Миньорите - хроника на един протест

Колоната, която иначе изпълва от край до край платното, за секунди се отдръпва встрани за да пропусне линейка с включена сирена.

Трихилядната миньорска маса с мъка се влива в тясната ул. Аксаков. Двусмислено звучат думите на коменданта на протеста “Не спирайте, изтегляйте се на запад!”.
Той просто се опитва да освободи място за всички.

В челото на колоната има голям транспарант “Няма да поставите миньорите на колене”.
Пред Агенцията има много полиция, във фоайето и в някои от колите се мяркат щитове и каски. Като на футболен мач.
От МВР не обясняват какво налага това засилено полицейско присъствие.

Лидерът на КНСБ д-р Желязко Христов оповестява простичките искания на миньорите – да бъде спряна приватизацията на ТЕЦ Бобов дол; заповед на енергийния министър, гарантираща изкупуване на поне 15% електроенергия, добита с български въглища; незабавна промяна в регулаторната рамка,която да промени решението, че 2007 е последната година, в която се изкупува такава еленергия.
В същото време, подчертава синдикалистът, АП преговаря с купувачите от гръцка фирма. Той напомня, че и гръцките миньори протестират срущу купувача на нашия ТЕЦ.

Не особено убедително изпълнителният директор на Агенцията Атанас Бангачев обяснява, че както многократно и при предишни протести е казвал, докато няма абсолютни гаранции за местния въгледобив сделка няма да има.
Признава, че голяма част от исканията на миньорите са справедливи и поема ангажимент “да ги съгласува на най-високо ниво”.

Докога ще чакаме, трябва да има някаква дата или пак ни лъжете, чува се глас.
Съжалявам, не мога да приема обвинението, че ви лъжем, отговаря Бангачев и повтаря – приватизация няма да има, докато не се гарантират миньорските интереси. За датата на съгласуване обаче премълчава.

Миньорските лидери Пенчо Токмакчиев от КНСБ и Владимир Топалов от КТ “Подкрепа” отправят обвинения: преговорите в АП са фарс, ТЕЦ Бобов дол се продава за 72 млн. евро, че ако не се направят инвестиции за рехабилитация, които купувачът явно не планира, до 2014 поетапно ще спрат и трите блока на централата, че срещу 200 хил. евро консултатът Владимир Каролев ще говори каквото му изнася и ще продава български работни места, че приватизацията се прави заради комисионните, а управляващите мислят как до края на мандата джоба може да се напълни повече.

Вероятно от хвърлен фас се подпалва контейнер за боклук пред Агенцията. Пушекът бързо изпълва уличката.
Сръчен сержант от полицията се появява с кошче, пълно с вода.
Вероятно на шефа му – капитан с черни очила – това занятие се струва унизително и той го връща обратно.
След миг се появява възрастният охранител на сградата със същото кошче и бързо гаси контейнера.

Колоната потегля към Народното събрание.
За първи път протестиращите са съпроводени и от мотоциклетен ескорт от спецподелението на СДВР “Сигма”, полицаите са доста повече от обикновенното.
Пред парламента униформените правят гъст заслон между Паметника на освободителите към БАН и спират колоната на кръстовището.

Многократните призиви някой от депутатите да излезе и да чуе миньорите, естествено остават без отговор.
Догато вървят призивите към народните представители да дойдат при утрешните избиратели, няколко парламентарни лимузини бързо преминават през кръстовището и отпрашват надолу по Руски.
Също толкова внимание обръща на митинга забързаният за някъде светски лъв Евгени Минчев.

След няколко дни ще дойдете при нас и ние по делата ви ще ви познаем, заявява д-р Христов.
Пенчо Токмакчиев обявява, че ако Народното събрание не чуе исканията им, те ще призоват всички миньори в страната да не гласуват.

Под звуците на “Обичам те, майко Българио, от чуждите орди нападана, от своите чеда предавана…” колоната продължава станалия вече традиционен маршрут към Министерски съвет.
Чужди туристи, излизащи от Руската църква, се надпреварват да снимат шествието.

Господин премиер, спрете интересчийството и наистина заслужете уважение към морала, за който говорите, обръща се лидерът на КНСБ към немеещата под обедното слънце сграда на Дондуков 1.
Иначе, заявява той, нито по време на избори ще бъдем спокойни, нито някой от тези хора ще дари управляващите с доверие.

По двама представители на КНСБ и КТ “Подкрепа” се отпрявят към входа, за да връчат текста на поредната декларация.

Около половин час вратите остават затворени.
Вбесен Желязко Христов обявява, че за 15 години такова нещо не се е случвало и че това и признак или на посткомунистическо или на монархическо високомерие.

Митингът обявява, че от понеделник или вторник миньорите ще започнат да затварят магистрали, ще слязат в рудниците и ще останат там.

Най-после от МС срамежливо излиза служителят от пресцентъра Любомир Методиев и приема декларацията сред миньорско освиркване.

По пътя към Министерството на енергетиката виковете “Оставка!” се смесват с напомнящото зората на демокрацията “Жълти боклуци!”. И още един възглас, актуализиран към новото време, връща към първите години на демокрацията: “Кой не скача е жълтур!”

Министър Севлиевски е обвинен, че на миналата среща с миньорите ги е залъгал със сладки обещания.
Заканата за блокиране на магистралите придобива по-ясен смисъл – ще трябва да ходят на предизборна кампания с вертолети.

Внезапно завалява топъл и силен пролетен дъжд. Сините и лилави знамена се омешват с разноцветни чадъри.
Д-р Христов заявява, че земята се измива от мърсотията, призовава хората да се скрият колкото могат.
Самият той остава под капките за да чака министъра.

В този миг като по сценарий на руски филм министърът на енергетиката и енергийните ресурси Мирослав Севлиевски излиза от сградата.
Облечен е във фирмено яке на НЕК и носи знамената на двата синдиката.
На предишния протест байраците му бяха подарени от Христов.

Полицаите около министеството стават видимо напрегнати. Трима застават плътно до министъра.
Севлиевски подчертава, че идва със знамената като приятел, а не с каската, която също му бе дар от синдикатите.

Министърът обявава, че държава се управлява с диалог, а не с викане.

Отговорът от страна на протестиращите е логичен и във възходяща градация: първо – къде е диалога, бе?, последвано от бързото – къде е държавата?

Нововремецът зачита текста на подготвената от него заповед за квотите и обявава, че ще я подпише, едва след като получи одобрението на миньорите.

Възниква спор, наистина ли закона за енергетиката не позволява заповедта да бъде с по-дълъг срок.
Изнасят закона от министерството, но до публичното му четене на глас не се стига.

Миньорите питат за приватизацията, Севлиевски отговаря – това не е моя работа.

Както винаги невъзмутим и спокоен, видимо леко се дразни, запитан дали и той е в далаверата, дали и той взема комисионни.

Словесната престрелка министър – миньори продължава в духа на:
всичко ли е политика, може ли Севлиевски да носи отговорност за друг, освен за Севлиевски, кой прибира комисионни и кой е и кой не е в далаверата, кого с вота си ще “уволним” и кого ще “назначим” на работа на 25 юни.
Диалогът заприличва на предизборен митинг.

Уморен от прехвърляните еднотипни фрази човек се провиква - “Оставка!”, Севлиевски отговаря: щом викаш оставка, ето – ела на моето място, вземи микрофона.

Противно на очакванията човекът – това е Николай Богданов, машинист в рудник Република – взема думата.
Съсипаха толкова предприятия с приватизацията от 1990 насам, съсипаха селското стопанство. Имам две деца, близнета - 1998 - жената не работи, аз вземам 200 лева – нощна, дневна – 200 лева. Кажете, как да си гледам децата? И добавя: лозето не ще молитва, иска мотика.

Мирослав Севлиевски препоръчва на кметицата на Бобов дол вместо да дава изявления, да потърси алтернативни форми на заетост.
Потестиращите са недоволни: държавата съкращава, а местната власт да му мисли.

Д-р Желязко Христов се опитва да укроти атмосферата. Все пак едно стъпало е прекрачено – бобовдолските миньори имат гаранции за една година.
Синдикалистът благодари на Севлиевски за направеното, за личната му позиция и личния му морал.

Да, признава Христов, след края на 2006 гаранции за българския въгледобив няма, но гаранциите трябва да се търсят не тук, а на най-високо държавно ниво.
Потърсете гаранциите си при “Вервайте ми”, отсича лидерът на КНСБ.

След това поредният протест на миньорите сдава сините и лилави знамена на съхранение до следващия път и се разотива мирно под отново изгрелите топли лъчи на майското слънце.