Съдът го призна за виновен в това, че на 5 ноември 2004 година в село Храброво, Варненска област, по особено мъчителен начин и с особена жестокост, умишлено умъртвил Георгиева.
Тунчев и Снежанка станали приятели през лятото на същата година. Във фаталния ден двамата отишли с автомобил до с. Храброво, където живеел бащата на Тунчо.
Поводът бил предстоящият лов на зайци и Тунчев трябвало да си вземе въздушната пушка, която била преправена за стрелба с боеприпаси.
След като се отдалечили от дома на бащата двамата се скарали жестоко.
Тунчев започнал да нанася силни удари по главата на жената и дори счупил приклада на оръжието в нея.
В резултат на жестокия бой и тежките черепно-мозъчна, лицеви и гръбначно-мозъчна травми с контузия на мозъка смъртта на Георгиева била неизбежна.
След като разбрал, че Снежанка е мъртва, Тунчо прибрал тялото в багажника на колата, върнал пушката в дома на баща си и напуснал селото. На около 150 метра преди с. Падина – Варненска област, в посока от Девня Тунчев изхвърлил трупа на жената в храстите, като преди това взел мобилния й телефон.
След задържането му от автомобила са иззети множество веществени доказателства, направени са ДНК експертизи и други оценки от вещи лица, които доказват по безспорен начин, че Тунчев е извършител на жестокото убийство.
Процесът се проведе при закрити врати, но още преди това подсъдимият се отказа от изслушване на свидетелите. Тунчев не призна вината си до края на делото, съобщават от Варненския окръжен съд.
Съдът присъди по 150 000 лева обещетение на двамата сина на Снежанка и 100 000 лв на съпруга й за претърпени от тях неимуществени вреди. 921 лв са разноските по делото, които Тунчев дължи на ВСС.
Присъдата на ВОС може да се обжалва в 15-дневен срок пред Апелативен съд Варна.