Отношенията между България и Украйна се изостриха след падането на дрон, вероятно украински, на българска територия. Докато София привиква украинската посланичка, въпросът за подкрепата за Киев и позицията на България по отношение на войната е в центъра на дебатите.

Сутрешният блок на Franceinfo интервюира Ромен Льо Киню, генерален директор на Euro Creative, за политическото напрежение в България, подкрепата ѝ за Украйна и предизвикателствата, свързани с отбранителната ѝ индустрия.

България привика украинската посланичка. Отношенията между двете страни внезапно се обтегнаха след падането на дрон, вероятно украински, на българска територия. Трябва ли да вярваме на украинците, когато ни казват, че навлизането на техен дрон на българска територия не е било умишлено или преднамерено?

Да, мисля, че трябва да вярваме на украинската страна и в крайна сметка на българските власти. Във всеки случай, българските военни власти дори изглеждат потенциално по-премерени в подхода си от това, което се представя в медиите до момента. Всъщност става дума за украински дрон, който се нарича "дрон-примамка", тоест отбранителна система. Така че със сигурност можем да повярваме в такава възможност. Всъщност в България се води политически дебат, предизвикан от настоящата политическа ситуация в страната, с правителство на власт, което външно е доста критично към Украйна, но в действителност не е нито толкова критично, нито толкова враждебно, и въпреки това следва консенсуса на страните от НАТО и Европейския съюз. Следователно в България има много силна опозиция, особено от крайната десница, както и от друга опозиционна група, която е критична към настоящия премиер Румен Радев и открито изразява своето несъгласие с него.

Така че, действително става дума за много поляризиран политически дебат, който в крайна сметка води до тази доста силна реакция от страна на политическите власти, докато на военно ниво реакцията е много по-умерена.

И заключението, което бих искал да направя от тази първоначална реакция е, че преобладаващото мнение в българските медии тази сутрин, е: трябва да закупим отбранителни системи. България не е постигнала значителен напредък по този въпрос, особено в сравнение със страни като Полша, балтийските държави или дори Румъния. България изостава по отношение на системите си за защита. Следователно страната трябва да предприеме необходимите промени, да закупи техника и да развие отбранителни способности на собствената си територия.

През юни България преустанови военната си помощ за Украйна. Имате ли усещането, че в тези страни, които са особено засегнати от отклоняването на украински, а понякога и руски дронове, има спад в подкрепата за Украйна?

Първо, за да отговоря на първата част на въпроса, трябва да разграничим политиката от бизнеса. България има много развита отбранителна индустрия, особено в производството на боеприпаси. В крайна сметка можем да сравним българската позиция с тази на Сърбия, което ще рече, че те публично заявяват, че не искат да помагат на Украйна, че това е конфликт, който не ги засяга и че са за мир, в кавички. И в същото време са много доволни от възможността да имат мащабни поръчки за своята отбранителна индустрия, да развиват индустриалния си капацитет и да привличат инвестиции.

В крайна сметка Румен Радев, веднага щом дойде на власт, отиде в Берлин и Париж и договори гаранции, че тези две страни наистина ще подкрепят инвестициите в България. Така че действително позицията на Румен Радев е доста прагматична. Публично, и особено когато се обръща към българското население, той е много критичен към войната и показва, че България няма намерение да подкрепя която и да било страна, за да избегне потенциално, или поне така се казва, поставянето на България в единия или другия лагер. Но фактически България е в единия лагер; тя е част от Европейския съюз, част е от НАТО. Следователно, България подкрепя Украйна, поне на политическо и дипломатическо ниво.

България тази година се присъедини към Шенгенското пространство и дори прие еврото. Но човек остава с впечатлението, че подкрепата й за Украйна е донякъде "срамежлива" или прикрита. Спомням си един репортаж в Le Monde от 2023 г., ако не се лъжа, за оръжейна фабрика в сърцето на България, която произвеждаше боеприпаси за Украйна. Самите работници не бяха наясно с това какво произвеждат, или не са искали да знаят, или са си затваряли очите. Не се е говорело за това. Има едно своеобразно негласно мълчание в България. Това обобщава ли българската позиция?

Не, абсолютно не. По тези въпроси, във всеки случай, винаги можем да се обърнем към общественото мнение. Вярно е, че България е една от онези страни, които са силно поляризирани и където потенциално мнозинството от населението изобщо не е склонно да подкрепя Украйна. Това е свързано с историята, по-специално с факта, че България е подложена на натиск, панславянско влияние и политически партии, манипулирани от Москва в продължение на години. Става дума също за пропаганда и дезинформация - както от страна на самите български политически и обществени фактори, така и от страна на Русия - чрез различни системи и механизми на корупция, които в по-малка или в по-голяма степен са проникнали в страната.

По отношение на отбраната и отбранителната индустрия, България има отбранителна индустрия, която като цяло е много близка до западните системи и контакти, особено украинските въоръжени сили. Така че, в крайна сметка, да, може да имаме работници, може да имаме голяма част от общественото мнение, което е много предпазливо, дори против подкрепата за Украйна, но в същото време има реалност, политическа реалност и икономическа реалност. И Румен Радев се опитва, доколкото може, да ходи по въже, и в това отношение е критикуван от опонентите си, както от по-прозападните, така и от по-проруските фракции. Така че има доста активни, доста разгорещени дебати и дори, бих казал, в самия кабинет на Радев има критики и разногласия.

И именно това е същността на въпроса и на всички онези предизвикателства, за които говорихме преди няколко месеца, когато като експерти по България и българската политика анализирахме идването на власт на бившия президент Румен Радев, който трябваше да намери начин да обедини различните политически сили както в страната, така и в собственото си правителство.