Фондът на Националния исторически музей ще се обогати със скъпи късноантичи предмети от злато и бронз. Това стана ясно след края на петата археологическа експедиция на екип на НИМ в ранновизантийския град Хрисосотира.

Градът е разположен на едноименния полуостров между градовете Созопол и Черноморец.

За разлика от други археологически обекти Хрисосотира е ограден по целия периметър на полуострова, разполага с целогодишна охрана и видеонаблюдение.

През октомври археолозите проведоха разкопки в западния сектор на обекта, при които беше изяснена планировката на голяма казармена постройка, разположена до една от кулите на западната крепостна стена.

По време на експедицията за първи път беше открит и участък от южната крепостна стена. За нейното съществуване не се знаеше до момента. Крепостната стена в открития участък е с дебелина 1,60 м и е запазена до 1 м височина. Вкопана е в пласт, в който се срещат разнородни материали от предримската и късноантичната епоха, както и от средните векове.

Снимка 387427

Източник: НИМ

Според ръководителя на експедицията проф. Иван Христов новооткритият пасаж от стената доказва, че площта на обекта е около 100 дка., а не 73, както до този момент се приемаше.

Най-успешният момент от дейността на археолозите е разкриването на сграда до морския бряг, която заема площ от 83 кв. м. Тя представлява затворен комплекс, съхранен през хилядолетията и запечатан от изгорелия и рухнал масивен покрив.

Сградата може да бъде разглеждана като стопанска част на по-голям комплекс, който предстои да бъде проучен. За това свидетелстват откритите цели и фрагментирани керамични съдове, както и складираните в северозападния ъгъл цели керемиди, железни селскостопански инструменти и части от бронзов кантар.

Снимка 387425

Източник: НИМ

Предварителният анализ на керамичния материал сочи, че в сградата са били съхранявани голям брой амфори, гърнета и кани. Не е открита импортна керамика с изключение на две северноафрикански амфори тип Spatheion. Този тип амфори са от периода 602-615 г. и се срещат по целия Западен Понт.

Три колективни монетни находки от близо 100 бронзови и 10 златни монети посочват епохата, в която сградата е била опожарена. Златните монети са отлично запазени и са с ликовете на императорите Маврикий Тиберий, Фока и Ираклий.

Сред находките са и масивна бронзова лампа и бронзова тежест за кантар с антроморфна форма.

Повечето от монетите са с лика на император Ираклий и на неговия син Ираклий Костантин. Предстои почистване на бронзовите монети. На реверсите им са изписани годините на властване на императора, което ще позволи да бъде определена горната хронологическа граница във функционирането на постройката.

Снимка 387424

Източник: НИМ

Според археолозите постройката, както и цялото укрепено селище са окончателно опожарени по време на големите аварски и славянски нашествия срещу столицата Константинопол.

През 613-615 г. славините отнели от ромеите европейските владения на империята. През 619 г. те проникнали чак до Дългата стена, а на връщане опустошили много селища в Тракия.

Едва през 620 г. византийците успели да сключат мирен договор с аварите, което им позволило да хвърлят всичките си сили в борбата срещу персите.

Мирът обаче се оказал краткотраен. По време на византийско-персийската война през 626 г. Цариград бил обсаден от две страни от авари, прабългари, славини и перси. Военните действия продължили 10 дни. Много славини се прехвърлили с лодки-еднодръвки в Златния рог и се опитали да атакуват града по море. Обсадата обаче завършила без успех и съюзниците трябвало да се оттеглят.

През 70-те години на VII в. Византия отново владеела цялото черноморско крайбрежие, но засега липсват данни Хрисосотира да е бил населяван след славяно-аварските нашествия.