Две думи – човещина и съпричастност.

Не е ли най-логично те да са водещите в днешния траурен ден.
Не е ли най-логично днес да забравим понятия като “наемници”, “държавна политика”, “международна антитерористична коалиция” и т.н, и т.н.
Не е ли най-логично всички анализи, доклади и декларации да бъдат оставени за друг път.

Защо да не се опитаме – едва ли обаче ще успеем, да се доближим малко до мъката на майките и бащите, до отчаянието на съпругите и приятелите.
Защо да не се опитаме – като ще бъде лошо ако не успеем, да проявим човещина и съпричастност. Поне днес. Забравяйки за малко идеите и разбиранията си, подтискайки комплексите и разочарованията.

Поводът за траурния ден е смъртта на воините ни в Кербала, но защо да не се опитаме да си спомним и за загиналите пожарникари, за всички полицаи, убити при изпълнение на дълга си.

Проронената сълза днес не е срамна. Не е проява на слабост или излишна сантименталност.

Проронената сълза е човещината и съпричастността.