Новият политически сезон започва. И в него ще има по нещо и от "циганското лято", и от хладната есен. Като цяло процесите от пролетта и началото на лятото ще получат своето развитие сега.
Със сигурност теми като задържането на кмета на Варна Благомир Коцев, финансовата стабилност, безводието в някои населени места в страната, както и инвестициите в отбранителното производство, ще доминират политическия дневен ред през следващите месеци.
Част от тези теми сближават основния фактор в управлението - ГЕРБ и системната опозиция - ПП-ДБ. Други пък силно ги разделят. Ето защо започващият политически сезон ще бъде изключително пъстър и разнообразен.
Политическата температура ще се движи между жегата и охлаждането, а обсъжданите въпроси ще се прескачат един през друг и поради това на моменти политическата среда ще изглежда доста хаотично.
Двете тенденции, за които става дума (сближаването и раздалечаването между ГЕРБ и ПП-ДБ), бяха изразени от лидера на основната управляваща партия - Бойко Борисов в разгара на лятото.
Веднъж той каза, че е възможно да се отиде на предсрочни избори, за да може народът отново да нареди политическите сили. След това обаче отбеляза, че правителството е стабилно и продължава да работи по своята програма.
Изказванията на Борисов вероятно бяха и знак към Делян Пеевски, че трябва ясно, еднозначно и окончателно да се определи - или на страната на основните управляващи, или на тази на основната опозиция.
От позицията на Борисов средно положение не може да има. Той най-вероятно очаква тенденцията на раздалечаването да вземе връх, а подкрепата на "ДПС - Ново начало" е важна за оцеляването на правителството.
Двете тенденции са в явно противоречие помежду си. Независимо от това обаче те непрекъснато ще се преплитат и ще се редуват една след друга през тази политическа есен.
Новият момент ще е свързан с вота на недоверие към кабинета на Росен Желязков, който е замислен от ПП и за който се смята, че е договорена подкрепа от МЕЧ.
Не че вотът на недоверие е нещо ново за Желязков и министрите му, но за първи път се организира такъв от системна формация, която търси подкрепа сред антисистемните.
Досега вотовете на недоверие дори не получаваха подкрепа от ПП и ДБ, а техни организатори бяха само антисистемните формации - "Възраждане", "Величие" и МЕЧ.
Този нов момент при очертаващия се сегашен вот на недоверие ще доведе до някои промени в позиционирането на парламентарните сили у нас. Например, взаимодействието между антисистемните формации през есента няма да може да бъде такова, каквото беше по-рано. Едва ли през новия политически сезон те ще могат заедно да внесат дори и един вот на недоверие.
Най-вероятно между тях ще настъпят междуособици и взаимни обвинения, че си взаимодействат с формации, които държат на членството на България в ЕС и НАТО и настояват страната ни да участва в международните отношения съобразно нормите на международното право.
Това ще отслаби антисистемния натиск в парламента и ще активира отново уличните изяви на антисистемните формации, които позатихнаха след окончателното решение за влизането на България в еврозоната на 1 януари 2026 г.
Най-добри в уличните изяви са "Възраждане". Те обаче не протестираха нито при пристигането на евробанкнотите в България, нито срещу решението за изграждане на натовски център за обучение близо до Ямбол, нито пък срещу инвестицията на Райнметал в българската отбранителна индустрия.
Срещу посещението на Урсула фон дер Лайен обаче "възрожденците", макар и ограничено, протестираха в Сопот.
А това само потвърждава хипотезата, че през политическата есен те отново ще бъдат активни в уличните действия, най-вече защото ще са лишени от възможности за институционални инициативи.
Внасянето на вот на недоверие от ПП-ДБ във взаимодействие с антисистемна формация е ново явление за този парламентарен мандат, а и въобще за парламентарната практика у нас.
Въпреки това обаче то няма да остави траен отпечатък върху институционалния процес и политическата среда. Просто такъв тип отношения няма как да са стабилни и е много вероятно да се изчерпат още с приключването на дебатите по вота.
За ПП основните теми през следващите месеци ще бъдат задържането на Благомир Коцев и стабилността на публичните финанси.
Те със сигурност ще приемат всякаква подкрепа по тези въпроси (може би единствено без "Възраждане").
По първата тема от ГЕРБ казват, че нямат нищо общо, а втората е своеобразно бойно поле между ПП-ДБ и ГЕРБ. Двете формации взаимно се обвиняват в лошо управление на публичните финанси, което потенциално може да доведе до проблеми в средносрочен и дългосрочен план.
Взаимодействието на ПП и ДБ с антисистемна партия би било удобно за ГЕРБ от стратегическа гледна точка, именно защото намалява антисистемни натиск в парламента. За момента може да се каже, че ПП-ДБ и особено ПП мислят повече конкретно, отколкото стратегически.
Това се изразява и в обстоятелството, че дори и да успеят да свалят правителството (нямат потенциал за това), те не могат да предложат вариант как да се продължи оттам насетне. Предсрочните избори, които ще последват при тази хипотеза, до голяма степен ще повторят сегашната ситуация в Народното събрание.
Нещо повече - Делян Пеевски вероятно ще разполага с повече мандати, отколкото в момента, а тази фигура е силно недолюбвана от ПП-ДБ. Това също е показателно, че на този етап във формацията не залагат на стратегическо мислене.
Проблеми за кабинета на Росен Желязков може да има единствено ако се появи някакво непреодолимо напрежение сред партиите, участващи в парламентарното мнозинство плюс формацията на Делян Пеевски. Това обаче е малко вероятно да се случи.
Сред основните теми на есенния политически сезон има такива, по които може да се появи напрежение, но има и други, по които съществува съгласие. Т.е. напрежението ще има противовес, който няма да му позволи да вземе връх, а това ще гарантира балансите и мандатът на Желязков ще продължи да е в кондиция.
Ако ПП-ДБ искат да държат правителството под напрежение, трябва правилно да оценят своя парламентарен потенциал и да се ориентират към тези инструменти на парламентаризма, които са съизмерими с него.
Например парламентарният контрол или пък максимално активно участие при формирането на дневния ред на Народното събрание, активната работа в парламентарните комисии също може да осигури ефекта, който ПП-ДБ преследват.
Те могат да постигнат по-добри резултати ако заложат повече на експертността, отколкото на набирането на гласове срещу правителството. За последното просто не разполагат с потенциал.
Активен участник по време на започващия политически сезон вероятно ще бъде и президентът Румен Радев. Или поне твърдението му, че е осигурил инвестицията на Райнметал в България говори в тази посока.
Възможно е сега Радев да се опита да излезе от ограничената политическа рамка, в която попадна с идеята за референдум за еврото и отново да се придвижи към центъра, където може да привлича симпатиите на много по-разнообразен електорат.
Следващите месеци може и да не са от решаващо значение за политическото бъдеще на Радев. Те обаче определено могат да хвърлят повече яснота за намеренията му, които въпреки очакванията да става партиен лидер, на този етап по-скоро остават неясни.