"Пандемията от COVID-19 изправи целия свят пред едно от най-големите предизвикателства на съвремието и ни накара да научим важни уроци, но по трудния начин. Извънредното положение в България, въведено с оглед на епидемичната обстановка, изправи хиляди деца и семейства пред редица предизвикателства, с които те се опитват да се справят всеки ден. Проблеми със здравето на децата, психични страдания и тревоги, домашно насилие, онлайн образование и дигитално разделение, бедност и сегрегация - това са само част от въпросите, за които трябваше да се търсят решения в спешен порядък". Това се казва в позиция на омбудсмана Диана Ковачева във връзка със Световния ден на децата и годишнината от приемането на Конвенцията за правата на детето на ООН.

По този повод институцията публикува доклад на тема: "Оценка на въздействието на мерките срещу разпространението на COVID-19 върху правата на уязвимите групи деца в България".

"Като омбудсман и независим орган за мониторинг, всекидневно предприемам действия, с които да се подобряват публичните политики и мерки, като настоявам да се защитават правата и интересите на децата, които са особено уязвима група. В своята работа за наблюдение на състоянието на правата на различни групи деца, отчитам както системни рискове, така и рисковете, породени от извънредното положение, които оказват влияние върху детското физическо, емоционално и психологическо състояние", посочва омбудсманът.

Специалният доклад е резултат от съвместен проект с Европейската мрежа на омбудсманите за деца и УНИЦЕФ за оценка на въздействието на мерките срещу разпространението на COVID-19 върху правата на детето.

Тази оценка е продължение на усилията на институцията на омбудсмана да анализира задълбочено проблемите, пред които се изправят децата по време на пандемията, отразени в първия специален доклад "Децата и COVID-19", който съдържа обобщения и анализ на жалбите, постъпили във връзка с нарушените права на децата и мерките по време на извънредното положение.

В хода на оценката е направен анализ на въздействието на мерките срещу разпространението на вируса върху спазване правата на децата от уязвимите групи в България и обобщение на препоръките за формулиране и прилагане на подобни мерки в аналогични ситуации в бъдеще.

Специалният доклад отразява детското преживяване и разбиране за пандемичната обстановка и въведените във връзка с нея ограничителни мерки и описва ефекта, който те имат върху децата през техния поглед.

Оценката е реализирана в периода юли-август 2021 г., като консултирането е направено между 22 юли и 19 август 2021 г. В него са включени 95 души, от които 44 деца от уязвими групи, на възраст между 8 и 18 години. Това са деца в бедност, с увреждания, със специални образователни потребности, настанени в различни форми на резидентна грижа, непридружени деца бежанци и такива с възпитателна мярка-настанени в интернат. Възрастните са родители на деца в уязвима ситуация и 42-ма професионалисти, работещи с деца и семейства.

Една от основните констатация в оценката е, че при въвеждането и контрола на противоепидемичните мерки не е взета предвид спецификата на житейските ситуации на уязвимост на децата и не е отчетен потенциалният негативен ефект на мерките, които те ще имат върху тези групи.

Изследвани са мерките, с които е наложено ограничение, свързано със свободата на движение, затваряне на учебните заведения и преминаването на обучението в електронна среда, както и промяна в режима на работа на социалните услуги и системата за закрила.

Трите ключови теми, изследвани за целите на доклада са:

Изолацията, наложена на децата, настанени в услуги за резидентна грижа и институции и децата, които живеят в ромски квартали;

Реалността на дистанционното обучение за децата, които живеят разделени от семействата си и децата, чийто семейства не осигурят нужните условия и подкрепа за учене от вкъщи;

Достъпът до социална подкрепа, закрила и услуги за уязвимите семейства и деца в контекста на наложените ограничителни мерки.

Важните констатации след консултациите:

Изолацията за децата в резидентна грижа е била по-продължителна и по-строго наложена от тази за повечето останали деца в страната. Така, на практика около 3 500 децата са останали в пълна физическа изолация за повече от година.

Недостигът на социални контакти за децата не е следствие от една или друга мярка, а е резултат от натрупването на ефекта от различните ограничителни мерки, включително дистанционното обучение. Взети заедно те са лишили повечето деца от всичките им неелектронни връзки, извън услугите за периода на изолацията.

Децата са прекарвали много повече време с мобилни устройства, отколкото е обичайно - не само заради дистанционното обучение, но за да са заедно с приятелите и от скука.

Изолацията е съпътствана от значително повишени нива на гняв, тревога, разочарование и апатия сред децата в резидентните услуги и институции.

Отношението на децата към дистанционното обучение е по-скоро безразлично и в масовия случай учебните ангажименти са приемани несериозно.

В сегрегираните квартали и общности почти не е имало онлайн обучение, а за повечето деца по тези места - дори и никакво. Има достатъчни индикации, че поне на част от децата от ромските общности, режимът на дистанционно обучение се е отразил негативно - те са загубили и малкото учителско и социално внимание и подкрепа, които са получавали.

Има регрес в резултата от интервенциите при децата, който засяга най-много работата с деца с увреждания. Тези развития са пряко следствие от липсата на директен контакт и пространство за провеждане на интервенциите.

Прилагането на мерките не само прави по-видими, но и задълбочава съществуващите социални неравенства сред децата - участието и дезинформацията, интеграцията и дискриминацията, дигиталната бедност, достъпът до образование и социални услуги, но дори и до закрила от насилие. В този смисъл, мерките се оказват крачка назад по пътя към социално включване и пълноценната реализация на уязвимите деца.

Въз основа на констатациите и изводите в специалния доклад са изведени редица препоръки, които омбудсманът адресира към компетентните органи. С тези препоръки се цели да бъдат мотивирани институциите да дадат по-адекватни отговори за защита на правата на децата в ситуация на криза.