Помните ли тези книжки, които предлагаха видовете комбинации за спортния тотализатор.
На 100-на страници 49 цифри се завъртаха в N-брой съотношения.

Описваха се на практика и теория най-добрите начини за голяма печалба.

Та и сега така.
След като станаха ясни резултатите от парламентарните ни избори, на политическите играчи, от които се очаква съставяне на правителство, най-вероятно ще им трябва подобна брошурка, указваща им възможните варианти и печеливши комбинации.

А те не са никак малко, като се има предвид раздробяването на 240-местната пленарна зала – 7 формации с почти изравнени сили.

Тези, които биха могли лесно да се коалират и да съставят кабинет (БСП и НДСВ) – поне на теория за момента са с непримирими различия.

Другите, които лесно могат да преодолеят различията чрез формулата на компромиса (ОДС-ДСБ-БНС), не могат да съберат необходимите им 120+ места в парламента.

И неслучайно още в нощта на изборите – когато, както се казва, урните не бяха затворени – се заговори за предсрочни парламентарни избори.
Появиха се анализатори и политици, които даваха твърде кратък живот на 40-я парламент.
Според тях 7-партиен парламент в подобен формат не може да просъществува дълго.

По-голямата част от наблюдателите обаче обявиха, че търпеливо ще чакат тази авангардна теория да се опровергае от политическите ни мъже.

Доводите са ясни – Европа няма да погледне с добро око на българските игри на избори 2 години преди магическата дата 1 януари 2007, до която трябва да стигнем с монолитен работещ парламент, способен да взима решения и да приема убийствено важни и тежки закони.

Затова, след като станат 100-процентово ясни мандатите и съставът на парламентарните отбори, реденето на пъзела трябва да започне.

Позовавайки се на среднощните брифинги на бъдещите парламентаристи, можем да предположем, че първият опит за изкачване на връх “Дондуков 1” ще бъде на екипа Коалиция За България – ДПС.
Но това единствено при положение, че двете сили успеят да съберат 120+.

В противен случай на терена излиза третият играч – и втори в класирането – НДСВ.
Тогава обаче на премиера Сакскобургготски ще му се наложи да отговаря на въпроса, защо му трябваше да ги говори тези небивалици пред “24 часа”, с които категорично отхвърли възможност за коалиране с левицата.

И друго ще се наложи на двойката Симеон-Сергей – да разиграят комбинацията “премиер”, като се има предвид, че в България постът министър-председател е само един.

Борбата ще е безмилостна (както казва поетът) поне от страна на БСП.
Защото е ясно, че ако изпуснат мандата си за съставяне на кабинет и той отиде при НДСВ, жълтите най-вероятно ще се справят с набирането на нужните им 70-тина гласа, с които да съставят кабинет и да реализират на практика така лелеяната мечта за либерален център, подсилен от десни формации.

При този вариант обаче алъш-веришът ще е страхотен, заплитането и разплитането на “пръстени от фирми” ще е във вихъра си, като за капак на всичко крайният резултат може да наподобява чутовното управляващо мнозинство в Столичния общински съвет, който се прочу с невъзможността си да работи и взима решения.

А и не е съвсем ясно дали хората на Костов ще подкрепят мандата на НДСВ, ако движението издигне отново Сакскобургготски за премиер.

А колко просто бе преди време – 3 до 4 партии, огромно управляващо мнозинство и малка тиха опозиция – да управляваш и да пееш.

Уви, това са рисковете на демокрацията и на погрешните кампании за вдигане на избирателната активност – впрочем, който е измислил и програмирал тази кампания, май трябва да се върне на нов 4-годишен курс в журналистическия факултет.

От всичко, казано дотук става ясно, че юли ще бъде горещ не само по Целзий, но и по парламент – това за тези, на които “им пука” и се вълнуват от процесите по политическите ни върхове.

А за другите – море, плажове, дюни…