пък провокира Брюксел да заяви, че в съюза има мнозинство от държави-членки, които желаят да преразгледат Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел. Последното е принципната рамка, която регулира търговските отношения между тях. Именно ЕС е най-големият търговски партньор на Израел, отговарящ за 32% от търговията със стоки на близкоизточната държава през изминалата 2024-та г.

Тръмп при Шехерезада: Приказка за 1001 милиарда. И един рушвет

Външната политика на Тръмп е ориентирана към удовлетворяване на прагматични и потребителски интереси, а Арабският полуостров е най-подходящият подиум за американския президент

Израел отговори на тази европейска реакция пословично. От Тел Авив заявиха, че ако се пристъпи към признаване на палестинска държава, то израелските власти ще анексират част от Западния бряг (става дума за Зона С, която представлява около 60% от Западния бряг, и която е контролирана от Израелските отбранителни сили). Министър-председателят Нетаняху пък обвини Стармър, Макрон и Карни, че заемат страната на "масови убийци, изнасилвачи, убийци на бебета и похитители" .

В ретроспективен план може да се посочи, че войната между Хамас и Израел бележи една тектонична промяна в начина, по който ЕС и Обединеното кралство възприеха този конфликт. В неговото начало Тел Авив получи пълната подкрепа на държавите от Стария континент, докато в последвалото му развитие Израел започна да губи позиции сред мнозинството европейски столици. Германският канцлер Фридрих Мерц най-добре обобщи все по-широко споделените нагласи в Европа, казвайки, че "начинът, по който цивилното население е засегнато... не може повече да бъде оправдан от битката срещу тероризма на Хамас".

Всъщност Тел Авив се намира в ситуация, в която, без още да е спечелил войната срещу Хамас, вече губи доверие и подкрепа в Европа. А това е придружено от обстоятелството, в което комуникацията между Бенямин Нетаняху и Доналд Тръмп също се усложнява. Причина за последното е разминаването между двамата спрямо случващото се в Газа и подхода спрямо Иран.

Всъщност и по двете теми - войната в Газа и преговорите с Иран - ЕС и САЩ в момента стоят по-близо един до друг, отколкото Тел Авив и Вашингтон.

Според медиите в Израел последният разговор между Тръмп и Нетаняху от тези дни е бил напрегнат, а неговото естество се е съдържало в предупреждението на американския президент спрямо израелския министър-председател последният да не извършва действия, които биха взривили текущите преговори между Вашингтон и Техеран. Именно САЩ са и основната причина, поради която Израел все още не е задействал плана за завземане на Газа в пълния му обем.

Войната в ивицата Газа сложи прът в нормализацията на отношенията между Израел и редица арабски държави, най-важната от които е Саудитска Арабия. Въпросният конфликт е повод за напрежение по оста Тел Авив - Вашингтон (това бе вярно и при предишната, и при текущата американска администрация). Войната прави и отношенията между Израел и ЕС все по-трудни, дълбаейки нови дъна в тях.