Гастроинтестиналното кървене е спешно състояние с висока доза леталитет до 13%. Най-честите причини включват пептична язва, варици на хранопровода, дивертикули, тумори и др.

Повече по темата разказва доктор Марио Пенчев, гастроентеролог в УМБАЛ "Св. Екатерина" в интервю за News.bg.

Д-р Пенчев, разкажете повече за гастроинтестиналното кървене?

Гастроинтестиналното кървене е състояние, при което се наблюдава загуба на кръв, от която и да е част на стомашно-чревния тракт. Установяването на патофизиологията му е от съществено значение за навременното му разпознаване и лечение.

Една от най-честите причини за кървене от горната част на гастроинтестиналния тракт (ГИТ) е пептичната язва, провокирана от повишено количество солна киселина , инфекция с Helicobacter pylori прием на нестероидни противовъзпалителни медикаменти-аспирин, ибупрофен, може да увреди стените на стомаха и дванадесетопръстника, което води до кървене. Други често срещани причини са ерозивен гастрит, дуоденит, езофагит както и вариците на хранопровода .При чернодробна цироза промяна в порто-систематичното налягане може да доведе до образуване на варикозни съдове, които са склонни към кървене. Други по-редки причинители са синдром на Малори-Вайс, неопластични процеси, лезии на Дьолафоа, GАVE синдром и др.

Що се отнася до долната част на гастроинтестиналния тракт чести причинители са хемороиди, дивертикулоза, неопластични процеси като аденокарцином на дебело черво, който води до желязо-дефицитна анемия. Хроничните възпалителни заболявания на червото като улцерозен колит често причиняват кървене. При пациенти провеждали лъчетерапия често срещано усложнение е радиационният колит, който може да предизвика кървене. При пациенти, приемащи редовна антикоагулантна или антиагрегантна риска от гастроинтестинално кървене се увеличава.

Как се проявява кървенето според неговата локализация в гастроинтестиналния тракт?

При всеки от двата вида кървене било то от горната или долната част на гастроинтестиналния тракт има различна клинична картина и съответно подходи към лечение. Кървенето се асоциира със спад в стойностите на хемоглобина и развитие на анемичен синдром. Това от своя страна води до слабост, обща отпадналост и избледняване на лигавиците. В зависимост от характера си самото кървене може да е остро или хронично, което също променя начина, по който се презентира. Един от най-честите белези за кървене от горен ГИТ е промяна в цвета на изпражненията към черен с неприятна миризма, което още се нарича мелена.

Разбира се, промяната в цвета може да бъде и в резултат на прием на жлезни препарати или определени храни, но когато е придружена с отпадналост и загуба на равновесие по-вероятната причина е кървене. Хематемезата от друга страна е повръщане на ясна кръв или такава, примесена с коагулуми, което е спешно състояние. Хематохезията е изхождането на обилно количество ясна кръв . Хронично или интермитентно кървене от долната част на ГИТ се презентира най-често с желязо-дефицитна анемия или положителен тест за окултно кървене.

Как се установява каква е причината за гастроинтестиналното кървене?

Симптомите на гастроинтестинално кървене зависят от тежестта и локализацията на кървенето. Острата загуба на кръв води до рязък спад в стойностите на хемоглобина, което се презентира със слабост, световъртеж, понижаване на кръвното налягане и тахикардия. Хроничното кървене обикновено води до анемия, която причинява умора, задух и бледост. Ендоскопското изследване - гастроскопия или колоноскопия е най-точният метод за диагностика на кървене от ГИТ.

Методът капсулна ентероскопия е доста полезен когато стандартните ендоскопски изследвания не могат да установят източникът на кървене, тъй като чрез тях не може да се огледа цялата част на тънкото черво. Този метод използва специална капсула, която се поглъща от пациента и след това преминава през целия гастроинтестинален тракт като предоставя запис от него. Лабораторните изследвания, както и физикалните белези, имат насочващ характер.

Какво е лечението?

Както казах ендоскопията е основен метод за диагностика и лечение, тъй като позволява едновременно откриване на източника на кървене и при възможност неговото предотвратяване. Подходът на хемопревенция се определя от причината налагаща нейното прилагане. Например ендоскопската хемостаза при една активно кървяща язва с видим съд може да вклюва инжектиране на епинефрин в субмукозата, което свива съдовете, поставяне на специални хемоклипси и след това ако се налага хемотрансфузия и високи дози ИПП. При наличие на варикозни съдове в хранопровода, които активно кървят може да се наложи поставяне на специални лигатури.