Уважаеми г-н Димитър Николов,

Благодаря за сърдечните поздравления и пожелания, които получих от Вас за моя рожден ден. Благодаря и на моите съграждани, които и тази година не ме забравиха.

Скъпи мои бургазлии! Позволете да споделя с вас нещо лично!

Щом се върна в Бургас все по-рядко отсядам в бащината си къща. Правя това в хотел „България". Краката вече не ме държат и не мога да изкачвам стълби. А с асансьорите се издигам за секунди над града и над морето. Съзерцавам ги с часове: моят Бургас е станал толкова голям толкова красив! Още по голямо и красиво е морето.

И Бургас, и морето са вечни. За Бургас казвам, че е мой, но за морето не мога да кажа, че е мое. Искам то да е за внуците ми, за техните внуци и за техните...

За да имат Бургас и хората му бъдеще, за да се гордеят децата ни с нас, ние трябва да опазим и да им оставим в наследство морето чисто, за да продължи то да дарява живот. Затова ви моля - опичайте си акъла, когато решавате бъдещето на града и на децата ни!

Позволете ми да завърша с любимата си реплика: „Тук съм, жив съм, ваш съм!"

 

Бояна,                                                    Бургазлия до последен дъх:
24 януари         `                                            Георги Калоянчев