Българите са силно песимистични по отношение на бъдещето страната, показват данните от ново проучване на НЦИОМ.

Проучването е проведено в периода 19-27 февруари като в него са участвали 1000 души от общо 86 населени места в цялата страна.

Директорът на социологическата агенция Лидия Йорданова заяви, че е регистриран най-сериозно изразен песимизъм сред българите в сравнение с последните три години.

В края на февруари отчитаме най-песимистичните нагласи и очаквания за бъдещето на страната в сравнение с последните три години.

С 12% намаляват оптимистите за бъдещето на страната в сравнение с пролетта на 2006 г. За същия период песимистите нарастват с 8 пункта.

Що се отнася до личната житейска перспектива на хората нещата не изглеждат по-добре. Спрямо 2006 г. с 9% намаляват оптимистите за собственото си бъдеще, а със 7% нараства дела на песимистите.

"На този фон на общи задълбочаващи се скептични настроения, разбира се, се вписват и нагласите към политическия живот в страната.
Може да се каже, че има едно растящо недоверие към държавните институции, към политиците," обясни Йорданова.

Една от основните причини за ръста на песимизма е в опасенията на хората, че кризата ще ги засегне пряко и че за дълго време ще загубят част от постигнатото през годините на прехода.

Обективността изисква да се уточни, че особено силни страхове регистрираме сред маргиналните обществени прослойки, оцеляването, на част от които, е свързано с помощи от страна на държавата. Групите с високи доходи се притесняват от загуба на сегашния си стандарт и от последиците за своя бизнес.

Няма сфера в която за последните три месеца да не нарастват чувствително притесненията на хората от възможни неблагоприятни последици от кризата. С 16% нараства делът на притесняващите се, че могат да останат без работа и в бъдеще да се окажат без средства за препитание.

Най-изразителни са опасенията на българите от загуба на възможност да поддържат досегашния си стандарт на живот.

Две трети от участвалите в изследването посочват, че се страхуват дали занапред ще могат да си позволят обичайните покупки на вещи за лична употреба.

За 60% е под въпрос плащането на сметките за ток, парно, вода и т.н.

53% се опасяват, че няма да им стигат парите за стоки от първа необходимост - храни и лекарства.

Нов момент в масовите представи за кризата е разширяване на мащаба, в който хората мислят за нея. Три четвърти от българите имащи кредитни задължения, смятат, че ще имат проблеми с обслужването им.

Обичайната почивка и ремонтите на жилището преминават в категория "недостъпен лукс".

Почти три четвърти от хората, които са планирали да си купят автомобил се притесняват, че в резултат на кризата може да им се наложи да отложат покупката.

През последния месец между 10 и 18 пункта са нараснали притесненията на хората по всеки от изброените показатели.