Инфекциозният ендокардит е възпаление на ендокарда, вътрешната обвивка на сърцето, придружено от увреждане на клапния апарат на сърцето и ендотелиума. Засегнати са предимно митралната и аортната клапа, по-рядко трикуспидалната клапа. Инфекциозният ендокардит има две форми - остър (с давност по-малко от 6 седмици) и подостър (с давност над 6 седмици). И двата вида имат сходни симптоми, но са причинени от различни бактерии.
Повече за това заболяване и как уврежда сърцето разговаряме с доктор Жерар Шабани, кардиолог в УМБАЛ " Св. Екатерина".
Доктор Шабани, разкажете ни повече за инфекциозния ендокардит. При мъжете или при жените по-често се среща, възрастните ли засяга основно или и младите хора?
Инфекциозният ендокардит е заболяване, характеризиращо се с висока смъртност. Въпреки, че в днешно време все по-рано се диагностицира благодарение на съвременните образни и микробиологични методи и отбелязваме подобрение в медикаментозното и хирургично лечение, нивата на смъртност и тежки усложнения вследствие на инфекциозен ендокардит остават непроменени в последните десетилетия. Трябва да отбележим, че това е рядко заболяване с годишна заболеваемост между 3-10 случая на 100 000 души.
Състояния като дегенеративна клапна болест, вродени сърдечни болести, захарен диабет, неоплазии, са смятани за основни рискови фактори за инфекциозен ендокардит на нативна клапа. Ревматичната клапна болест е основен рисков фактор в развиващите се страни, около 2/3 от случаите на инфекциозен ендокардит се дължат на нея. Инфекциозен ендокардит е по-чест при мъжете, отколкото при жените, и е по-често срещан при възрастните хора.
Трябва да отбележим, че инфекциозният ендокардит е комплексно заболяване. Все още той е с много висока вътреболнична смъртност - до 30%. Все пак заболяването отбелязва сериозна метаморфоза в последните десетилетия , засягайки все по-често пациенти без традиционните рискови фактори. Наблюдава се промяна в микробиологичния профил с повишаване честотата на представителите на групата на стафилококи и ентерококи. Начинът на лечение също търпи трансформация. Наблюдава се зачестяване на хирургичните интервенции и използването на извънболнична парентерална или перорална терапия при неусложнените случаи.
Можем ли да кажем кои бактерии най-често го провокират и как?
Бактериите, които причиняват инфекциозен ендокардит, достигат до сърцето чрез кръвообращението. Обикновено сърдечните клапи са силно устойчиви на прикрепване на бактерии и произтичаща от това инфекция. Увреждането на сърдечната клапа или травма например може да направи тъканта податлива на колонизация от бактерии. Вродена сърдечна болест, сифилис и хирургична смяна на сърдечните клапи могат да увредят клапите на сърцето. Хирургичните процедури на устната кухина, на репродуктивните органи или на стомашно-чревния тракт крият известен риск от бактериемия.
Острият инфекциозен ендокардит най-често се причинява от бактерията Staphylococcus aureus, но може да се причини от стрептокок от група А и рядко от бруцели и листерии. Според проучванията приблизително при една трета от пациентите със стафилококов ендокардит има анамнеза за предшестваща стафилококова инфекция.Стрептококовият ендокардит представлява около 30% от случаите на инфекциозен ендокардит. Повечето стрептококови ендокардити се причиняват от зеленеещи стрептококи, които са орална флора.
След стафилококи и стрептококи, ентерококите са третата водеща причина за заболяването, причинявайки около 10% от случаите. Ентерококовият ендокардит се среща по-често при по-възрастни мъже с много коморбидни медицински състояния.Грам-отрицателните бактерии представляват приблизително 5% от диагнозата инфекциозен ендокардит. Подострият инфекциозен ендокардит обикновено се причинява от стрептококови бактерии. Това е около 2/3 от съобщените случаи на инфекциозен ендокардит. Подострият инфекциозен ендокардит обикновено засяга увредените клапи след предшестваща стоматологична, генитална или урологична процедура.
Може ли кратко да посочите предразполагащите причини за възникването на инфекциозен ендокардит?
Такива са предшестващи структурни увреждания на сърцето като пролапс на митралната клапа, клапни протези, вродени сърдечни заболявания, временен или постоянен пейсмейкър. Също така стоматологични процедури като вадене на зъби, възпаление на венците, дентални операции. Диагностични или лечебни процедури на горните дихателни пътища като премахване на сливици, интубация, бронхоскопия , урологични, гинекологични и други операции също са провокиращи фактори. Имунната защита на организма е много важна, както и вирулентността на причинителите за появата на инфекциозния ендокардит. Отслабващи имунната защита състояния като чернодробна цироза, хронична хемодиализа, злоупотреба с дрога и хроничен алкохолизъм, недохранване благоприятстват възникването и по-тежкото протичане на заболяването. Пациенти с преживян ендокардит са склонни към рецидиви.
Сега да не откажем хората да ходят на зъболекар?
Не, в никакъв случай. Напротив. Дори се отчита намаление в изолирането на оралните стрептококи, които преди са считани за основен причинител на инфекциозен ендокардит. Причина за това са по-доброто медицинско обслужване със своевременно антибиотично лечение на стрептококовите фарингити, както и поддържането на добра орална хигиена. Дори след промените в препоръките за антибиотична профилактика при инвазивни процедури, изразяващи се в рестрикция на профилактиката само за високорискови дентални процедури при високорискови пациенти, не се отбелязва покачване в броя на стрептококовите ендокардити.
А какви са симптомите?
Инфекциозният ендокардит се проявява през първите 1-2 седмици след възникването на бактериемия в организма.Болните се оплакват от общо неразположение, адинамия, имаме втрисане, обилно потене, липса на апетит, не са изключени болка в ставите и главата. Има случаи, в които инфекциозният ендокардит започват внезапно, с висока температура, втрисане, силно изпотяване.
Как се диагностицира и какво е лечението?
Ехокардиографията е основната образна методика за диагностициране на заболяването. Те е изключително важна и за определяне поведението и проследяването на пациентите. Ехокардиографската картина следва да се интерпретира съобразно с клиничната презентация и проследяване. Лечението на инфекциозния ендокардит се провежда от мултидисциплинарен екип от кардиолози.
Първо се започва с емпирична антибиотична терапия, която се характеризира с продължителна венозна терапия с повече от един антибиотик. В последните години се прилага извънболнична парентерална антибиотична терапия, която има две фази. Първата обхваща началните две седмици, които са най-критични и за която е задължителна болничната парентерална терапия. Втората фаза е т.нар. продължаващо лечение, което може да се осъществи и в извънболнични условия, ако няма усложнения в предходната фаза.
До хирургично лечение се стига в 40-50% от случаите на инфекциозен ендокардит. Целта е да се отстранят инфектираните тъкани и да се проведе реконструкция с пластика или протезиране. Дали ще бъде избрана биологична или механична протеза е въпрос на индивидуален избор. Към операция се подхожда при сърдечна недостатъчност или наличие на неконролируема инфекция. Друга причина за преминаване към оперативна намеса е предотвратяване на емболизъм.
USD
CHF
EUR
GBP
