Перикардитът е състояние, при което перикардът се възпалява. Възпалението на перикарда може да бъде причинено от различни фактори като инфекции, автоимунни заболявания или травми. Това състояние може да доведе до болка, затруднено дишане и дори до сериозни здравословни проблеми.
Повече за симптомите, до колко е опасно това състояние, както и за лечението говорим с доктор Жерар Шабани, кардиолог в УМБАЛ " Св. Екатерина".
Какво е перикардит? Какво го причинява и какви са видовете перикардит?
Перикардитът по същество е възпаление на висцералния и/или париеталния лист на перикарда,с или без наличието на перикарден излив. Няколко са факторите, които го провокират, включително вирусни, бактериални, гъбични и други инфекции. Други възможни причини за перикардит са сърдечен удар или сърдечна операция. Перикардитът може да бъде остър.
Това означава, че се случва внезапно и обикновено не продължава дълго. Той може да е хронично състояние, което означава, че се развива с течение на времето и може да отнеме повече време за лечение. И двата вида перикардит могат да нарушат нормалния ритъм или функция на сърцето.
В редки случаи той може да причини сериозни последици, дори да доведе до смърт. Като цяло перикардитът е лек и изчезва от само себе си с почивка или лечение, въпреки че в някои случаи е необходимо по-интензивно лечение, за да се предотвратят евентуални усложнения.
Вирусите ли са най-сериозният причинител на перикардит?
Перикардитът е мултифакторно етиологично заболяване. На първо място по значение и честота е инфекциозният перикардит в чиято основа стоят вирусните инфекции като коксаки, грипни, аденовируси, херпес зостер, ХИВ, а през последните две години COVID-19 и много др. По-рядко са бактериалните причинители. Гъбичните инфекции представляват незначителен дял.
Немалък относителен дял от перикардитите остават с неясна етиология. Хипотиреоидизмът също може да бъде етиологична причина за развитието на перикардит. Трябва да се има предвид, че когато хипотиреоидизмът е недобре контролиран и декомпенсиран, се наблюдават класически кардиологични промени.
Това се нарича "хипотиреоидно сърце" заради наличието на интерстициален оток с псевдокамерна хипертрофия, перикарден излив, папиларен оток и др. Имаме и автоимунен перикардит, който се наблюдава около 2 седмици след развитието на остър миокарден инфаркт. Обикновено се характеризира с триадата перикардит, пневмонит, плеврит.
Каква е клиничната картина при перикардит?
Клиничната картина на перикардита може силно да имитира остър миокарден инфаркт. Типична е гръдна болка, която може да ирадиира към шия и/или ляво рамо. Симптомите включват още наличие на задух, фебрилно-интоксикационен синдром й др. При перикардит болката се засилва при вдишване и движение, облекчава се в седнало положение и привеждане напред.
Бързото събиране на течност в перикарда води до повишаване на крайното диастолно налягане, диастолна дисфункция с компроментирано камерно пълнене, фракция на изтласкване и влошаване на хемодинамиката с картината на остър кардиогенен шок.
В този случай говорим за перикардна тампонада, която е спешно състояние, което изисква спешна перикардиоцентеза под ехографски контрол.
А какво е перикарден излив и какво го причиняват?
Перикардният излив представлява наличие на абнормно количество - обикновено над 60 мл -течност в перикардната торбичка. Дължи се на увреждане на париеталния перикард и е следствие на остър, подостър или хроничен перикардит.
Най-често перикарден излив се наблюдава при туберкулозен перикардит, уремичен перикардит, вирусен перикардит, често при хипотиреоидизъм, рак на белия дроб и др. Много често обаче причината за перикардния излив остава неясна.
Кажете повече за перикардиоцентезата?
Перикардиоцентезата е инвазивна процедура, при която се използва игла и катетър, за да се отстрани течността от перикарда. Има случаи, в които перикардиоцентезата се прави като спешна манипулация при сърдечната тампонада, както споменах вече.
Количеството течност, необходимо за настъпване на това критично състояние, може да бъде само 250 мл при бързо набиране на течността, или над 2000 мл при бавно развиващи се перикардни изливи.Перикардиоцентеза се провежда при сърдечни операции и травми, при карцином на белите дробове, при тумори на гърдата.
Също така се прилага с цел да се постигне симптоматично облекчение на сърдечната болка и задух, както и да се определи причината за излива. Перикардиоцентезата отнема между 20 и 60 минути.
Това ли е най-предпочитаният метод за лечение?
Перикардиоцентезата не е единственият метод за отстраняване на течност около сърцето, но определено е предпочитан, тъй като е по-малко инвазивен от операцията. Процедурата се извършва под местна упойка, пациентът е в съзнание през цялото време.По време на перикардиоцентезата той не усеща нищо, освен леко боцкане при поставяне на местната анестезия.
USD
CHF
EUR
GBP
