Немарливост и нехайство от страна на лекари от "Пирогов" са причина за смъртта на проф. дфн Саркис Доник Саркисян.

Медици от здравното заведение не предприеха навременни мерки за влошеното състояние на баща ми, което е причината за нещастния край, заяви за news.bg дъщерята на Саркис Саркисян - Вероника.

Тя разказа, че на 25 септември баща й постъпил в "Пирогов", където претърпява тежка операция на ставата.

По думите й, операцията е преминала изключително успешно, ортопедите са работили професионално, след което баща й е преместен в Първа травматология, където се възстановява много бързо - сяда, изправя се и ходи с патерица.

Междувременно изпълнителният директор на „Пирогов", доц. Димитър Раденовски, разпореди извършването на вътрешна проверка във връзка със смъртта на проф. Саркисян.
                                   Още...

На 13 октомври обаче при именития наш учен се проявяват симптомите на остра емболия - тежко повръщане, разстройство и силни болки в корема.

Въпреки настояването на съпругата му, която е медицинско лице, да бъде прегледан не само от ортопеди, той не получава навременна медицинска помощ.

Вероника Саркисян разказва, че на четвъртия ден след появата на емболията, баща й е изпаднал в клинична смърт и едва тогава е бил преместен в друго отделение.

На 16 октомври Саркис Саркисян умира най-вероятно от остра емболия, която може да се лекува само в начален стадий.

В смъртния акт обаче е записана обща сърдечна недостатъчност като причина за смъртта.

По думите на Вероника Саркисян до момента никой от лекарите в „Пирогов" не се е свързал със семейството й, за да даде повече подробности около смъртта на баща й.

„Няма да съдим „Пирогов", защото до момента няма нито един осъден лекар от там.

Освен това трябва да имаме връзки с патолог, който да има силни позиции там и да не напише смъртен акт, оправдаващ действията на медиците", коментира Вероника Саркисян.

Аз изгубих баща си, а България изгуби най-големия арменист на Балканския полуостров и Европа, посочи още тя.

Проф. Саркисян започва научната си кариера през октомври 1960 г. като асистент в Техническия университет - София.

През 1977 г. е избран за професор по философия в Техническия университет.

Бил е избран за ръководител на катедра, Директор на центъра и Зам.-ректор (три мандата) на Технически университет София. Благодарения на него са направени много иновации.

Той е инициатор и създател на специалност „Арменска филология" и сектор „Арменистика" към Софийския университет през 1995 г, където до последните си дни преподава история на Армения, арменска цивилизация и странознание.

Избран е за академик на Международната академия по философия през 1994 г.

Автор е на над 300 научни публикации, над 20 монографии, 8 учебници и над 20 научни публикации на арменски, английски, немски, руски, полски, украински, унгарски и чешки езици.