Докато пиша тези редове, все още съм принуден да спекулирам за последствията от скорошните срещи Тръмп/Путин и Тръмп/Зеленски, както и за разговорите на Европейската коалиция на желаещите във Вашингтон. А несигурността относно съдбата на Украйна и развитието на всеобхватната война, която Русия води срещу нея през последните три години и половина, би могла да продължи още месеци, може би години. От друга страна, двойно разделение - ако не и истинска линия на двоен разлом - може да се проследи отдавна между тримата основни участници в дебата: Съединените щати, Русия и Европа (в най-широкия смисъл на думата). Това пише в статия за френския ежедневник L' Express професорът по геополитика от Института за политически науки в Париж (Sciences Po Paris) Фредерик Ансел.

Като президент, Доналд Тръмп 1 и 2 никога не са имали никакви други страсти (или умения?) освен икономиката, или по-точно бизнеса. Той управлява американската държава като мениджър, а суверенните функции - отбрана и външни работи - като бизнес. Той обръща малко внимание на етичните реалности, игнорира географските и историческите и често пренебрегва дипломатическите. Вместо съюзници или врагове, той има клиенти, доставчици, партньори и такива, които пречат на доходоносното миротворчество. Нещо повече, неговата непредсказуемост е наистина нечувана, освен ако погрешно не причислим този държавен глава на велика сила към семейството на такива луди като римския император Калигула или френския крал Шарл VI. Непредсказуемост, чиято ефективност би била похвална, ако беше организирана стратегически, но която е плашеща, тъй като очевидно е продукт на капризен характер, неистов дилетантизъм, прекалено голямо его или просто пълна глупост. Трябва да се добави, че в неговите очи преобладава само суровата борба за власт, с нейното дихотомно възприятие - победители и губещи - оттук и фаталната му и безпрецедентна жестокост към украинския му колега в Овалния кабинет на Белия дом през февруари, оттук и искреното му и безсрамно възхищение от мъжкаря, авторитарния и "стоманен" Путин.

Европейците на фронта с една ръка зад гърба

Всъщност Путин споделя тази последна характеристика със своя колега. Той обаче е идеолог. Неговата основна, дори изключителна променлива при вземането на решения е политико-мистична. Неговата цел не е здравето на руската икономика (камо ли това на населението ѝ!), не са печелившите инвестиции или дори реиндустриализацията в полза на заетостта, а връщането на "изгубените" територии на Русия, на бившата ѝ империя, понякога царска, понякога сталинистка. В крайна сметка, не е от значение природата на руския режим, който ръководи съдбата на руския народ (и на съседните контролирани и/или поробени народи), а степента му на разширяване, неговата политическа и военна мощ. Страхувайки се от демократичната зараза като от чума, кремълският лидер разиграва в пълна степен темата за външния враг, който европейците въплъщават почти еднолично.

В обобщение: за Тръмп политиката и опитите за разрешаване на конфликти са средство, а целта остава бизнесът; за Тръмп икономиката представлява инструмент, обслужващ интересите на политиката. И в двата случая има мъжественост, презрение към демокрацията, инструментализиране на религията в полза на политиката и, естествено, на собствената власт, и омраза към мултилатерализма. И следователно към съвременните европейци. Третият играч в украинската драма е Европа, или по-точно тази на запад от скромния Евразийски полуостров, която се гордее с две обеднели, но все още значителни световни сили, и "само" една богата, но практически невъоръжена Германия. Въпреки многобройните си разногласия, френският президент Макрон, британският премиер Стармър и германският канцлер Мерц, както и повечето им европейски колеги, вярват в дипломацията, международното право и особено в зачитането на граничните демаркации и договорите, и разбира се, в стриктното зачитане на демокрацията. Те са готови да жертват значителни суми пари и енергия чрез санкции, за да се опитат да принудят агресори като Русия през 2022 г. да се предадат или да се вразумят. И накрая, те се съгласяват (по принцип) да не се намесват военно, освен ако жизненоважните им интереси не са застрашени.

Накратко, те отиват на фронта с една ръка зад гърба. Когато бъдат поканени..