Мануела Горсова навършва 22 години. Като всяко младо момиче тя трябваше да празнува рождения си ден, заобиколена от приятели на фона на любимата си музика.

Вместо това обаче посреща празника си, обкръжена от рехабилитатори и лекарства, прикована към леглото, 100 процента зависима от своите родители.

Така е от четири години - след августовската катастрофа край морето, преобърнала живота на Мануела и цялото й семейство.

Тогава тийнейджърка, мислеща за завършване на училище и бъдещия университет. Сега млада жена, която гледа, чува и разбира, но тежките поражения в мозъка не й позволяват все още да прави нещо повече.

Семейството й се сблъска първо с кошмара на катастрофата, след което с „откритието", че българската действителност и система не са пригодени за лекуване на подобни тежки травми.

Никой не знае какво щеше да се случи, ако не беше добротата и благотворителността на хората, както и щедростта на близки и приятели.

Майката и бащата на Мануела посрещат 22-та й годишнина, изправени пред почти непосилни финансови затруднения, предвид огромните разходи, нужни за лечението на момичето.

Двамата обаче са денонощно край леглото на дъщеря си, твърдо уверени, че ще дойде някой 2 септември, когато Мануела ще посреща и изпраща гости.