Опитите на гражданите на бившия източен блок да избягат на Запад и да започнат нов живот са една от най-жестоките и слабо изучени страници на най-новата европейска история, пише електронното издание МИГнюз.

Лидер при бягството на Запад без съмнение е ГДР. По оценки на историци от момента на провъзгласяването на републиката, до издигането на Берлинската стена през 1961 година на Запад са избягали 2.6 милиона души.

Ръководството на ГДР било принудено да вземе крайни мерки, за да спре изтичането на работна сила, което застрашавало съществуването на германската република.

След като западната граница била надеждно затворена, много бегълци решили да опитат щастието си, напускайки през други страни от социалистическия блок. 7000-8000 германци успели - през България, Унгария и Чехословакия.
Станало ясно, че "желязната завеса" не била навсякъде еднакво дебела.

Но на много повече хора не провървяло. Според архивите на тайната полиция ЩАЗИ повече от 15 000 граждани на ГДР били върнати след неуспешен опит да преминат границата.

Българските власти се отличавали с особена жестокост по отношение на германските бегълци. През България можело да се избяга в Гърция и Турция.
На българските граничари било наредено да стрелят "на месо", което и направили. Гражданите на самата България пък били осъждани на смърт, за опит за преминаване на границата.

Известно е за 18 случая, когато български граничари са застреляли източногерманци.
Някои от убитите били застреляни от метър и половина-два, доказват балистични експертизи.

Българите били толкова обезпокоени от проблемите, които създавали бегълците от ГДР, че били принудени да създадат специална 15-километрова гранична зона, достъпът до която без специален пропуск бил невъзможен. На входа на зоната имало предупредителни табели на български и немски.