Двадесет години след началото на прехода у нас, десет - от започването на преговорите за влизане в Европейския съюз (ЕС), и две години и половина след присъединяването към ЕС, списъкът с нерешените задачи за България е дълъг.

Това е мнението на експерти от Институт "Отворено общество", които представиха доклад, който цели да подпомогне новите страни - членки на ЕС в придобиването на умения за конструктивно участие във формулирането на общите политики на ЕС.
В него се посочва, че преходът в сферите образование, здравеопазване и социални услуги не е приключил и са необходими още реформи в тях.

Проблемите, според Ася Кавръкова са свързани не само с изисквания на Европейския съюз, а касаят още образованието, здравеопазването и социалната сфера, в които ЕС не поставя условия и няма общоевропейска политика. Реформите в тези три сфери са част от националната компетентност и зависят от уменията и политическата воля на национално ниво, посочи тя.

Ако ЕС постави ясни изисквания, това би насърчило реформите в българската икономика, които са необходими повече от всякога у нас, посочи Георги Ангелов.

В доклада се посочва, че фрагментарното на политическия живот и бързият възход и падение на много политически формации, довежда до загуба да доверието в обществото и незавършване на реформите.

Докладът на Инициативата за европейски политики към Институт "Отворено общество" - София разглежда още правосъдието и вътрешния ред.

В България се увеличава наказателната репресия, без това да има ефект върху корупцията и организираната престъпност, заяви авторът на частта от доклада, посветена на вътрешния ред, Иванка Иванова.

Изследването показва стагниране в демократизацията и модернизацията на прокуратурата и полицията, на които са необходими повече граждански и парламентарен контрол, прозрачност и отчетност, за да се повиши капацитетът им.

Оптимистична оценка за новото правителство даде политическият експерт, участвал в проекта - Марин Лесенски.

Той посочи, че новият кабинет дава добър шанс за ефективно управление и реформи, за които са гласували избирателите. По думите му, големият брой гласоподаватели на последните избори показва, че се връща гражданският интерес и ефективността на демокрацията.

В доклада се посочва още, че усвояването на структурните фондове е ниско във всички новоприсъединили се държави през 2004 година. 30% е било усвояването в тези страни през 2004 година, а за периода до 2006 година то се е увеличило на 70%.

За България усвоените средства към средата на 2009 година са едва 0.8%.

Икономическият растеж, който се отчита в България, не се трансформира в по-високо благосъстояние на хората, като от 2006 година насам бедността се увеличава, сочи още докладът.
"Българският модел на социално развитие тотално се разминава с европейския", е изводът на експертите.