"За първи път в България се въвеждат отделни МКБ-кодове за различните стадии на хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ), с което болестта е официално призната у нас. Хроничното бъбречно заболяване се познаваме до момента като хронична бъбречна недостатъчност."
Това заяви в интервю за News.bg Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания, която си поставя като лична кауза постигнатото, а именно признаването на болестта и въвеждането на отделните МКБ-кодове.
"Сега можем да говорим за диагностика в ранните етапи, можем да говорим и за превенция, а това е най-важното и същественото за пациентите", сподели тя.
"С промените пациентите в ранните стадии ще могат да бъдат лекувани навреме и качествено, по мнението й. Това е една огромна стъпка, за която се борим няколко години", посочи Николова. В България няма статистика за това колко българи страдат от хронично бъбречно заболяване. Оказва се, че и профилактиката е изключително трудна особено в отдалечените метра, където няма лекар, а има и пациенти там, които не знаят кой им е личен лекар. Затова Христина Николова с категорична, че профилактиката е изключително важна и всеки пациент трябва да се погрижи за здравето си чрез профилактика.
Проф. Борис Богов, председател на българската нефрологична асоциация обясни, че по неофициални данни за България между 12-14 % са пациентите с хронично бъбречно заболяване. За сравнение в европейските страни те са 9%. Рисковите групи са пациентите с диабет, артериална хипертония, както и с другите сърдечносъдови заболявания. Оказва се, че метаболитният синдром е важен рисков фактор.
"Всички тези болести протичат тихо, затова пациентът често не знае за съществуването им , изтъкна проф. Богов. Сега с въвеждането на МКБ-кодовете личните лекари ще са длъжни веднъж годишно да изпращат пациентите на изследване. 25 години досега не е имало нови лекарства, но от няколко години и за българските пациенти са налични модерните медикаменти за началните етапи на заболяването. Лечение на хроничното бъбречно заболяване няма", поясни проф. Борис Богов.
Но целта е да се превентират усложненията и да се стигне до диализа или трансплантация. В Европа и света отдавна се алармира, че това е следващата пандемия след COVID-19, предупреди той. 9 от 10 пациенти не знаят, че имат хронична бъбречна болест, посочи още проф. Богов. В момента хроничното бъбречно заболяване е девета или десета причина за смъртност, но се предвижда, че в близките 15 години тя ще стане петата причина за смърт, което по думите му е огромен проблем. "Да пием вода", съветва той.
Има интерес сред младите лекари към нефрологията, стана ясно още от коментара му. Преди COVID пандемията пациентите на диализа са били около 3500, сега са 5800. Трябва да се работи много активно по отношение на трансплантациите, изтъкна проф. Борис Богов. България е на последните места по трансплантации, по думите му.
Какви са симптомите, кои са рисковите групи, бирата лекува ли бъбреците, какво провокира хроничното бъбречно заболяване и защо е важна профилактиката, гледайте в цялото интервю и в YouTube канала ни.
USD
CHF
EUR
GBP
