Дори в неясния контекст на руската война в Украйна българите продължават да приемат като най-близки сред международните фактори най-вече европейските страни. Това става ясно от проучване по актуални теми на социологическа агенция "Мяра", проведено между 31 юли и 8 август сред 801 пълнолетни български граждани

В страната се е настанило масово възприятие за повишение на цените в последно време. По въпроса с пожарите пък обществото ни се оказва преди всичко самокритично за причините и вината.

Срещите на президента Тръмп с Путин, Зеленски и европейските лидери идват на фона на традиционно българско уважение по-скоро към европейските сили и колебливо отношение към Русия и САЩ. Европейският съюз има положително отношение сред 64,9% от сънародниците ни, а отрицателно - сред 21,3%. Германия е на сходни позиции с 61,2% срещу 25,2%. Франция пък е с 54,1% положителни оценки и 28,9% отрицателни. Дори Великобритания, която напусна Съюза, печели по-скоро положително отношение - с 51,3% позитивни оценки и 31,2% негативни. НАТО пък има 38,7% положително отношение срещу 41,9% отрицателно. При САЩ и Русия пък положението е съответно: 32,5% срещу 49,6% и 31,2% срещу 49,7%. Самата Украйна има положително отношение сред 24,7% от българите, а отрицателно - сред 55,1%.

Според "Мяра" е видимо, че българският вкус остава при обобщения образ на Европа, която дори в неясна позиция е всъщност най-близка. "Съпътстваща жертва" на международните борби в българското масово съзнание остава самата Украйна, която има сравнително ниско положително отношение и е близо до нивата на отношението към Русия - които от своя страна спаднаха след началото на руската инвазия. Текущият образ на САЩ също явно по-скоро поляризира мненията у нас.

Междувременно, близо 3/4 от пълнолетните българи считат, че в последните седмици има увеличение на цените на стоките и услугите. Само 2% декларират, че в последните няколко седмици са усетили намаление на цените на стоките и услугите, които ползват. 17,3% пък не са усетили промяна в последните седмици, но 73,9% избират опцията "В последните няколко седмици усетих увеличение на цените на стоките и услугите, които ползвам". Близо 7% не могат да преценят.

Дори това да е навичен песимизъм, дяловете са сериозни. Те са най-сериозни сред най-възрастните хора у нас, а не са малки дори сред привържениците на сега управляващите партии, отчитат от "Мяра".

В сезона на пожарите 63% от анкетираните декларират положително отношение към работата на пожарната у нас. 21,2% пък са на обратната позиция, а останалите се колебаят. Това е осезаемо положителна картина на принципно доверие към огнеборците у нас.

Повечето пълнолетни българи обаче остават принципно критични към институциите, отговорни за преодоляване на пожарите. "Институциите в България по-скоро правят максимално възможното, въпреки че ситуацията явно е трудна", избират 31,9% от запитаните. 57,3% пък предпочитат другия извод: "Ситуацията явно е трудна, но и институциите в България не правят максимално възможното". Малко над 1/10 не могат да преценят.

Помолени да изберат по списък до три основни фактора за ситуацията с пожарите в страната, 87,8% назовават човешката небрежност, 84,6% посочват като фактор умишлените палежи, 68,3% определят самата природа, например горещини, ветрове и т.н., а 45,5% посочват като фактор недостатъчната грижа от страна на ресорните институции. Така, наред с взискателността си към институциите, обществото показва даже в още по-голяма степен по-скоро самокритична реакция.

Оказва се, че на принципно и човешко ниво пожарникарите извикват естествено одобрение, традиционен обаче остава скептицизмът към представянето като цяло на ресорните власти, а като че най-осезаемото в сезона на пожарите е принципно обществено самообвинение. Доверието в пожарникарската работа е високо, взискателността към институциите също е висока, но за българите не техните слабости са били решаващи за тежката ситуация с пожарите. Решаваща явно е била нашата немарливост или злонамереност като членове на обществото, отбелязват от социологическата агенция.