Ракът на дебелото черво е често срещано раково заболяване. Важно е да познаваме риковите фактори и симптомите на заболяването и да провеждане редовни скрининг прегледи.
Данни сочат, че по-уязвими са мъжете, макар немалък процент от заболелите да са жени. Причини за нарастващото разпространение на заболяването се дължат в променените хранителни режими и жизнени навици на хората. Смята се, че затлъстяването e най-прекият път към рак на дебелото черво, но той засяга често и хронично слаби хора.
Повече по темата разказва доктор Марио Пенчев, лекар в Отделението по гастроентерология на УМБАЛ "Св. Екатерина".
Д-р Пенчев, кажете ни повече за колоректалния карцином?
Колоректалният рак започва в дебелото черво. Той е един от най-разпространените видове в световен мащаб . Все пак с редовен скрининг и навременно лечение, той е
предотвратим и често лечим. Затова препоръчваме провеждане на скринингови тестове, като колоноскопията, защото тези изследвания могат да открият предракови образувания, каквито са полипите, преди те да се превърнат в рак. Ранното откриване значително подобрява процента на преживяемост.
Какви са видовете колоректален рак?
Основните типове колоректален рак се класифицират по хистология и молекулярни характеристики: Аденокарциномът е най-честият тип, представляващ приблизително 96% от случаите. Той възниква от гландуларни епителни клетки и включва подтипове като конвенционален, муцинозен и аденокарцином със сигнетно-пръстеновидни клетки.
Муцинозният аденокарцином се характеризира с изобилен извънклетъчен муцин и е свързан с по-лоша прогноза, докато карциномът със сигнетно-пръстеновидни клетки е рядък и силно агресивен.Плоскоклетъчният карцином и недиференцираният карцином са редки типове, като плоскоклетъчният карцином възниква от плосък епител, а недиференцираният карцином няма гландуларна или плоскоклетъчна диференциация.
Медуларният карцином е рядък подтип със солиден растеж и минимална гландуларна диференциация. Молекулярната класификация допълнително разделя колоректалния рак на консенсусни молекулярни подтипове (CMS):CMS1 (MSI-имунен). CMS2 (Канонична): CMS3 Метаболитен, CMS4 (Мезенхимен): Дефинира се с изразена стромална инфилтрация, активация на TGF-β и лоша прогноза.
В обобщение, основните типове колоректален рак са аденокарцином (включително муцинозни и подтипове със сигнетно-пръстеновидни клетки), с редки форми като плоскоклетъчен карцином, недиференциран карцином и медуларен карцином, и молекулярни подтипове CMS1-4, които предоставят допълнителна прогностична и терапевтична информация.
Какви са причините и рисковите фактори за колоректалния карцином?
Колоректалният рак възниква от комбинация от генетични, екологични и свързани с начина на живот фактори. Най-важните причини включват:Семейна история и наследствени синдроми: Семейната история на колоректален рак, особено при роднина от първа степен, е най-силният рисков фактор, който увеличава риска 2 до 4 пъти.
Наследствени синдроми като синдром на Линч (наследствен неполипозен колоректален рак) и фамилна аденоматозна полипоза представляват 5-10% от случаите, като допълнителни редки полипозни синдроми също допринасят за риска.Фактори, свързани с начина на живот и околната среда: Над половината от колоректалните ракови заболявания се дължат на модифицируеми експозиции. Те включват западна диета (богата на червено и преработено месо, бедна на фибри), физическа неактивност, затлъстяване, високо консумация на алкохол и тютюнопушене.
Тези фактори насърчават хронично възпаление, дисбиоза и канцерогенеза в дебелото черво.Промени в чревния микробиом: Дисбиозата, характеризираща се с намалено бактериално разнообразие и обогатяване на определени патогенни бактерии е свързана с развитието на колоректален рак. Молекулярни пътища: Повечето колоректални ракови заболявания се развиват чрез последователността аденом-карцином, включваща постепенно натрупване на генетични и епигенетични изменения (напр. мутации в APC, TP53, KRAS, микросателитна нестабилност).
Какви са най-честите симптоми на колоректален рак?
Колоректалният рак често се развива тихо в началото. Ранните признаци може да са леки и поради тази причина често биват пренебрегнати.Честите ранни симптоми включват промени в изхожданията като запек, кръв в изпражненията. Също така необясним коремен дискомфорт, спазми или газове, умора, слабост.
Сред напредналите симптоми се включват необяснима загуба на тегло, постоянна коремна болка, тежка анемия. Много от тези симптоми могат да бъдат причинени и от неракови състояния, като хемороиди или инфекции.
Ако те продължават, добре е да се прегледате рано при гастроентеролог. Именно поради неглижиране на някои от тези симптоми навременната диагностика е трудна. Редовната профилактика е ключoва.
Как се диагностицира колоректалният рак?
Редица методи се използват за диагностиката му. Колоноскопията може би е най-позната за пациентите. Тя е златен стандарт за диагнсотика на колоректален карцином като позволява оглеждане на цялото дебело черво и част от тънкото черво. Не трябва обаче и да забравяме за окултният тест за кървене, който е напълно безплатен по програма "Заедно срещу рака на дебелото черво". При положителен резултат е редно да се проведе ендоскопско изследване. Отрицателният резултат не означава, че не е необходимо провеждане на колоноскопия след 45-годишна възраст. Той има насочващ характер.
Какви са методите за превенция?
Промяна в начина на живот със здравословна диета, двигателна активност, отказ по възможност от тютюнопушене и да не се прекалява с алкохола.
Най-силната превенция е профилактиката. Скринингът е един от най-ефективните начини за предотвратяване на колоректален рак. Пациенти на 45-годишна възраст е задължително да проведат колоноскопия. За тези които са фамилно-обременени тази възраст спада пропорционално.
USD
CHF
EUR
GBP
