Столичните райони "Възраждане" и "Триадица" са най-населени с бездомници. Оказва се, че в централните части на София хората, живеещи на улицата, са по-малко.
Това показват резултатите от проекта "Улицата не е дом - Samusocial за София", представени от БЧК.

В периода октомври 2013 - август 2014 г. на територията на столицата е проведен нов модел на социална услуга чрез мобилен екип за оказване на помощ и подкрепа за бездомни хора.

Проектът е осъществен от БЧК, в партньорство със Столична община, посолството на Франция у нас и Samusocial International - организация с дългогодишен опит в работата с хората, живеещи на улицата.

Координаторът на проекта Невелина Стойнева представи данните, които екипите са събрали, докато работят на терен. Вечер мобилен екип прекарвал на улицата времето от 21 до 1 часа, срещайки се и помагайки на бездомните хора. За целия период на изпълнение на проекта доброволците са осъществили контакт със 102-ма души без дом, като 89 от тях са участвали в анкетата.

В рамките на проекта екипите са помагали на бездомници в пет централни района - "Лозенец", "Триадица", "Възраждане", "Средец" и "Оборище". Оказва се, че "Възраждане" и "Триадица" са най-често избираните местообитания, а "Лозенец" - най-рядко. Повечето от анкетираните хора на улицата са мъже. Шокиращо, по думите на Стойнева, е, че по-голямата част от тези хора са в трудоспособна възраст.

По отношение на образователния ценз, бездомните българи са преди всичко със завършено средно образование. Парадоксално, но е факт, че сред тях има и висшистиПо-голямата част от хората, чийто дом е улицата, употребяват алкохол, за да се справят с тежката действителност.

Стойнева изтъкна най-честите причини за социално изключване, а именно -  загуба на работа, загуба на близък, конфликт със семейството, смяна на града, в който живеят. Някои от анкетираните бездомници споделят, че са попаднали на улицата след финансова измама.  

"Улицата не е дом", констатира френският посланик в България Ксавие Лапер дьо Кабан и изтъкна, че всички имаме нужда от такива социални служби. Франция познава този феномен от много години - хората, които живеят на улицата в големите градове. Френският посланик направи паралел на ситуацията у нас преди и сега.

"Преди 20-ина години този феномен не можех да го отбележа в България", посочи Лапер. Според него нарастването на бездомните хора е резултат от изчезването на солидарността. Лапер изтъкна, че светът е много отворен, но индивидуализмът и егоизмът стават по-силни. "Samusocial" във Франция е създаден през 1993 г. Идеята била за хората, които нямат друга алтернатива, да се намери поне къде да спят.

През 1998 г. Samusocial започва да се разраства в международен план. София е 15-ия партньор на световната организация за подпомагане на бездомните хора.

"Дълбоко вярвам, че това няма да е експеримент, който ще приключи днес", заяви председателят на БЧК Христо Григоров по повод реализацията на проекта. Той изрази съжаление за това, че вижда все повече хора да бъркат в кофите за боклук.

Зам.-кметът на София Албена Атанасова увери, че проектът е помогнал на много хора, които изпадат от социалния живот. Столична община е разкрила два кризисни центъра, които работят в зимния сезон. В тях има място за 170 бездомни хора.
Анкетирани са 102 бездомници. Много от тях обаче, оказва се, не са искали да говорят.

"Радваме се, че обществото не скочи срещу нас за това, че се обгрижват такива хора", доволна е Атанасова. Напротив - много хора дори дарявали храна и дрехи на нуждаещите се, което, според Атанасова доказва, че човешкото си остава и е традиционно за страната ни.

Партньорството на България със световната организация Samusocial се е зародило през 2012 г. като резултат от общото и споделено желание за подпомагане на нуждаещите се хора. Във Франция Samusocial е била създадена около проблемите свързани с крайното социално изключване, които започнали да се наблюдават в големите градове, разказа генералният директор на Samusocial - International Мари Шубер. Тъй като тези хора не са намерили в градската среда икономически или социални възможности, са попаднали в това крайно социално изключване - откъсване от обществото.

Председателят на БЧК връчи на френския посланик грамота за проявено човеколюбие и знак на признателност. Отличия получиха и останалите партньори в лицето на Мари Шубер, ген. директор на Samuscial International и на зам.-кмета на София Албена Атанасова.