Земеделските биопроизводители гонят плащания, а не самото биопроизводство. Това може да се заключи от одита на изпълнението на мярка "Биологично земеделие", извършен от Сметната палата.
Мярката цели насърчаването на биологичното растениевъдство, пчеларство и животновъдство, без да се използват минерални торове или пестициди. Недостатъкът й обаче е, че позволява на бенефициентите да получават компенсаторно плащане дори при липса на добив. Така, 82% от бенефициентите декларират доходи от реализирана продукция спрямо подпомагането по мярката в съотношение по-малко или равно на 1 към 1.
От извършените проверки на място е установено, че в повечето случаи отглежданите биокултури са обрасли с плевели. Това ясно показва, че не са положени необходимите грижи за получаване на добив.
Друг съществен недостатък в системата на контрол е липсата на гаранция за спазването на правилата за биологично земеделие. Това до голяма степен се дължи на прекомерното текучество на експертен персонал по прилагането на правилата за биологично производство, както и на липсата на единна информационна система между Министерството на земеделието, храните и горите и Държавен фонд "Земеделие".
Основният извод от одита е, че интересът към биологичното земеделие е голям. Показателен за това е броят на бенефициентите по мярката "Биологично земеделие". Само за една година той се е удвоил (от 2 011 за 2015г. до 4 235 през 2016 г.). За кампания 2017 г. обаче са въведени ограничения в приема на заявления за подпомагане поради недостиг на средства.
По тази причина от Сметната палата съветват да се въведат допълнителни критерии за развитието на биологичното земеделие и за полагането на необходимите грижи и земеделски практики.
Друга препоръка е създаването на единна информационна система, която да улесни извършването на проверките, за да се подобри контрола по цялата верига.
USD
CHF
EUR
GBP
