Срещу обезбългаряването и загубата на историческа памет, касаеща геноцида над тракийските българи се обявиха от новосформираното Национално сдружение „Памет за 1913 година". Сдружението поставя болезнени въпроси за събитията отпреди 100 години и кланетата над българското население в Одринска и Беломорска Тракия.

Основните цели на „Памет за 1913 година" са да подпомага събирането, съхраняването и популяризирането на всичко, свързано с трагичните събития около разорението на тракийските българи, включително издирване и изследване на документи, фотографии, лични родови истории и др.

Сдружението ще си сътрудничи с експерти в областта - историци, народопсихолози и научни работници, ангажирани с изследването на трагедията на българите в Беломорска и Одринска Тракия през 1913 година.

Сред целите е още да се събира и съхранява фолклора на тракийските българи, както и да създава условия за свободен обмен и реализация на идеи за съхраняване в националната памет на трагичните събития, сполетели народа ни в началото на миналия век.

Двете конкретни големи цели са приемане на декларация от Народното събрание, която да осъди геноцида на тракийските българи и влизане на истината за този период в учебниците, поясни председателят на Сдружението Иван Бунков.
„Дедите ни са написали историята с кръв, а ние не може да я напишем с мастило", съжали Бунков.
„Не го правим с цел да се окайваме, а за да излекува рани, които носим отдавна със себе си. Това може да се случи само когато истината за онези събития, която дълго е премълчавана, се разбере от всички", посочи Бунков.

В края на миналата седмица 33-ма видни родни учени, сред които акад. Георги Марков, доц. Александър Гребенаров, доц. Любка Танчева и други разпространиха отворено писмо, адресирано до председателя на парламента Михаил Миков, с което призовават НС да приеме декларация за геноцида над тракийските българи.

„През 2013 г. се навършват 110 години от героичното Илинденско-Преображенско въстание на българите за освобождение на Македония и Тракия (1903 г.), удавено в кръв от османските власти, и 100 години от зверските кланета (1913 г). над мирното българско население в Одринска и Беломорска Тракия, организирани от Османската империя и извършени от редовната турска войска и башибозук.
Мащабите, използваните средства и системността на унищожението отговарят на всички характеристики на престъпното деяние ГЕНОЦИД", се казва в откритото писмо.

От сдружението изтъкнаха, че обществото ни като цяло не знае за какво става дума, а една от най-големите им битки е да намерят място в медиите. Иван Бунков бе категоричен, че на този етап това се случва трудно, тъй като голяма част от журналистите ги смятат за нова политическа формация, която ще търси място на небосклона, което категорично не е вярно.

В сдружението участва и журналистът и PR Катя Стайкова - потомка на тракийските българи. В емоционално изложение Стайкова разказа, че нейният дядо е набит на кол през 1913 година, а прабаба и скрива баба й веднага след раждането, след което е заклана. Никой обаче не разказва и не знае тези неща, няма ги в учебници, съжали Стайкова.

Защо не пазим паметта си, защо приехме декларация за 19 жертви на Възродителния процес, защо говорим за арменския или сирийския геноцид, за спасяването на евреите, но не казваме какво самите ние сме преживели, попита Стайкова. Тя бе категорична, че както и да си наричани събития от 1913 година - разорение, погром или терор, думата е една единствена - геноцид.

„Памет за 1913 година" ще направи всичко възможно, за да бъде заснет филм за трагичните събития, тъй като киното като най-масово изкуство е най-въздействащо. Според Иван Бунков основа на филма спокойно може да стане книгата „Кърватата 1913 година" на Георги Петков, която бе раздадена и подписана на всички присъстващи на днешната пресконференция от самия автор.