Двама българи успяха да покорят шест четирихилядника и един трихилядник в австрийските и италианските Алпи за 7 дни, съобщава електронното издание на в. „24 часа".
Единият от участниците в експедицията - Радослав Георгиев-Ескимоса, разказа пред Дарик радио, че е получил покана от сръбско-македонска група за участие в експедиция в Алпите. Радослав е на 32 години, от София, от години обикаля планини в България и Европа. Той решава да се включи в групата заедно с Благовест Геков, също от София.
След подготовка в Пирин и Витоша, на 24 юли двамата отпътуват за Белград с автобус. Там се присъединяват към останалите, които са от Сърбия, Македония и Черна гора, общо 27 души.
С експедиционния автобус се отправят към високопланинското австрийско градче Малниц (1200 м), което е изходното място на групата за аклиматизационния връх Анкогел (3252 м).
След лекото, но не и безопасно изкачване се отправят към италианското курортно градче Aланя Валсесиа (1160 м), откъдето се изкачват до хижа „Гнифети" (3647 м), която е техният лагер за следващите два дни. Хижата е разположена във втория по височина масив в Алпите, след този на Мон Блан - масива Монте Роза.
През първия ден, след като преминават осеяния с бездънни пукнатини глетчер, изкачват върховете Цумщейншпице (4563 м) и Пунта Гнифетти (4554 м) . Групата слиза към хижата, а двете момчета от България се изкачват и на връх Балменхорн (4167 м).
През сутринта на втория ден, докато сърби, македонци и черногорци се възстановяват, Радослав и Благовест изваждат връх от предварителната програма и го заменят с по-висок и доста по-труден. Двамата се отправят към Корно Неро (4322 м) и успяват да го изкачат с котки, пикели и дух.
След това групата отпътува за италианския град Аоста. Нощуват в къмпинг над града и поемат красиво изкачване към хижа „Виторио Емануел II" (2732 м) . На другата сутрин, след натрупана умора, групата се отказва да тръгне към следващата цел.
Българите и двама македонци -Мариян Малинов от Велес и Игор Марковски от Скопие, поемат в негостоприемно време към Гран Парадизо (4061 м). Въпреки мъглата и огромните камъни, oткъсващи се от глетчера поради топенето, предизвикано от необичайно топлото за сезона време, четиримата достигат благополучно върха.
След снимка с „Мадоната" - бяла статуетка на Богородица, слизат обратно до хижата. Там мокри и поизморени се оказват сами. От двамата „водачи" и останалите в групата никой не ги изчаква...
Оттам слизат към къмпинга, като преодоляват дневна денивелация от близо 2300 м. След нощувка в Любляна поемат към Белград и оттам се прибират София.
От състава на групата само българите успяват да изкачат шест върха с лекота. Според тях, както и според македонските участници, организацията на експедицията е страдала от неудобен транспорт и от недостатъчно подготвени хора. За щастие всички се завръщат живи и здрави.
Събитията са описани от Радослав Георгиев-Ескимоса, който поздравява македонските си колеги и приятели за проявената смелост и колегиалност.