България първа в ЕС по дял на хора, които са нямали възможност да поддържат домовете си топли през 2024 г.

През 2024 г. 9,2% от населението на ЕС не е било в състояние да поддържа домовете си адекватно топли, сочат данните на Евростат относно жилищата в Европа. Все пак данните показват, че това е подобрение с 1,4% в сравнение с 2023 година.

Най-високият дял на хората, които не са в състояние да поддържат домовете си адекватно топли, е наблюдаван в България и Гърция - и в двете по 19,0%, следвани от Литва - 18,0%, и Испания - 17,5%. От друга страна, Финландия - 2,7%, Полша и Словения - и в двете по 3,3%, както и Естония и Люксембург - и в двете по 3,6%, отчитат най-ниските дялове.

Според данните на Евростат през 2024 година 68% от населението в ЕС притежава собствено жилище, докато останалите 32% са живели под наем.

Успокои се паническото купуване на жилища

Влизането в еврозоната даде успокояване и баланс на пазара

Най-високите дялове на собственост са отчетени в Румъния - 94% от населението е живяло в домакинство, притежаващо собствено жилище, Словакия - 93%, Унгария - 92%, и Хърватия - 91%.

Във всички държави на ЕС е по-разпространено притежанието на собствено жилище, освен в Германия, където 53% от населението са наематели, следвана от Австрия - 46%, и Дания - 39%.

Относно вида на жилището - къща, апартамент или друго, данни сочат, че през 2024 г. в ЕС 51% от населението е живяло в къща, докато 48% са живели в апартамент, а 1% са живели в други жилища, като например плаващи къщи и микробуси.

Къщите са най-разпространени в две трети от страните от ЕС. Ирландия е регистрирала най-висок дял на населението, живеещо в къща - 90%, следвана от Нидерландия и Белгия - и двете по 77%, както и Хърватия - 76%. Най-високите дялове на апартаментите са наблюдавани в Испания - 65%, Латвия - 64%, и Малта - 63%.

В градовете 73% от населението на ЕС е живяло в апартамент и 27% - в къща. За градовете и предградията пропорциите са били 57% от хората са живеели в къща, и 43% в апартамент, докато в селските райони 83% от населението живее в къща и само 16% в апартамент.

Ръст на наемите у нас: В София - с 20%, а в Бургас и Варна - между 10% и 15%

Средният месечен наем за двустайно жилище в София е около 600 евро

За размера на жилищата Евростат посочва, че през 2024 г. в ЕС на човек се е падало средно по 1,7 стаи. Най-голям брой е регистриран в Малта - 2,2 стаи на човек, следвана от Белгия, Люксембург и Нидерландия - 2,1 стаи. С най-малко стаи на човека са Словакия и Румъния - и двете по 1,1 стаи, Полша и Латвия - и двете средно по 1,2 стаи на човек.

Свързан показател е броят на хората на домакинство. През 2024 г. в ЕС е имало средно 2,3 души на домакинство. Сред страните от ЕС този брой варира от 3,1 души в Словакия, 2,9 в Полша, 2,7 в Хърватия и Ирландия до 2,0 души в Германия, Дания и Швеция и 1,9 души във Финландия и Литва.

Във връзка с това около 17% от населението на ЕС живее в пренаселено жилище, като този дял е бил 19% през 2010 година. Евростат изтъква, че това е един от начините да се измери качеството на живот на хората.

Най-високите нива на пренаселеност са наблюдавани в Румъния - 41%, Латвия - 39%, и България - 34%, а най-ниските в Кипър - 2%, Малта - 4%, и Нидерландия - 5%.

Противоположното на пренаселен дом е недостатъчно обитаваният дом, което означава, че той се счита за твърде голям за нуждите на домакинството, живеещо в него. Класическата причина за недостатъчно обитаване са възрастните хора или двойките, които остават в дома си, след като децата им са пораснали и са го напуснали.

33,8% от българите живеят в пренаселени жилища

Лидер по този показател е Румъния с 40,7 процента

В ЕС през 2024 г. една трета от населението - 33%, е живяло в недостатъчно обитаван дом, като този дял е сравнително стабилен от 2010 г. насам.

Най-високите дялове на недостатъчно обитавани домове са регистрирани в Кипър - 70%, Ирландия - 67%, и Малта - 64%, а най-ниските в Румъния - 7%, Латвия - 10%, и Гърция - 13%.

В ЕС 6% от населението се чувства дискриминирано в търсеното на жилище. Испания и Словения - и двете по 9%, са регистрирали най-висок дял, докато Хърватия, Унгария, Италия и Румъния - всички под 1%, са имали най-ниски дялове.

На ниво ЕС делът на тези, които са се чувствали дискриминирани, е бил два пъти по-висок за хората, изложени на риск от бедност - 10%, в сравнение с тези, които не са изложени на риск - 5%.

Делът на тези, изложени на риск от бедност, е бил по-висок във всички страни от ЕС, с изключение на Малта, Гърция, Хърватия и Литва. Най-големите разлики са наблюдавани в Кипър - 17% за тези, изложени на риск от бедност, в сравнение с 2% за тези, които не са изложени на риск, Белгия - 17% в сравнение с 6%, и Чехия - 11% в сравнение с 2%.

Относно въздействието на жилищното строителство върху околната среда, Евростат отбелязва, че част от емисиите на парникови газове идват от домакинствата при изгаряне на изкопаеми горива за отопление на домовете им, приготвяне на топла вода, готвене и климатизация.

Това представлява 607 кг на глава от населението в ЕС през 2023 г., в сравнение с 921 кг през 2010 г. Сред страните от ЕС през 2023 г. Люксембург (1257 кг на глава от населението) е с най-висока стойност, следван от Белгия (1104) и Ирландия (1007). Най-ниските стойности са установени в Швеция (29), Малта (77) и Финландия (117).

Експерти се изненадали от скока на цените на имотите в София

Еврозоната не вдига цените на имотите, но пазарът остава напрегнат

Цените на жилищата

Между 2010 и 2024 година цените на жилищата в ЕС се повишават с 53%. Увеличения са наблюдавани във всички страни от ЕС, с изключение на Италия и Кипър. Най-големите увеличения са наблюдавани в Унгария - с 231%, Естония - 228%) и Литва - 179%.

За същия период в ЕС наемите са се увеличи с 25%. Увеличение се наблюдава във всички страни с изключение на Гърция, където се отчита намаление с 16%. Най-големи увеличения са регистрирани в Естония - с 208%, Литва - 177%, Ирландия - 108%, и Унгария - 107%.

Относно инфлацията Евростат отбелязва, че между 2010 и 2024 г. в ЕС тя е била 39%. През този период е имало инфлация във всички страни от ЕС. Най-високи стойности са регистрирани в Унгария - 86%, Естония - 76%, и Румъния - 71%. В другия край на диапазона са Гърция - 20%, Кипър - 23%, и Ирландия - 24%.

Разходите за жилище, включително вода, електричество, газ и други горива, в сравнение със средното за ЕС се различават значително между страните от ЕС.

Най-високите разходи за жилище през 2024 г. в сравнение със средното за ЕС са установени в Ирландия - 87% над средното за ЕС, Дания - 86%, и Люксембург - 78%.

Най-ниските, от друга страна, са наблюдавани в България - 38% под средното за ЕС, Хърватия - 44%, и Полша - 49%.

Разглеждайки развитието между 2010 г. и 2024 г., нивата на цените на жилищата в сравнение със средното за ЕС са се увеличили в 17 страни от ЕС и са намалели в 10. Най-голямо увеличение е наблюдавано в Ирландия - от 17% над до 87% над средното за ЕС, а най-голямо намаление - в Гърция - от 8% под до 29% под средното за ЕС.

Младите в България напускат жилището на родителите си средно на 28 години

Младите в ЕС са по-засегнати от високите наеми на жилищата

През 2024 г. индексът на цените на производителите в строителството в ЕС, или разходите за изграждане на нови жилищни сгради, е бил 122,7, което представлява увеличение с 22,7% в сравнение с базовата 2021 г.

Между 2010 и 2024 г. цените на производителите в строителството в ЕС са се повишили с 56%, като увеличението е регистрирано във всички страни от ЕС.

Най-голямо покачване е наблюдавано в Унгария (172%), България (145%) и Румъния (137%), а най-малко в Гърция (6%), Италия (23%) и Кипър (25%).

Претоварването с разходи за жилища е най-високо в градовете. В ЕС през 2024 г. почти 10% от населението в градовете е живяло домакинство, където общите разходи за жилище представляват повече от 40% от разполагаемия доход, докато съответният процент за селските райони е бил 6%.

Най-високите нива на претоварване с разходи за жилища в градовете са наблюдавани в Гърция - 29%, и Дания - 23%, а най-ниските в Кипър и Хърватия - и двете по 3%. В селските райони те са най-високи отново в Гърция - 28%, и Германия - 11%, а най-ниските в Кипър - 1%. Претоварването с разходи за жилища е по-високо в градовете, отколкото в селските райони в 23 страни от ЕС, и по-ниско в 4.

Друг начин да се види дали жилищата са достъпни е чрез дела на разходите за жилище в общия размер. Средно през 2024 г. домакинствата в ЕС са изразходвали 19% от разполагаемия си доход за жилище.

Най-високите дялове са в Гърция - 36%, Дания - 26%, Швеция и Германия - и двете по 25%, докато Кипър - 11%, е отчетен най-нисък дял.

В ЕС през 2024 година 9% от населението е живяло с домакинство с просрочени задължения по ипотека, наем или комунални услуги. Сред страните от ЕС, Гърция - 43%, е имала най-висок дял, следвана от България - 19%, и Румъния - 15%. Най-ниските дялове са установени в Чехия - 3%, следвана от Нидерландия и Полша - и двете по 4%.

Въпреки че цените на жилищата са се увеличили през периода от 2010 до 2024 г., делът на хората, живеещи в домакинства с просрочени задължения по ипотека, наем или сметки за комунални услуги, е намалял в ЕС от 12% през 2010 г. до 9% през 2024 г.

Дяловете са намалели в 20 държави от ЕС и са се увеличили в 7. Най-голямо намаление е наблюдавано в Хърватия - от 30% през 2010 г. до 9% през 2024 г., докато най-голямо увеличение е установено в Гърция - от 31% до 43%.

Цените на жилищата у нас растат с 15% на годишна база

Очаква се тенденцията да се запази и в следващите години

Относно строителния сектор в ЕС, Евростат отбелязва, че той е стабилен. През 2024 г. строителният сектор представлява 5,5% от БДС за целия ЕС.

Румъния с 8,8% регистрира най-голям дял, следвана от Словакия с 8,6% и Хърватия със 7,7%. По-малки дялове са регистрирани в Гърция - 2,2%, Ирландия - 2,7%, и Малта - 3,8%.

Между 2010 г. и 2024 г. делът е намалял в 13 държави от ЕС, увеличил се е в 12 и е останал стабилен в Белгия и Австрия. Най-голямото увеличение е регистрирано в Хърватия - от 5,4% на 7,7%, а най-голямото намаление е регистрирано в Испания - от 9,1% на 5,7%.

През 2024 г. хората в ЕС са инвестирани 5,3% от БВП в жилищно строителство. Този дял се различава в различните страни от ЕС, варирайки от 8,0% в Кипър, 6,8% в Италия, 6,2% в Германия до 2,2% в Полша, 2,5% в Латвия и 2,6% в Гърция.

Скок в броя на въведените в експлоатация жилищни сгради през вторите три месеца на 2025 г.

В експлоатация са въведени 1 256 сгради с 6 001 жилища в тях

Издадените строителни разрешения през годината са за за 1,5 милиона жилища. Полша е издала най-голям брой - 287 000, следвана плътно от Франция с 284 000. В другия край на скалата е Люксембург с 3 900.

Разглеждайки строителните разрешителни за жилища в ЕС между 2010 и 2024 г., броят им се е увеличавал всяка година от 2014 г. насам, с изключение на спад от 5% през 2020 г. През 2021 г. той се е увеличил с 16%, достигайки пик от близо 2 милиона. След това е намалял до 1,9 милиона през 2022 г. и е спаднал допълнително до 1,5 милиона през 2023 и 2024 г.

Като цяло, между 2010 и 2024 г. е имало увеличение от 5% на броя на строителните разрешителни за жилища в ЕС. Сред страните от ЕС броят се е увеличил в 18 страни от ЕС и е намалял в 9. Най-голямото увеличение е в България - 211%, следвана от Малта - 98%, Испания - 96%. Наблюдава се намаление в Италия - с 50%, Финландия - 49%, и Франция - 36%.

В заключение Евростат поставя въпроса дали голяма част от ЕС е съставен от жилищни райони, като посочва, че през 2022 г. 74% от земята в ЕС е била използвана за земеделие и горско стопанство, докато само 3% е била използвана за жилищно строителство, включително жилищни градини.

Трите най-големи региона в ЕС през 2022 г. с най-голям дял земя, използвана за жилищни райони, са германските градски региони Бремен - 34%, и Хамбург - 33%, следвани от белгийския столичен регион Брюксел - 32%.

За разлика от това, Арагон в Испания регистрира най-нисък дял с 0,3%, следван от Övre Norrland в Швеция и Comunidad Floral de Navarra в Испания - и двете по 0,4%.

Цените на жилищата скачат с 15.1% за една година

За първите три месеца на годината увеличението е с 4.2%