Този вот беше като старите, само че нов! Така е, но не съвсем!

Петият вот на недоверие срещу правителството на Росен Желязков не постигна нищо от гледна точка на крайния резултат. Кабинетът остава и продължава по своя път.

Доколкото все пак наяве излизат определени процеси, то те са основно сред опозицията и почти не засягат парламентарното мнозинство, което стои зад премиера и неговите министри.

Предишните 4 вота бяха изцяло организирани и подкрепени от МЕЧ, "Величие" и "Възраждане". Системната опозиция от ПП-ДБ нямаше нищо общо с тях и не участваше в техните гласувания.

Още тогава обаче Асен Василев, Атанасов, Мирчев и останалите лидери на коалицията заявяваха, че през есента ще внесат свой вот на недоверие, тъй като всички процедури по влизането ни в еврозоната ще са приключили и завършването на европейската интеграция на страната няма да е под заплаха.

Тези констатации обаче определено са прибързани. Еврото ще влезе в България след по-малко от 3 месеца и половина. Това обаче означава, че през 2026 г. страната ни, повече от всякога, ще се нуждае от стабилна финансова политика, която да допринесе за утвърждаването на общата европейската валута у нас и да улесни хората при боравенето с нея.

Финансовата политика през следващата година трябва да е съпроводена с още по-активна информационна кампания. Всяка една системна формация би следвало да разбира това, независимо дали е в управлението или в опозиция.

След този вот опозиционните формации в Народното събрание вече имат обща тема и това е, че всички те смятат държавата за завладяна. Може и досега това да е било говорено в публичното пространство, но сега вече е потвърдено с гласуване и следва да се разглежда като институционална позиция на опозицията.

Новият политически сезон – "циганско лято" или хладна есен?

Какво можем да очакваме от завръщането на Народното събрание от ваканция - коалиции, напрежения и неясни перспективи

За формациите с прокремълски уклон подобна позиция е меко казано странна. Де факто Русия е страна, напълно завладяна от един завършен авторитарен режим и правенето на политика от проруски позиции срещу завладяната държава просто няма как да има разумно обяснение.

Този вот най-вероятно ще осигури възможност на МЕЧ да се препозиционира.

В момента липсва голяма тема, която да може да се използва за популизъм и пропаганда. Единствено руската война в Украйна може да служи за това, но и нейният пропаганден потенциал се изчерпва, защото вече продължава твърде дълго. Така МЕЧ ще навлязат трайно в тематиката на ПП-ДБ за финансовата стабилност, която според Асен Василев се нарушава от сегашното правителство, и за задържането и оставянето в ареста на варненския кмет Благомир Коцев и други представители на ПП-ДБ.

МЕЧ е най-гъвкавата и най-адаптивната формация в българския парламент. Това веднага става ясно, стига да се проследи пътят на нейния лидер Радостин Василев в политиката.

Радостин Василев е бивш министър от кабинета на Кирил Петков. Няма да е изненада, ако той отново се сближи с ПП и вземе участие в избирането и издигането на кандидат за президент на ПП-ДБ за изборите през есента на 2026 г.

В сравнение с останалите антисистемни формации, МЕЧ е най-приемлива за ПП-ДБ. Освен това в момента се намира в електорален възход.

Неотдавна социологически сондаж на Маркет Линкс показа, че ИТН остава под чертата, докато МЕЧ няма да има проблем да е отново в парламента при хипотетични предсрочни избори.

Това означава, че партията на Радостин Василев би могла да допринесе електорално в полза на кандидата за президент на ПП-ДБ, независимо дали той би бил обявен като партиен или като независим претендент.

Борисов със сигурност разбира, че вероятният кандидат-президент на ПП-ДБ би имал потенциал да привлече гласове извън своя чисто партиен вот.

Това е причината той да продължава да се опитва да осигури обща кандидатура на ГЕРБ и ПП-ДБ. Това е и причината да е недоволен, когато Асен Василев, Атанасов и Мирчев му отказват. 

В най-трудна ситуация в парламента е формацията АПС. Тя също беше сред вносителите на вота, но всъщност е лишена от всякакви полезни ходове и дори депутатите ѝ са принудени да играят срещу себе си. По социологически данни АПС е на 0,5% електорална подкрепа.

Ролята на ДПС нараства, а ПП-ДБ не са готови за избори

Възходът на Пеевски, отсъствието на Радев и трудностите пред ПП-ДБ разкриват новите политически реалности

Ако правителството бъде свалено и последват предсрочни избори, тези депутати ще гледат Народното събрание от външната страна и по телевизията, въпреки това обаче активно работят срещу кабинета на Росен Желязков.

Техният основен опонент Делян Пеевски подкрепя правителството и поради това те нямат друга опция освен да бъдат ярко изразена опозиция. Единствената подкрепа досега, която антисистемните получиха извън своите среди по време на предишен вот на недоверие, беше именно от АПС.

Ако конкретно се спрем на темата на вота на недоверие - вътрешен ред и сигурност, то може да се каже, че опозицията поставя своя фокус върху вътрешния министър Даниел Митов.

Той започна своя път в политиката от ДСБ. Беше и министър на външните работи във второто правителство на Бойко Борисов, когато комуникацията между ГЕРБ и градските десни беше не само възможно, но и устойчива.

По-късно Митов се вля в ГЕРБ и дори стана зам.-председател на партията на Борисов. Той е изтъкнат специалист в сферата на международните отношения и назначаването му за вътрешен министър беше изненада, която и досега няма логично обяснение.

Не е невъзможно с това назначение Борисов да е искал да направи комуникацията с ПП-ДБ възможна, независимо от опозиционната роля на последните.

МВР често е било разглеждано като "бухалка" на властта от градските десни. Вероятно точно затова Борисов се е ориентирал към политик от техните среди за въпросната позиция.

Възможно е лидерът на ГЕРБ да се е надявал, че това негово решение може да бъде доразвито и точно Даниел Митов да се превърне в приемливия кандидат-президент и за ГЕРБ, и за ПП-ДБ.

С този вот обаче ПП-ДБ тръгват окончателно в друга посока и вероятността Митов да може да изиграе тази роля вече е нулева.

Всеки един вот на недоверие затвърждава и дори разширява ролята на Делян Пеевски в българската политика. Добре е ПП-ДБ да имат предвид и това, тъй като става дума за личност, силно недолюбвана от тях.

Шоуто на антисистемните

С приемането на еврото ще затвори част от възможностите за генериране на популизъм в политиката у нас

Самият Пеевски осъзнава своята нарастваща роля. Израз на това е заявката му, че ще прави държава с главно "Д".

Сега, след като вотът излезе от рамките на антисистемността и обхвана цялостно опозицията, правителството ще се нуждае още повече от гаранциите на Пеевски.

И така! На този етап правителството остава. Оформя се по-тясно институционално партньорство между ПП-ДБ, МЕЧ и АПС. На електорално равнище е възможно да се появи взаимодействие между ПП-ДБ и МЕЧ. От ГЕРБ пък все по-често ще използват метафората за руското влакче, за да описват поведението на градските десни.

Пеевски вече заяви, че мандатът на правителството ще продължи 4 г. И това е напълно възможно, ако е изгодно и за Борисов.

Ако ли пък не е, той може елегантно да се измъкне от настоящата политическа ситуация, като номинира Росен Желязков за кандидат-президент.