Задълбочава се се проблемът със зоните у нас, които се определят като демографска пустиня. Това са зони с по-малко от 10 души на квадратен километър. Това стана ясно от думите на доц. Николай Цеков от Института за изследване на населението и човека към БАН на пресконференция във връзка със спадащата демографска и икономическа жизнеспособност на 75 % от общините в България. За последните 20 години тези зони бързо се задълбочават. Увеличават се и слабо заселените територии. Това са зони с под 12,5 души на квадратен метър. Трябва да се намери решение за всяка една от тях, според него.

Трябва да се търсят индивидуални политики за обновяване на инфраструктурата в тези запустели краища на България, за развитие на селския туризъм и др. През 2001 г. в България е имало 5340 кметства, като техният брой е намалял до 5256 кметства през 2021 година. Това е заради биологичното измиране на това свръх застаряло население, каза Николай Цеков.

БАН: Стабилна икономическа среда би обърнала кривата на демографията

БАН: Стабилна икономическа среда би обърнала кривата на демографията

Мерките не трябва да бъдат насочени само върху раждаемостта

Опустинелите кметства през 2021 г. са 39,3% от националната територия, докато през 2001 са били 25%. Това е територия, колкото Дания, Нидерландия например. Нужни са политики за развитие на селските райони, категоричен е той. Само в 48 общини в България няма опустинени територии. Най-силно засегнатите общини са Перник, Кюстендил, Ямбол, Видин и Добрич. Една от причините е предимно липсата на поминък, смята доц. Цеков.

НСИ прогнозира, че населението ще продължи да се топи

НСИ прогнозира, че населението ще продължи да се топи

До 2075 г. българите ще са под 5 млн.

Учудващо е, че обезлюдяват зони в областите София и Бургас. Над 2 пъти расте опустиняването на България спрямо намаляване на населението, стана ясно още от данните. 10%от населението на Видин живее в демографски пустини, 9,7%- Ямбол, 8,3- Ловеч, 7,9%- Добрич. 2/3 от територията на опустинелите райони са в най-плодородните землища и с най-благоприятен климат. Хората не виждат перспективи в райони, където няма пътища, публичен транспорт, изтъкна Цеков. Запустяват земеделски площи, по думите му. В такива райони земята започва да губи и своята стойност как ресурс, предупреди той. Нараства ерозията и горските пожари в тези места. Тези територии трябва да бъдат класифицирани, изследвани, съветва доц. Цеков. Там могат да се развиват био ферми, селски туризъм и др.

Къде бизнесът търси решение на проблема с демографската криза

Къде бизнесът търси решение на проблема с демографската криза

Yettel развива програмата си "Рамо до рамо" за хора с различни възможности