Защо военният Шенген е неизбежен за сигурността на ЕС

Инициативата за създаване на военен Шенген вече е поставена на масата. Европейската комисия (ЕК) обяви нейните основни параметри.

Страните членки на ЕС трябва да изработят и да приемат общи правила за прехвърляне на военна техника и личен състав. Това следва да става от всяка една до всяка друга точка в рамките на ЕС за 3 дни максимум. При критични ситуации пък това време се съкращава до 6 часа.

Разбира се, всички въпроси, свързани с военния Шенген трябва да минат през Съвета на ЕС и през европейския парламент, както по принцип протича законодателният процес на европейско равнище.

Сроковете, които ЕК назова обаче са свързани с 2027 г. Дотогава общите правила трябва да са изработени и приети.

След това между 2028 и 2030 г. трябва да бъдат подобрени около 500 инфраструктурни обекта (летища, пристанища, пътища), така че те да са годни да поемат и разпределят военна техника. Всичко това следва окончателно да приключи до 2034 г. и тогава вече да имаме завършен военен Шенген, функциониращ с пълния си капацитет и изпълняващ изцяло целите, за които е предвиден.

Малко след като ЕК постави инициативата за военния Шенген на масата, американският генерал Бен Ходжис коментира, че в момента при прехвърляне на личен състав и техника се губи много повече време за изпълняване на изискванията на отделните страни в Европа, отколкото за планиране, придвижване и разполагане на съответните формирования и тяхното оборудване.

Ходжис вече е в резерва, но по-рано командваше американските сили в Европа. Той познава цялостно военната инфраструктура на континента и без съмнение е наясно какви процедурни и инфраструктурни промени са необходими, за да може в по-голяма степен да се гарантира европейската сигурност и отбрана.

Процесът по изграждането на военния Шенген ще е продължителен и труден. Не е невъзможно да има страни, които биха искали да се дистанцират от него, както и страни, които ще настояват да имат максимална роля в придвижването на нещата, така че те да се случват колкото се може по-бързо.

Вероятно най-трудната част ще бъде свързана с необходимостта въпросът да мине през Съвета на ЕС. Тази институция е формирана на национален принцип. Всяка страна членка има своя представител там (премиер или ресорен министър). И за да бъде взето едно или друго решение е необходимо съгласието на всички национални представители.

Възникването на трудности може да се появи по две различни линии.

Орбан на амбразурата! Унгарският премиер иска и да е в ЕС, и извън ЕС, и да посредничи между Европа и Русия!

Виктор Орбан се опитва да балансира между два много нестабилни стола

Едната е ако и занапред в Европа има правителства като настоящото в Унгария. Кабинетът на Орбан по принцип се противопоставя на общите европейски инициативи. Унгарският премиер говори, че Брюксел е заплаха за страната му и държи на енергийния бизнес, който развива с Москва.

След по-малко от 5 месеца обаче ситуацията в Будапеща може да е съвършено различна. Последното публикувано социологическо проучване за Унгария сочи преднина от 7% за опозиционната формация ТИСА. Освен това тя има и потенциални партньори сред по-малките партии, докато за Орбановия ФИДЕС тази опция не съществува.

Друг вероятен източник на трудности може да се окаже, например, Испания. Тази страна е пълноценен член на ЕС и де юре, и де факто. Щом стане дума за отбранителни инициативи обаче в Испания сякаш повече предпочитат сдържаността и пасивността.

Така беше тази пролет в Хага, където на среща на върха на НАТО се взе решението разходите за отбрана да достигнат 5% от БВП. Просто Испания географски е много далеч от заплахата за Европа, която се намира на изток и североизток и това прави страната по-спокойна и по-малко активна в делата на НАТО и на ЕС, когато те са свързани с темата за сигурността и отбраната.

ЕК трябва да е подготвена за тези потенциални трудности и да има готовност за преодоляването им, веднага щом това се наложи. Разбира се, продължителността на процеса по цялостното изграждане на военния Шенген е сериозна. Тя ще обхване мандатите на следващите две или три правителства на страните членки, както и следващия мандат на ЕК.

През този дълъг времеви период със сигурност ще има моменти на по-активна работа по военния Шенген и такива, в който той ще отстъпва инициативата пред други теми с неотложно и непосредствено значение.

Важно е обаче да се отбележи, че военният Шенген е явление, от което ЕС обективно се нуждае.

Премахването на вътрешните граници, наличието на единно пространство за свободно движение на хора, стоки и услуги и съществуването на обща европейска валута логично води и до необходимостта от създаване на единен механизъм за гарантиране на сигурността и отбраната на континента.

Подкрепата за Украйна продължава и от САЩ, и от Европа

Доналд Тръмп променя подхода си към войната в Украйна – от обещания за решение за 24 часа до реална координация с Европа

Ако икономиката, търговията и транспорта се случват в едно общо пространство, то общи трябва да са и отговорностите в сферата на сигурността и отбраната. Останат ли те в затворените рамки на националните държави, това би означавало липса на ефективност, която ще прави континента ни все по-уязвим и податлив на външни заплахи и опасности.

Разбира се, именно руската заплаха спрямо Европа се явява мощен катализатор по отношение на изграждането на единно пространство за бързо прехвърляне на личен състав и военна техника от една точка в Европа до друга. Това е преди всичко в интерес на страните от Източния фланг, в т.ч. и България.

Ситуацията на континента е такава, че военноотбранителният потенциал е основно на Запад, а заплахата е от Изток. За да могат западните армии да гарантират сигурността на страните от Източна Европа, то те трябва да имат бърз и безпрепятствен достъп до тях.

Военният Шенген може да се разглежда като своеобразно надграждане, на европейско ниво, на натовския стандарт, че нападение срещу една страна членка се счита за нападение срещу всички.

Подобряването на военноотбранителното сътрудничество между страните в Европа означава повече превенция и понижаване на вероятността за нападение дори и срещу страните от най-уязвимите части на континента.

Добре осмислената и обхватна политика за възпиране е крайно необходима за ранното и своевременно противодействие срещу всеки потенциален агресор. Тази политика задължително трябва да включва и военен елемент.

Вече е съвършено ясно, че единствено с готовност за налагане на икономически санкции резултат не може да се постигне. На руски юридически и физически лица бяха наложени санкции още след посегателството срещу Крим (2014 г.). Това обаче не осигури възпиране и през февруари 2022 г. станахме свидетели на пълномащабна война срещу Украйна, която продължава вече повече от 3 г. и половина.

Когато и да приключи тази война и както и да приключи, Европа трябва активно да работи за своята сигурност и отбранително осигуряване. Полша сякаш беше първата страна, която осъзна това и започна да го прави веднага след 2014 г.

Възможна ли е "стена срещу дронове" и би ли ни опазила тя?

Европа търси нова защита срещу нарастващата въздушна заплаха

По онова време на Източния фланг нямаше натовски формирования. Сега обаче тук има многонационални бойни групи. Те са част точно от политиката по възпиране на НАТО и ЕС. Тези формирования трябва незабавно да прераснат в бригади, ако това се наложи.

В подобна ситуация общото пространство за придвижване и прехвърляне на личен състав и военна техника ще е много необходимо.

Правилата за тези дейности ще са ясни предварително и няма да ни се налага в движение да търсим отговор на въпросите - какво точно да направим и как да го направим.