"Аз съм мюсюлманин, но се кланям и на светците в църквата, и на Аллах в джамията. Той е един Господ, а и всяка молитва, дали в църква или джамия, завършва с Амин! Така ме е учил татко", казва пред в. "Марица" бай Манчо от Смолян. С широко отворени очи, добродушно, усмихнато лице и вечно въодушевен от нещо, 83-годишният родопчанин Зефир Манчев нарежда веруюто си. Старецът редовно преспива и се моли в църква в Смолян, прави същото и в джамията. Вярва, че свети Никола е светецът на водата, затова най-много почита него, ала пали свещи и на всички други светци.

Чудакът и на 83 години удивява с работоспособността си и своята отдаденост на идеята, че водата е свята, а природата - майка. Бай Манчо цял живот издирва извори в региона и се е прочул като ловец на вода. По негови изчисления досега е хванал в чешми над 300 извора. И уверява, че те му се присънват. Като дете пасял в района овце и слушал от стари хора истории за бликнала вода. "Голям хаир е да сториш така, че където е сухо - да пият хора и животни", заявява старецът. Извора, хванат от скала, смята за най-чистата и свята вода, тъй като никога не е била ползвана и замърсявана.

Едни го приемат за луд, много други обаче му вярват и помагат с пари и машини да прокарва живителната течност към поредната си чешма. Преди три години, когато беше на 80, той сам прокара 6.3 км водопровод през баирите, за да направи чешма над смолянския квартал Райково. Старецът взима едва 200 лева пенсия, но често си дава парите за тръби, за да доведе водата от изворите.

Казва, че е здрав и не се оплаква от нищо, освен тази зима от киселини в стомаха за пръв път. "Цял живот единствено са ме крепили работата и водата. Ако легнеш да мързелуваш, и вече си болен. Никога не съм гледал какво ще ям, първо ми е било да си свърша работата и тогава да хапна каквото има. Повече суха храна ям - сирене, маслини, хляб. Тази зима заради студа се заседях и затова сега ме боли стомахът. Чакам нетърпеливо да дойде пролет, да тръгне водата и аз след нея", реди бай Манчо.

Той се родил в село Кокорово до Смолян. На 7 години щял да умре, бил тежко болен, ала баща му го завел на теке (молитвен дом) на най-високия връх в Родопите - Перелик. Той се издига на 2191 метра. Поверието било, че който преспи там в определен ден през годината, оздравява. И аз оздравях и оттогава болест не съм хванал, заявява старецът. Признава обаче, че и много ядове не е имал в живота. Оженил се за "вносна" жена. Съпругата му била гъркиня, от ксантийското село Исьорен. Бай Манчо е работил само две години към ВиК, в ТКЗС-то, после станал кантонер. Над 20 години бил шофьор, зареждал с хляб магазините в Смолян.

"Откакто жената ми почина преди 27 години, все суха храна ям, манджа не съм виждал. Само че трябва да се яде с лъжица, затова сега имам киселини. Работата обаче ме е спасявала", уверен е старецът. Той има три момичета и две момчета, внуци и правнучета. Откакто е вдовец, живее сам във вила на 3 километра над Смолян и слиза пеша до града всеки ден. "Не искам да им тежа на децата, пък и така съм си научен в природата да живея, затова съм си на вилата", казва старецът. Вечер в къщата му се чува само телевизорът, но не го гледа много, защото според него политиците само се карат. Затова предпочита да е в баира и да прави нещо за хаир.

Убеден е, че Господ му е дал дарбата да търси вода и затова го държи здрав на 83 години. Не е лесно да се научиш на това, отстрани изглежда халтава работа, ама не е, казва той. Въоръжението му са две завити на прав ъгъл пръчки - багети. Посочва, че неговите са от месинг, защото този материал "хващал" биомагнитните вълни по-добре. А бай Манчо усещал биотокове над извора. Така и нарича това, което чувства - идвал му "ток". Вода търси от малък, гледал от старите хора, пък и баща му давал акъл, та се научил. Знае, че е важно да направиш извора, а чешмата не доглежда дали е ефектна на външен вид, ако някой иска, след това ще я изкусурява. "Когато тръгна с пръчките, в диаметър от 200 м усещам къде е водата, те ме водят, държа ги хлабаво и те се въртят натам, накъдето тече", обяснява бай Манчо.

По цяло лято не спира с километри да обикаля Балкана в търсене на вода. Хора от целия регион го пазарят да им търси, а на повечето той не взима пари. "Водата е свята. Където е тя, има светци наоколо. Вие я чувате да клокочи, а тя всъщност говори. На мен ми дава видения. И баба Ванга го усети. Три пъти съм ходил при нея, а тя ми викаше: Защо идваш при мен, ти си "виждаш". Отговарям , че нямам нейната сила", нарежда бай Манчо. Вярва, че водата отмива всички болежки, а този, който прави хаир, не се разболявал.