Историята на едно отвличане

Бях в къщи с програмистката на фирмата, когато ни се обадиха от работата му да ми кажат, че го няма. Първоначално не обърнах внимание, защото не следя всяка негова крачка, но после позвъниха 15 човека от фирмата и казаха, че го чакат.

Това разказа в ефира на Нова Телевизия Теодора Колева, съпруга на Стефко Колев, представителят на "Пума" в България, който беше отвлечен през 2001 г.

Първото нещо, което човек прави в такива моменти, продължи тя, е да се обади в „Пирогов", в Бърза помощ, на близки.
След като не е получила информация от там, а и заедно с факта, че телефоните на съпруга й са били изключени, Теодора се е притеснила.

Благодарение на това, че програмистката, с която Колева е била, е имала позната, работеща в Мтел, близките на отвлечения са успели да разберат, че той се намира в региона на Драгоман.

До вечерта не знаехме нищо, разказва още тя, стояхме у дома и не знаехме какво да правим.

По-късно пред дома й се появил шофьорът на съпруга й, който е бил отвлечен заедно с Колев, но впоследствие похитителите са го изхвърлили на пътя. По думите на Колева, той е бил изключително уплашен, в стрес и само е повтарял - „Страшно е, страшно".

Шофьорът подал на Теодора диктофон, на който похитителите били записали съпруга й, който казвал : „ Теодора, кажи на Тасков, че ако не съберете 1 милион лева, няма да ме видите жив".

Според Колева, хората, които са отвлекли мъжа й са знаели, че тя не разполага с толкова пари, няма възможност да ги намери и поради тази причина са казали на съпруга й да се обърне към сътрудника си - Тасков.

След като е станало ясно, че мъжът й станал жертва на отвличане Теодора се е обърнала веднага към полицията. Те ме питаха дали е бил заплашван, каза тя, но аз не мога да твърдя 100 %, че не е получавал заплахи. Поне той не ми е казвал да е бил заплашван, но и до ден днешен не знам дали е така, допълни Колева.

На втория ден след отвличането на Колев, Теодора е получила второ обаждане. По думите й, гласът, който й се е обадил е звучал изключително приятелски и доброжелателно.
В първия момент реших, че се обажда някакъв приятел, каза още тя. След това ме попитаха „Теодора, какво правиш, събрахте ли парите ?", разказва още съпругата на похитения.

Тя сподели, че не е знаела изобщо как да реагира, никой не й е дал напътствия какво да говори, ако й се обадят похитителите. Исках да им кажа някаква сума, за да ги забавя, но те ме прекъснаха, продължи тя. Казаха ми, че имаме време до вторник.

В крайна сметка парите са били събрани и на Колева е било наредено къде и кога да отиде. Тя е попитала дали може да отиде с брат си, защото се страхува, на което е получила отговор: „Може, ние и него го знаем кой е".

Колева е трябвало да отиде на Централна гара и да чака обаждане под централния часовник там.

Абсурдното е, че при постоянната връзка с полицията, по пътя колата им е била спряна от полицаи, а след като са се върнали след предаването на парите, автомобилът им е бил вдигнат от „Паркинги и гаражи".

След като са чакали над 20 мин. под часовника, на Колева е било наредено да си купи билет за Мездра и заедно с брат си да седне в последното купе в последния вагон.
Явно всичко беше много добре изчислено, допълни тя, защото малко преди една гара, ми се обадиха и казаха да хвърля сака с парите през прозореца, което и брат ми направи. След това двамата са слезли от влака и сами е трябвало да стигнат обратно до София.

Не знам какво точно правеше полицията тогава, каза още тя, знаех, че са в региона, където хвърлихме парите, но нямам представа къде конкретно. Съпругата на похитения, заедно с брат си, е трябвало сами да си хванат автобус до Илиенци и от там такси до Централна гара, където са разбрали, че колата им липсва. Интересно беше, иронично подметна Колева.

Относно комуникацията си с полицията по време на акцията за предаването на парите, Колева заяви, че се е доверявала единствено на двама полицаи. След отвличането във фирмата дойдоха 15 човека, как мога да знам кой кой е, каза още тя. Още повече, добави Теодора, това се случваше 2001 г, а тогава никой не знаеше за кой работи полицията.

Тя бе категорична, че ако подобни случаи на отвличане са били спрени още тогава, сега нямаше да се случват. Истината е, заяви Колева, че ако това беше пресечено тогава, сега нямаше да се случва.

Тя допълни, че ако преди 7-8 години, престъпните групи, които са отвличали хора, са били една-две, то сега те са много повече и са много по-умели. В тази връзка Колева изказа съмнение, че се отвличат само изключително богати хора. Много богатите, заяви тя, или ходят с охрана, или не са в България.

След като парите са били предадени, Колева е започнала сериозно да се притеснява защото никой не й се обаждал.

След като чакала цяла нощ, тя послушала съвета на приятел и заедно тръгнали да търсят съпруга й. Въпросният познат дори предположил, че Колев може да е вече убит, а трупът му да е захвърлен някъде. Малко след това, похитеният се обадил, разказа още съпругата му.

Звучеше ужасно, каза че се намира в едно място - Летница. Стигнахме там преди полицията, допълни тя. Дори не знаех, че съществуват подобни места, там живееха едва 12 човека, каза още съпругата на Колев.

Тя каза още, че сега, години след похищението на съпруга й, при всеки подобен случай на отвличане семейството й продължава да преживява случилото се с него.
Колева каза още, че въпреки това никой от семейството не желае да бъде придружаван от охрана.

Припомняме, през декември 2004 година Софийски градски съд оправда обвинения за отвличането на Колев, Данаил Георгиев-Джаки.

Другият обвиняем по делото - Борис Арсов-Борчо, през 2003 година бе намерен убит в автомобила си, паркиран пред Боянската църква.
Именно в дома на Борчо е открит часовникът на Стефко Колев.

И двамата са били от така наречената "Група на Шаки" , подозирана за изпълнението на редица мокри поръчки, включително и разстрела на Фатик.
Дори се предполага, че приятният учтив глас, обадил се на съпругата на Колев е бил именно на Йосиф Йосифов-Йоско, член на групата.

Докато течеше делото по отвличането бе убит и лидерът на "Групата на Шаки" - Асен Петров.
От това убийство пък тръгна другата "сюжетна линия", свързана с хърватската група за поръчкови убийства, залавянето на Иван Може и обвиняването му за убийството на Шаки.
Впоследствие Може бе оправдан, но след няколко телевизионни интервюта изчезна безследно.