На 89-годишна възраст ни напусна поетът Петко Огойски, депутат от VII Велико народно събрание, един от последните страдалци, понесли репресиите на комунистическия режим. Бил е главен редактор на в-к "Земеделско знаме". Ревностен последовател на БЗНС, той остана верен на идеите си до последния си дъх, съобщиха от БЗНС.

Петко Огойски е роден в село Огоя на 1 ноември 1929 г. Произхожда от огойския род Заяците. Учи в родното си село, след което завършва гимназия в София.

През 1950 г. е осъден на 5 години затвор за "вражески стихове и заговорническа дейност" - изтърпява присъдата в различни затвори и в концлагера Белене. След освобождаването му е приет в Историко-филологическия факултет на Софийски университет, но следването му е прекъснато от нова присъда през 1962 г.

През 1990 г. става депутат във ВНС от СДС - от квотата на БЗНС "Никола Петков".

Член на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Българското историческо дружество и на Съюза на краеведите в България.

Описваше с много любов към страдалците преживените от тях мъчения по време на комунистическия режим. До сетния си час работеше върху нови текстове и създаде безброй статии, разкази и стихове. Най-известните от тях са:

  • Записки за българските страдания", кн. 1,2,3.
  • "Българска кръв", изд. 1971 (стихотворения)
  • "Шепа земя", изд. 1971 (стихове и разкази)
  • "Мургашка легенда", изд. 1972 (поема)
  • "През кривия плет", изд. 1974 (шеговити миниатюри)
  • "Шарени истории", изд. 1975 (разкази)

Сборници: "Гласове" и "Поетичен свитък".

Поклонението ще бъде на 24.01.2020г., от 11 ч., в църквата на кв. Чепинци.