Приключи редовният преглед, който Международния валутен фонд извършва по силата на параграф IV от своя Устав както у нас, така и във всяка държава членка.

Той бе проведен от 26 октомври до 9 ноември, като бе извършена оценка на икономиката и на финансовото състояние на България и на правителствените политики.

В заключителния доклад на мисията на МВФ се казва, че България е навлязла в предизвиканата от пандемията икономическа криза със значителни буфери. Политиките са подходящо насочени към подпомагане на здравната система, физическите лица и фирмите, като същевременно запазиха стабилността на финансовия сектор.

Те са смекчили въздействието на кризата и по този начин също така са ограничили дългосрочните щети от нея, като са предотвратили унищожаването на икономическите дейности, за които отново ще има голямо търсене, след като пандемията приключи.

Подчертава се, че същевременно България е направила още една крачка за интеграцията си с партньорите си от Европейския съюз, като се е присъединила към Валутния механизъм II и Банковия съюз.

Експертите на фонда обаче предупреждават, че на фона на тревожен скок на положителните случаи, мерките за ограничаване на епидемията се затягат в България и в цяла Европа.

"Текущо прогнозираме българската икономика да се свие повече в сравнение с прогнозата, представена в доклада за Перспективите пред световната икономика (World Economic Outlook), публикуван през октомври 2020 г. Очакваме безработицата да се увеличи, но благодарение на сериозната подкрепа с мерки не много рязко. Фискалният дефицит очакваме да бъде по-нисък от планирания, отчасти в резултат на стабилното изпълнение на приходната част, а салдото по текущата сметка би следвало да остане на излишък. Като се има предвид високата несигурност за бъдещето, политиките трябва да бъдат гъвкави и умело да се адаптират към променящите се обстоятелства.

Ако втората вълна в България и Европа доведе до мащабно пълно затваряне и по-строги изисквания за социално дистанциране, България трябва бързо да увеличи разходите за здравеопазване и подкрепата за физическите лица и фирми, за предпочитане като използва временни и добре насочени мерки. Страната разполага с фискалните възможности за това. Когато пандемията отшуми и възстановяването настъпи, фокусът на мерките трябва постепенно да се измести от запазване на икономически дейности и работни места към постигането на висок, приобщаващ и екологичен растеж", пише в доклада на мисията.

Според експертите на МВФ, фискалните политики трябва да останат стимулиращи и през 2021 г. Проектът на бюджет за 2021 г. надгражда над повечето антипандемични мерки и въвежда нови фискални инициативи, които ще подкрепят икономическата активност.

"Бюджетният дефицит е планиран да достигне съответно 4,4 и 3,9% от БВП през 2020 г. и 2021 г., като включва сходно ниво на дискреционни антипандемични мерки (около 2,5% от БВП през всяка година). Ние оценяваме стабилната фискална подкрепа като цяло и значителното увеличение на някои социални разходи (пенсии и обезщетения за безработица) през 2021 г. Постоянното увеличение на пенсиите и заплатите в публичния сектор ще осигури допълнителен стимул за търсене, който, към настоящия момент, би помогнал за справянето с кризата. След като възстановяването настъпи, фискалната рамка следва да бъде насочена към постигане на средносрочната цел, за предпочитане чрез прилагане на мерки за допълнително повишение на събираемостта на данъците. Проектът за бюджет за 2021 г. и средносрочната бюджетна рамка (ССБР) съдържат няколко разходни инициативи с постоянен характер, които ще изискват съответстващи мерки в приходната част (например пенсиите) или преглед на разходите (например увеличаването на заплатите в публичния сектор). Те трябва да спомогнат да се приведе фискалният баланс от дефицит за 2023 г. от 1,8% от БВП, съгласно ССБР, до средносрочната цел за структурен дефицит от 1% от БВП. В същото време, публичните разходи за насърчаване на приобщаващ и трансформиращ растеж трябва да се запазят на нивата си или да се увеличават", коментират експертите на МВФ в заключителния си доклад.

Според представителите на фонда големите очаквани трансфери от ЕС, по-специално чрез фонда "Следващото поколение ЕС" (СПЕС), предоставят уникална възможност за финансиране на възстановяването и трансформацията към по-зелена и дигитализирана икономика в продължение на няколко години, започващи през 2021 г. Тъй като безвъзмездните средства от СПЕС трябва да се използват бързо и са значителни по размер, от решаващо значение е да се разработи своевременно инвестиционен план, който след това да бъде добре изпълнен.

В заключителния доклад на мисията е отбелязано, че прилагането на политиките за подкрепа може да бъде подобрено.

"Вече са положени усилия за премахване на административните затруднения и облекчаване на критериите за допустимост, които ограничаваха достъпа на някои фирми или служители. Изпълнението им може да бъде подобрено чрез допълнително облекчаване на някои критерии за допустимост или опростяването им, за да се улесни кандидатстването, да се оптимизира административната оценка и да се подобри достъпът на малките фирми и лицата без трудов договор на пълен работен ден", пише в доклада.

От фонда отбелязват, че мерките също следва да взимат предвид фазата на кризата и възстановяването. С отслабването на пандемията и настъпването на фазата на възстановяване, схемата за субсидиране на заплатите "60/40" може постепенно да стане по-фокусирана към поддържане на жизнеспособни (а не на всички допустими) работни места. По-голяма подкрепа за намаляване на неефективните фалити може да бъде осигурена чрез по-добро покриване на евентуалния недостиг на ликвидност и собствен капитал на жизнеспособни фирми. Ще трябва да се въведат силни стимули, за да се насърчат фирмите със солидни, устойчиви на пандемия бизнес планове, да се възползват от подкрепа, като същевременно се възпре използването на средства от фирми, които са на път към фалит по структурни причини или такива, които могат да се справят сами.

Според МВФ надзорните органи у нас следва да продължат да провеждат балансирана политика. Политиките по отношение на финансовия сектор трябва да продължат да подкрепят финансовата стабилност, като същевременно поддържат капацитета на банките да предоставят кредити. От началото на кризата надзорните органи запазиха растежа на кредитирането чрез отмяна на планираното увеличение на капиталовите буфери и спомогнаха за укрепването на балансите на банките чрез изисквания за капитализиране на печалбите и намаляване на рисковите експозиции. Към момента банките поддържат стабилни баланси, а ръстът на кредитирането се запази, макар и с намаляващ темп.

"Банковият надзор би следвало да продължи да изисква от банките да задържат печалбите си и следва да поддържа гъвкав подход, включително като дава възможност на банките да управляват евентуалното влошаване на качеството на кредитите, без това да води до неоправдано ограничаване на кредитните потоци. В случай на по-сериозен спад от очакваното, който оказва натиск върху капиталовите позиции на банките, надзорните органи биха могли да намалят съществуващите анти-циклични капиталови буфери и/ или да разрешат на банките да временно функционират с капиталови буфери под изискванията. Надзорните органи трябва да гарантират, че банките са подготвени за справяне с очакваното влошаване на качеството на активите, особено след пандемията", препоръчват от МВФ в своя доклад.

Еспертите на фонда констатират, че с присъединяването на България към банковия съюз, банковият надзор вече е приведен в съответствие с изискванията на ЕЦБ. В доклада се посочва обаче, че необслужваните заеми, които бяха на равнища, по-високи от средното за ЕС още преди кризата, се очаква да нараснат още, когато мораториумът върху заемите започне да изтича, а икономическият спад се задълбочи.

"Надзорните органи следва да гарантират своевременното разпознаване от банките на проблемните активи и, на по-късен етап, следва да подновят усилията си за справяне с необслужваните кредити. Ефективното прилагане на новата рамка за корпоративна несъстоятелност, която е част от поетите след приемането във Валутния механизъм II ангажименти, би могло да помогне при управлението на необслужваните заеми. Структурни приоритети Политиките трябва да спомогнат за справяне със съществуващите от преди или наскоро възникнали като резултат от пандемията структурни предизвикателства", секазва в доклада на МВФ.

В същия този доклад освен всички други препоръки, се набляга на необходимостта от укрепване на съдебната система и на продължаване на борбата с корупцията.