Институтът за дясна политика стартира нов амбициозен проект - национално представително изследване, проучващо ценностите на българите и нагласите им по отношение на ключови въпроси. Предлагаме Ви кратко интервю с председателя на ИДП Ирена Тодорова преди окончателните данни да са готови и изводите да са направени.

Институтът за дясна политика обяви работата по мащабно изследване на ценностните нагласи на българина. Какво ще обхване то?
Работата по изследването е разделена на три основни етапа. Стартирахме с пилотно изследване в началото на септември, за да тестваме въпросите, в момента тече същинското национално представително социологическо проучване, което вероятно ще приключи в края на октомври и веднага след това предстои същинският анализ на данните. В него са засегнати множество въпроси, като едни от най-интересните са върху политическите ориентации и ценности (ляво/ дясно), партиите етикети и отношението им към тях, разглеждаме още отношението към абортите, гей браковете, марихуаната, оръжията, доброволчеството, религията и прочее.

Изследването ще даде ли цялостна картина - какъв ще е разрезът?
Нямаме претенция за пълна изчерпателност, но със сигурност ще предоставим ориентири. Ще покажем как се развиват представите на българите, какви са техните разбирания за политиката и разбира се, същинската част - кои са най-разпространените вярвания и ценности в съвременното българско общество. Изследването обхваща 1000 души, различни по своя бит и култура, с други думи, броят на включените е съвсем достатъчен, за да ни даде максимално ясна картина.

Най-често изследванията проследяват политически нагласи. До каква степен от религиозните нагласи, примерно, могат да се правят аналогии към политическото?
Още при създаването на Института за дясна политика, ние се осмелихме да предложим на изследователската общност три базови принципа, гарантиращи принадлежността на една или друга политическа сила към десницата. Тогава много колеги я приеха едва ли не с подигравка, но днес този модел на практика се използва от всички. Тези три принципа бяха съответно патриотизма, капитализма и на първо място християнските ценности.

Спокойно мога да кажа, че тези три стълба могат да служат и като ориентир за ценностната принадлежност към дясното пространство не само на политическите партии, но и на отделния индивид, и на обществото като цяло. Така че приемете, че споделянето на християнските ценности, а в българския случай това означава на православния светоглед по отношение на семейството, образованието, обществената солидарност и пр., ще предопредели в голяма степен окончателните ни изводи.

Такива изследвания от кога не са правени в България? И каква е целта?
Последното толкова мащабно изследване на политически нагласи е правено преди повече от 10 години. Причините са, че това е скъпо проучване към което няма особен интерес от вгледаните в злободневието политически играчи. За да създадем добър анализ се доверихме именно на колегите от социологическа агенция "Тренд", които имат опит и богата експертиза по темата, както и техническа възможност за провеждане на изследването на терен.

Що се отнася до целта. В България много често политическите сили си слагат етикети на принадлежност към едно или друго политическо пространство, които не задължително отговарят на реалната картина. Типичен пример за това са партиите от разпадналия се Реформаторски блок, ДСБ и Да, България. Те (със забележителното изключение на Да, България) се обявяват за десни, но в действителност в много малка степен отговарят на критериите за консерватизъм, всъщност на програмно ниво са центристки и либерални формации. Нашата цел е да видим как изглежда картината от гледна точка на избиратели. Десни ли са избирателите на сините, на ГЕРБ и на Патриотите? И доколко?

Какво ви провокира така, че да смятате, че има развитие или промяна по отношение на базови ценностни ориентири?
Само се огледайте и ще видите колко различно е българското общество. Просто преходът в България свърши преди десет години с пълноправното ни членство в ЕС. Тогава предначертаните политически хоризонти - демокрация, пазарна икономика, европейска и атлантическа интеграция бяха окончателно постигнати. И престанаха да бъдат централен политически кливидж и център на политическия дебат. Ние днес живеем в едно постпреходно общество, а като че ли все още работим с ориентирите на 90-те години. Крайно време е да излезем от старата изследователска парадигма и да се опитаме да предложим нова.

Без да се хваля, но ще припомня още един факт от създаването на нашия Институт. Тогава ние казахме, че кливиджът ляво-дясно вече не е валиден и е заменен от нов политически разлом по оста либерално-консервативно. Тогава либералните политолози нарекоха тази хипотеза глупост, а днес тя е общопризната и никой не е в състояние да опише политическите процеси без да я използва. Включително и някогашните й критици.

Една такова изследване и съответно заключенията могат ли да се използват за това да се види лицето на българина в 21 век - повече европеец от преди, вече космополит, или напротив, модерен или традиционалист?
Може. И аз не знам каква картина в крайна сметка ще получим. Но мога да предположа нещо - българинът и преди, и сега е традиционалист. През 90-те години обаче заради големия проект на прехода, който бившият президент Стоянов наричаше цивилизационен избор, обществото намери сили в себе си, надмогна инстинктите си и се държеше като по-модерно, отколкото е. Когато тези усилия обаче се увенчаха с успех, съвсем естествено то се нуждаеше да си отдъхне и да намери отново себе си. И в това няма нищо лошо. Ние сме в Европа не за да се правим на нещо, което не сме, а за да добавим към европейската палитра от ценности, манталитети и идентичности още нещо. За да направим от Европа поне малко България. Защото при всичките ни дефицити и недостатъци, ние носим и много положителни неща, от които няма причина да се срамуваме. Първият български политик, който успя да артикулира всичко това и дължи успеха си на него, се казва Бойко Борисов. А днешната управленска формула на ГЕРБ и Обединените патриоти изцяло почива на това разбиране.

По традиция сякаш българите имаме самочувствието, че сме интелигентни, трудолюбиви, гостоприемни и издигнали в култ образованието. В каква степен тези ценности все още са фундамент на мисленето ни и смятате ли, че някои от тях могат да се поставят под съмнение?
Проблемът с образованието е, че там голата декларация, че ни е ценно и важно не е достатъчна. Трябват и конкретни действия, за да можем да наваксаме изоставането си в образователната сфера в сравнение с повечето европейски страни. В този смисъл е забележително, че настоящото правителство при конструирането си посочи като основен приоритет именно образованието. Остава и да изпълни това намерение с реални действия.