Синдромът на раздразненото черво е едно от най-честите функционални нарушения на стомашно-чревния тракт. Характеризира се с хронична болка, подуване и промени в начина на изхождане. Състоянието е хронично и изисква строг контрол. Смята се, че засяга по-често жени и хора под 50-годишна възраст. Проявленията варират при различните хора. Повече по темата разговаряме с гастроентерологът от болница Света Екатерина доктор Десислава Господинова.
Какво представлява синдромът на раздразненото черво?
Синдромът на раздразненото черво (IBS) е едно от най-честите разстройства на взаимодействието между червата и мозъка. Представлява хронично състояние, характеризиращо се с повтарящи се коремни оплаквания и промени в изхожданията, без симптомите да могат да бъдат обяснени с друго структурно, възпалително или метаболитно заболяване.
Съгласно критериите Rome V от 2026г. диагнозата се поставя при наличие на повтаряща се коремна болка или дискомфорт, проявяващи се средно поне 3 дни месечно през последните 3 месеца, като началото на симптомите е било поне 6 месеца по-рано. Необходимо е да са налице поне две от следните характеристики: връзка на симптомите с дефекацията, промяна в честотата на изхожданията или промяна във формата и консистенцията на изпражненията. Често пациентите съобщават още за подуване на корема, чувство за тежест и повишено газообразуване.
Епидемиологичните данни показват, че синдромът на раздразненото черво засяга приблизително 5-10% от възрастното население, като се среща по-често при жените и най-често се диагностицира в млада и средна възраст.
И все пак какво повече може да кажете за факторите, които го провокират?
Точната причина за развитието на синдрома на раздразненото черво все още не е напълно изяснена. Смята се, че заболяването възниква в резултат на взаимодействие между множество фактори, сред които генетична предразположеност, нарушения в комуникацията между мозъка и червата, промени в чревната моторика, висцерална свръхчувствителност и изменения в състава на чревната микробиота.
При част от пациентите заболяването може да се появи след прекарана остра чревна инфекция. Стресът и психоемоционалното напрежение не се считат за пряка причина на синдрома, но могат да провокират появата или да засилят вече съществуващи оплаквания. Все повече научни данни сочат, че при някои пациенти е налице и нискостепенна имунна активация и повишена пропускливост на чревната лигавица, което вероятно допринася за развитието на заболяването.
Има ли изявени симптоми?
Най-характерният симптом е повтарящата се коремна болка или дискомфорт, които обикновено са свързани с промени в дефекацията. Често се наблюдават промени в честотата и консистенцията на изхожданията, подуване на корема, повишено газообразуване и чувство за непълно изхождане.
В зависимост от преобладаващите симптоми синдромът на раздразненото черво се разделя на четири подтипа - с преобладаваща диария (IBS-D), с преобладаващ запек (IBS-C), смесен тип с редуване на диария и запек (IBS-M) и некласифициран тип (IBS-U).
При част от пациентите може да се наблюдава припокриване с други функционални заболявания на гастроинтестиналния тракт, най-често функционална диспепсия. Възможно е симптомите да бъдат съпътствани и от гастроезофагеална рефлуксна болест. Тревожността и депресията също се срещат по-често при тези пациенти и могат да повлияят върху тежестта на симптомите, без да бъдат пряка причина за заболяването.
Лекува ли се или е постоянно състояние?
Синдромът на раздразненото черво обикновено протича хронично, с периоди на обостряне и ремисия. При някои пациенти симптомите могат да намалеят значително или временно да изчезнат, докато при други персистират в продължение на години. Макар към момента да не съществува лечение, което окончателно да отстрани заболяването, симптомите могат успешно да бъдат контролирани чрез индивидуален терапевтичен подход. Това включва промени в начина на хранене, ограничаване на храни, които провокират оплакванията, прием на разтворими фибри (псилиум) при подходящите пациенти, редовна физическа активност, достатъчен сън и ефективно овладяване на стреса. При необходимост се назначава медикаментозна терапия, съобразена с преобладаващите симптоми. Важно е пациентите да знаят, че синдромът на раздразненото черво сам по себе си не увеличава риска от колоректален карцином. Въпреки това правилната диагноза, проследяването и индивидуалният подход към лечението са от съществено значение за добрия контрол на симптомите и качеството на живот.
USD
CHF
GBP
