Разходите за отбрана, войната с Иран, подкрепата за Украйна и личната дипломация ще бъдат сред основните теми на срещата на върха на НАТО в Анкара, където съюзниците ще се опитат да убедят президента на САЩ Доналд Тръмп, че Европа най-накрая поема своята част от тежестта. Това пишат Дорис Пънди и Елена Радуан за ДПА.
Всички погледи ще бъдат насочени към Доналд Тръмп по време на годишната среща на върха на НАТО в Анкара следващата седмица, когато ще стане ясно дали продължилите с месеци усилия на генералния секретар на Алианса Марк Рюте да спечели благоволението на американския президент са дали резултат.
И в четвъртък Тръмп продължи да критикува европейските съюзници в НАТО, като нарече сравнително ниските им военни бюджети "абсурдни".
Американският президент, заедно с министъра на отбраната Пийт Хегсет и държавния секретар Марко Рубио, неведнъж е изразявал недоволството си от нежеланието на съюзниците да подкрепят Вашингтон във войната му срещу Иран.
Рюте, когото някои анализатори наричат "укротителя на Тръмп", ще се опита да убеди американския лидер в ангажимента на европейските държави към Алианса и в усилията им да увеличат разходите и способностите си за отбрана. Предизвикателствата пред него обаче са многобройни.
Войната с Иран обтяга отношенията
Един от основните въпроси ще бъде дали могат да бъдат преодолени месеците на напрежение между Вашингтон и европейските столици заради отказа на някои съюзници да подкрепят военната кампания срещу Иран, започнала на 28 февруари без предварително предупреждение.
По време на неотдавнашна среща в Овалния кабинет Тръмп определи Рюте като "страхотен човек", отдавайки му заслугата, че държи трансатлантическия съюз сплотен. В същото време той отново разкритикува държави като Испания, които отказаха да позволят на САЩ да използват техни военни бази за бойни операции срещу Иран.
Хегсет наскоро определи позицията на съюзниците като "срамна" и обяви цялостен преглед на американското военно присъствие и базите на САЩ в Европа.
В Европа обаче войната срещу Иран масово се възприема като необмислена и икономически вредна офанзива, която не попада в обхвата на НАТО като отбранителен съюз. Освен това европейските съюзници останаха неприятно изненадани от липсата на предварителна координация, когато Вашингтон започна ударите съвместно с Израел.
Сега надеждите са насочени към евентуална военноморска мисия, ръководена от Великобритания и Франция по предложение на Рюте, която да гарантира безопасното корабоплаване през Ормузкия проток след края на бойните действия.
Нетърпението обаче нараства, докато преговорите между САЩ и Иран за трайно споразумение се проточват. Германия и други държави настояват именно такова споразумение да бъде постигнато, преди да изпратят миночистачи и други военни кораби в района.
Германският министър на отбраната Борис Писториус вече намекна, че двата германски военни кораба, изпратени преди седмици в Джибути за евентуалната операция, могат да бъдат изтеглени, ако скоро няма яснота.
"Те няма да чакат вечно", предупреди той.
Ракети, дронове и подводници
Друго сериозно предизвикателство остават военните способности на Европа и зависимостта на европейските съюзници от американската армия.
След завръщането на Тръмп в Белия дом в началото на миналата година Вашингтон засили натиска върху европейските държави да увеличат разходите си за отбрана.
На срещата на върха в Хага миналата година всичките 32 съюзници се договориха да увеличат военните си разходи от 2% на 3,5% от брутния вътрешен продукт, като още 1,5% от БВП бъдат насочени към свързани с отбраната инвестиции.
Очаква се НАТО да публикува най-новите данни за отбранителните разходи непосредствено преди срещата в Анкара, за да покаже на Тръмп резултатите от постоянния му натиск, а европейските столици ще се стремят да демонстрират, че изпълняват поетите ангажименти.
В Анкара ще присъстват и представители на отбранителната индустрия, които ще се опитат да превърнат политическите обещания в реални договори за закупуване на ракети, дронове и друго военно оборудване, ускорявайки превъоръжаването на Европа.
На фона на постепенното ограничаване на американските ангажименти към НАТО, възприеманата заплаха от Русия остава основният стимул за европейските държави да увеличават военните си разходи.
Русия остава във фокуса, а Украйна очаква нова помощ
В центъра на вниманието отново ще бъде и сложната връзка между Доналд Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски.
Очаква се Зеленски да присъства като гост на форума и вероятно ще поиска нова военна помощ, окуражен от последните успехи на Украйна в нанасянето на удари по руска нефтена инфраструктура и военни обекти далеч зад фронтовата линия.
Въпреки това Русия продължава да контролира около 1/5 от украинската територия повече от четири години след началото на войната, а усилията на САЩ за прекратяване на конфликта засега не дават съществен резултат.
Срещата в Анкара ще даде възможност на европейските съюзници отново да потвърдят непоколебимата си подкрепа за Украйна и да обещаят нова военна помощ за милиарди евро.
Очаква се всички съюзници, включително САЩ, отново да определят Русия като "дългосрочна заплаха" за евроатлантическата сигурност, както беше записано и в заключителната декларация от миналогодишната среща.
Очакват се и напрегнати двустранни срещи
Извън официалната програма се очакват няколко потенциално напрегнати срещи между световни лидери.
Италианският премиер Джорджа Мелони ще разговаря лице в лице с Тръмп за първи път, след като американският президент заяви на срещата на Г-7 миналия месец, че тя го е "молила" за обща снимка — твърдение, което Мелони категорично отрече.
Полският премиер Доналд Туск също може да има труден разговор със Зеленски, след като украинският президент предизвика недоволство във Варшава с решението да даде името на украински военен отряд, свързван с бойци от Втората световна война, обвинявани за кланетата на десетки хиляди поляци и евреи в днешна Западна Украйна.
Въпреки спора Туск обеща Полша да продължи подкрепата си за Украйна, подчертавайки, че историческите емоции не бива да пречат на Европа да се противопоставя на Русия — подход, който мнозина в НАТО вероятно биха искали да приложат и в отношенията си с Тръмп.
Масови арести в Турция преди срещата
Всичко това ще се случи на фона на вътрешнополитическото напрежение в Турция, където президентът Реджеп Тайип Ердоган от години е обвиняван в репресии срещу опозицията и ограничаване на човешките права.
В седмиците преди срещата властите задържаха стотици хора, наложиха пълна забрана за демонстрации по време на форума и ограничиха достъпа на журналисти от независими турски медии до мястото на провеждането му.
Очаква се Тръмп да пристигне в Анкара с новия самолет Boeing 747, подарен му от Катар. Наскоро американският президент заяви, че именно Ердоган е причината да реши да участва в срещата, въпреки раздразнението му от останалите съюзници в НАТО.
В опит допълнително да спечели благоразположението на Тръмп, турският президент ще отвори вратите на огромния си президентски дворец, където ще даде официална държавна вечеря за американския лидер и останалите държавни и правителствени ръководители от Алианса.
USD
CHF
GBP
