Ормузката криза от 2026 г. предизвиква най-големия и най-сложен енергиен шок в съвременната история, разкривайки дълбоки уязвимости в енергийната система на Европа. Непосредственото прекъсване на доставките на горива произтича от конфликта в Персийския залив, но кризата разкрива дългосрочен проблем. Това се посочва в анализ на Центъра за стратегически проучвания в Хага (The Hague centre for strategic studies - HCSS). Той е изготвен от експертите Ирина Патрахау и Лусия ван Гюнс.
Европа остава силно зависима от външни енергийни доставки и продължава да реагира със спешни мерки, вместо структурни реформи. С нарастването на геополитическото напрежение и рисковете, свързани с климата, континентът е изправен пред труден избор между повтарящи се кризи и изграждане на трайно устойчив модел.
HCSS отбелязват, че анализът е завършен в началото на юни 2026 г. но разглежданите в него събития продължават да се развиват.
В ключовите изводи в изследването се отчита, че блокадата на Ормузкия проток е причина за нарушения в енергийните и други доставки, надминаващи петролната криза от 1973 г. както по обем, така и по стоков обхват. Те се простират от петрола до втечнения природен газ (LNG), торовете, химикалите и пластмасите. Дори след отварянето на пролива, се очаква да за нужни поне шест месеца, за да се стабилизира пазарът, а нормалното му състояние отпреди кризата може никога да не се възстанови напълно.
Глобалното въздействие на настоящата криза е твърде неравномерно и разкрива кои страни са инвестирали в устойчивост и кои не. Азиатските икономики, включително Виетнам, Япония, Южна Корея и Сингапур, са изправени пред най-остри проблеми, след като са внасяли 60-75% суровия петрол, петролните продукти и втечнения газ през пролива. За разлика от тях, Китай разполага с големи стратегически запаси и силно електрифицирана икономика, което показва, че предходните структурни инвестиции пряко определят устойчивостта на кризата.
Устойчивостта е свързана с достъпа, а не само с производството. Кризата разкрива, че уязвимостта не се определя само от глобалния обем на енергийните продукти, но и от това кой контролира каналите между производителите и потребителите и кои страни имат финансовата и логистична възможност да поемат внезапното им блокиране.
Европа реагира на енергийна криза реактивно и това води до увеличаващи се разходи, които вече не може да си позволи. Европа влезе в кризата силно зависима от вноса. Тя разчита на освобождаването на стратегически резерви, координирано от Международната агенция по енергетика (МАЕ), и разгърна четвъртата си временна рамка за подпомагане от 2020 г. насам. Това напомня за събитията по време на енергийния шок след руската инвазия в Украйна. Всяка криза, която отшуми, без Европейският съюз (ЕС) да завърши структурната си реформа, прави следващата по-скъпа, по-политически дестабилизираща и по-трудна за финансиране.
Европа трябва да премине към интегрирана енергийна система, основана на сигурността. Енергийният преход не е просто климатичен императив, той е единственото трайно решение за осигуряване на устойчивост. Но самият преход е недостатъчен, ако веригите за доставки възпроизвеждат същите уязвимости при критичните продукти, които Европа се опитва да избегне по отношение на изкопаемите горива. Необходима е интегрирана, ориентирана към сигурността енергийна стратегия, която съчетава обвързващи цели за диверсификация, стратегически резерви за рафинирани продукти и втечнен природен газ, устойчиви вериги за доставки на критични материали и алтернативни горива, както и постоянен инвестиционен модел, който да не е необходимо да се изгражда наново от нулата всеки път, когато възникне криза. Кризата от 2026 г. е болезнена. Но най-ясният ѝ урок е този, който Европа вече е получила и е избрала да не учи.
Блокадата на Ормузкия проток и атаките срещу енергийната инфраструктура, които си разменят Израел и САЩ с Иран, са причина за най-големия енергиен шок, регистриран някога, МАЕ. Една четвърт от морската търговия с петрол преминава през пролива, като доставките идват от Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Иран, Ирак, Кувейт, Катар и Бахрейн. На Ирак, Кувейт, ОАЕ и Саудитска Арабия се наложи значително да намалят производството си. Около 25% от доставките могат да бъдат пренасочени чрез тръбопроводи в Саудитска Арабия и ОАЕ, но останалата част е блокирана в резултат на конфликта. Пазарът на петрол никога не е претърпявал физическа блокада в такава степен. Проблемът не е само в това, че доставките вече не могат да преминават през Ормузкия проток, но и в това, че капацитетът на производителите от Персийския залив е значително засегнат от конфликта.
Основните глобални последици от енергийната криза от 2026 г. станаха обект на широко обсъждани през последните няколко месеца, но как Европа реагира на кризата? Ирина Патрахау и Лусия ван Гюнс изследват европейския отговор, характеризиращ се с реактивни политики и държавна подкрепа за минимизиране на въздействието. Според тях е необходима незабавна структурна реформа, за да може европейският енергиен пазар да придаде устойчивост в системата и да намали излагането на глобални събития.
Най-голямата енергийна криза в историята
Ормузката криза от 2026 г. се различава от петролния шок от 1973 г. както по смекчаващите, така и по утежняващите фактори. Положителната страна - световната икономика използва с приблизително 60-70% по-малко петрол на единица БВП спрямо 70-те години на миналия век. Открояват се три структурни промени: много по-енергийно ефективен транспорт, почти пълно елиминиране на петрола от производството на електроенергия и растеж при услугите и високотехнологичните индустрии, които изискват малко енергия за производство. Това означава, че същият скок в цената на петрола води до значително по-малко щети на БВП, отколкото през 1973 г.
В настоящата ситуация обаче този буфер се обезсилва по няколко причини. Нарушеният обем на доставки е значително по-голям. Същественото е, че това не е просто петролен шок. Кризата засяга не само рафинериите, които зависят от суровия петрол от Персийския залив, но и потребителите на петролни продукти като дизелово и реактивно гориво, втечнен природен газ, алуминий, както и нефтосъдържащи и др. химикали и стоки като торове, хелий и пластмаси. През Ормузкия проток са преминавали около 17% от световните доставки на втечнен газ 10-30% от количествата торове, хелий и пластмаси.
Страните производителки разполагат с петрол, който не могат да изнасят. Страните потребителки пък плащат за петрол, които не могат да получат. Кризата разкрива, че важното не е количеството на енергийните ресурси, а кой контролира пречките по пътя между производителите и потребителите и кои страни имат финансовия логистичен капацитет да се справят внезапно спиране на доставките.
Парадоксално е, че самите страните от Персийския залив, които произвеждат петрол, са сред потърпевшите, тъй като не могат да изнасят продукцията си и са принудени да намалят производството, след като хранилищата им се запълват. Следователно кризата е едновременно по-малко тежка като дял от БВП, по-сложна, с по-широк стоков обхват и по-опасна за конкретните страни, които са най-малко способни да неутрализират последиците от нея.
Географското въздействие също е обърнато. Докато кризата от 1973 г. засяга САЩ и Европа, настоящата удря най-силно експортно ориентираните икономики на Азия, много от които разполагат с резерви само за седмици. Сред най-засегнатите страни са Виетнам, Япония, Южна Корея и Сингапур, които внасят 60-75% от суровия си петрол през пролива. Индия и Индонезия са най-силно засегнати от недостига на втечнен газ, от който съответно 80% и 90% от домакинствата зависят за готвене. Според МАЕ, втечненият газ, изнасян от Близкия изток за Азия, е бил използван за готвене от 820 милиона души.
Китай не е засегнат толкова силно, колкото съседните държави. Големите петролни запаси правят страната по-устойчива на петролна криза, въпреки че цените са се увеличили и там. Икономиката на Китай обаче използва в голяма степен електроенергия, така че петролът е по-малък дял в енергийния микс.
Дългосрочното въздействие на конфликта зависи от продължителността му и способността на производителите на петрол в Персийския залив да се възстановят след атаките. Като цяло, дори ако Ормузкият проток се отвори отново в краткосрочен план, може да отнеме месеци, за да се стабилизира пазарът отново, поради необходимото време за възстановяване на повредената енергийна инфраструктура, като например рафинериите. Саудитска Арабия има най-добър шанс да се възстанови най-бързо. Тя разполага с най-големите технически и финансови ресурси и е доказала възможностите си за възстановяване след атаките през 2019 г. срещу нейни съоръжения за много кратък период - достигане на нива на производството от 10 милиона барела дневно само за 10 дни и възвръщане на максималния капацитет от 12 млн. барела за 2 месеца. ОАЕ, Катар и Кувейт също са в добри позиции, въпреки че зависят от повече фактори като офшорни добиви и заобикаляне на Ормузкия проток.
Европа: Избор на субсидии пред структурни мерки?
Вносът на петролни продукти в Европа, и по-специално на дизел и реактивно гориво, е значително засегнат. Половината от вноса на авиогориво в Европа идва от региона на Персийския залив и е трудно да се замени с друг внос на фона на тесния пазар. Също така е трудно бързо да се разшири производството на вътрешния пазар, тъй като продуктовата гама на всяка рафинерия се различава в зависимост от технологията и от видовете внасян суров петрол. Краткосрочни мерки като освобождаването на стратегически резерви и облекчаването на санкциите срещу руския и иранския петрол облекчават част от натиска, но ефектът може да бъде смекчен само за ограничен период от време. Резервите са изчерпани през първите четири седмици от кризата, като нивата на запасите са под средните за периода от края на март.
В отговор, Европейската комисия (ЕК) обяви през април 2026 г. плана AccelerateEU. Той очертава мерки за справяне с кризата с изкопаемите енергийни източници, включващи спешни действия на национално ниво, за осигуряване на наличности от реактивно гориво и дизел. Предвидени са още оценки на наличните запаси и капацитета за рафиниране и увеличаване на вътрешното производство на устойчиви горива. Планът включва и преоценка на Директивата за запасите от петрол с оглед разширяване на спецификациите на петролните продукти в стратегическите складове.
Кризата разкрива уязвимостта на европейската система по отношение на горивата и показва бавния темп на предприемането на структурни мерки за намаляване на рисковите зависимости. Европа е била в това положение и преди и точно това е проблемът. През 2022 г. руската инвазия в Украйна предизвика т. нар. генерационно разплащане с енергийната зависимост, което доведе до амбициозни пакети от политики и смела реторика за структурни реформи. Европейските страни похарчиха над 1 трилион евро за държавни субсидии и средства за инфраструктура, за да преодолеят газовата криза.
Сега, през 2026 г., кризата в Персийския залив заварва Европа в принципни позната позиция: силно изложена на риск, реагираща с извънредни мерки и посягаща към същия набор от краткосрочни субсидии и дългосрочни обещания за структурна промяна. ЕС осигурява допълнителните разходи за потребителите чрез своята Временна рамка за държавна помощ за Близкия изток - четвъртата подобна схема от 2020 г. насам.
При всяка криза, диверсификацията и ускоряването на енергийния преход се следват докато облекчат непосредствения натиск, но не повече. Европейските държави реагират бързо и успяват да преодолеят кризите, като плащат разходи за смекчаване на въздействието върху потребителите. Няма обаче гаранция, че ЕС ще може да изплаща сам нужните средства при кризи. До известна степен моделът е работил по време на финансовата криза, кризата с държавния дълг, COVID-19 и енергийната криза от 2021-2022 г. Но всеки следващ път остава все по-малко фискален капацитет в резерв. А потенциалните предстоящи сътресения, особено във връзка с изменението на климата и геополитическата фрагментация, може да са по-големи и по-чести от всичко досега. Маржът за следващия отговор се стеснява.
Пътят напред: Към интегрирана енергийна политика, основана на сигурността
Кризата потвърждава за пореден път, че енергийната сигурност и политиката по отношение на климата са неразделни и че Европа бавно възприема това.
В краткосрочен и средносрочен план прагматичният контрол на щетите е от съществено значение. Европа трябва да гарантира, че нейният капацитет за рафиниране на гориво и газовата инфраструктура остават в експлоатация в краткосрочен план, така че да бъде устойчива на потенциални бъдещи кризи. Вносът на суров петрол, дизел, реактивно гориво и втечнен природен газ (трябва да бъде диверсифициран отново - не само в различните страни, но и в отделните географски региони. Европейската уязвимост възниква във времена на кризи с доставките, но и при пикове на търсенето, например в случай на въоръжен конфликт. ЕС трябва да е готов да се справи с подобни предизвикателства.
В дългосрочен план по-дълбокият императив е самият енергиен преход. Преходът от изкопаеми горива вече не е просто климатична стратегия, а стратегия за сигурност. Възобновяемата енергия по дефиниция е имунизирана срещу геополитически сътресения. Вятърът над Северно море, не може да бъде санкциониран. Електролизаторите, произвеждащи зелен водород, не подлежат на затваряне като Ормузкия проток. А синтетичните биогоривата могат да се произвеждат на местна територия и да се смесват с течни горива.
Въпреки това, преходът зависи от верига за доставки, която сама по себе си е изложена на геополитически риск. Критичните суровини, литий, кобалт, редкоземни елементи, от съществено значение за батериите, вятърните турбини и електродвигателите, са силно концентрирани в няколко страни, като Китай е на първо място сред тях. Суровините за биогорива, също се доставят предимно от Китай. Европа не може да замени една стратегическа зависимост с друга.
Необходима е интегрирана, ориентирана към сигурността енергийна стратегия, която съчетава обвързващи цели за диверсификация, стратегически резерви за рафинирани продукти и втечнен природен газ, устойчиви вериги за доставки на критични материали и алтернативни горива, както и постоянна инвестиционна система, която не е необходимо да се изгражда от нулата всеки път, когато възникне криза.
Тази криза е болезнена. Но тя е и изясняваща. Европа получи още едно предупреждение, което не може да си позволи да игнорира.
USD
CHF
GBP
