Орбан на амбразурата! Унгарският премиер иска и да е в ЕС, и извън ЕС, и да посредничи между Европа и Русия!

Преди броени дни пред германска медия унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че войната в Украйна била към края си. Русия била слаба и нямало да атакува страна от ЕС или НАТО, а просто искала да постигне целите си в Украйна. За да е възможно обаче военните действия да приключат, трябвало да има единна позиция на Запада.

Говоренето на Орбан е объркано и противоречиво.

Това е очевидно за всеки, който има представа от процесите, свързани с тази война и нейното развитие. С това си изказване обаче Орбан влиза в една различна роля, която до този момент не съществуваше в публичното пространство.

От най-приближения до Кремъл европейски премиер вече чуваме, че Русия е слаба. Досега той упорито твърдеше, че тя не може да бъде победена на бойното поле. Това твърдение остава, то няма да отпадне от реториката на Орбан, но тук не противоречието е най-значимият факт, който изисква специално внимание.

Новият момент в говоренето на Виктор Орбан може да се възприеме като симптом за ситуацията вътре в Русия. Той казва, че Путин би искал да приключи войната, защото тя се нуждае от много ресурси. Вероятно поддържането на военните действия става все по-трудно в икономически план и в Кремъл търсят примирие, но само такова, което е в тяхна полза.

Основен проблем за Кремъл е липсата на доверие от страна на европейските правителства.

Това е най-конкретната и непосредствена причина, поради която повечето правителства в Европа продължават да подкрепят Украйна и не желаят да променят нагласите си и намеренията си.

През 2014 г. Русия посегна на Крим и окупира полуострова. Почти едновременно с това започнаха и сепаратистките провокации в Донбас, които се развиха в кръвопролитен регионален конфликт и в създаването на напълно незаконните и нелегитимни републики - ДНР и ЛНР.

Орбан в Белия дом - икономически преговори или предизборна подкрепа

Унгария залага на Тръмп за енергийна сигурност, но рискува политическа нестабилност

След събитията от 2014 г. последва европейска и американска реакция. Тя обаче беше твърде слаба и дори в известен смисъл може да се нарече и символична. Санкции спрямо определени руски физически и юридически лица и доста скромна подкрепа за украинската армия - това беше западният отговор на руските посегателства срещу Украйна през 2014 г.

Надеждите на Европа и Америка тогава бяха именно, че Русия ще спре до Крим и в Донбас. В израз на тези надежди Европа и най-вече Германия опита да развие общи икономически интереси с Русия и така да изолира нейните агресивни намерения.

За времето от 2014 до 2021 г. употребата на руски газ в Германия нарасна с повече от 10%. Оказа се, че тази политика на Ангела Меркел е безрезултатна, както и че отношението на Кремъл към международното право е много различно от отношението към същото в Европа.

Европа и САЩ се опитаха да градят доверие с Русия и по още един начин.

През 2015 и 2016 г. на нашия континент се проведоха две много мащабни натовски учения. На тях бяха поканени руски наблюдатели, които да се уверят в открития характер на работата в НАТО, както и в обстоятелството, че алиансът е организация с изцяло отбранителна философия.

Очевидно и това не помогна за изграждане на доверие между евроатлантическите партньори и Русия. Дори след анексирането на Крим и проблемите в Донбас, Европа и САЩ неведнъж опитваха да подадат ръка на Кремъл, за да бъдат минимизирани заплахите за европейската и глобалната сигурност.

Резултатът обаче беше точно обратният. През февруари 2022 г. Русия започна своята пълномащабна война срещу Украйна. От Кремъл не само пренебрегнаха значението на доверието в международните отношения, но и напълно го потъпкаха.

За страните от ЕС и НАТО не остана друга възможност освен да вземат спешни мерки за гарантиране на сигурността. Това в почти пълна степен се припокриваше с осигуряване на подкрепа за Украйна, така че тя да може да се противопостави на агресора и да го задържи в източните си територии.

Сега Виктор Орбан се опитва да върне, макар и по един доста странен начин, темата за доверието между Европа и Русия.

Унгарецът казва, че Русия е слаба и не може да нападне страна от ЕС или НАТО.

"Макар и да не вярвате на Русия, поне се съгласете, че тя и да иска, не може! " - това де факто е посланието на Орбан към европейските правителства.

Всичко в името на властта - Вучич не отстъпва в Сърбия

Конролът се изплъзва от ръцете на сръбския президент и той все по-често се обръща към Европа за подкрепа

Най-вероятно около него трябва да се формира и единната позиция на Запада, за която говори унгарският премиер.

Орбан се опитва да убеди европейските лидери, че ако оставят Русия да получи това, което иска от Украйна, то тя ще се откаже от агресивния си подход и ще се укроти. Т.е. видите ли, европейците нямат причини да се притесняват от Русия и ако те помагат на Украйна, за да предпазят себе си, всъщност няма защо да продължават да го правят.

В подобно схващане обаче има редица недостатъци и спорни моменти. Русия многократно доказа, че е много трудно, а вече и невъзможно, да ѝ се има доверие.

Нейната агресия срещу Украйна започна през 2014 г. През 2022 г., т.е. 8 години по-късно, тя прерасна в пълномащабна война. В продължение на вече над 3 години и половина е видно, че Русия не е била готова за такава война, но въпреки това я започна.

Друг проблемен момент е неяснотата по отношение на руските цели в Украйна. Когато става дума за територии, руските претенции се ограничават в рамките на Източна Украйна. Поне това заявява Путин пред Тръмп по време на техните разговори.

Безумното говорене обаче за денацификация и демилитаризация на Украйна не е прекратено. Това показва, че дори и военните действия да бъдат прекратени, от Кремъл ще ги подновят при първа възможност под този предлог и ще изразят претенции към нови територии.

Русия иска да разполага поне с част от украинския суверенитет и да определя в какви международни организации Киев да членува или да не членува. Или казано с други думи - ако в Москва въобще съществува разбиране за независима Украйна, то е като разбирането за независим Беларус под диктата на Лукашенко. Мнозинството от украинците определено не си представят своята държава по този начин.

Всичко това означава, че и след прекратяването на военните действия, когато и да е това, гарантирането на сигурността срещу кремълската заплаха ще трябва да продължи. Т.е. посланията на Орбан биха били трудни за приемане дори и в условията на примирие, а сега когато войната все още продължава те са нелогични и опасни.

Унгария създава антиукраински блок с Чехия и Словакия в ЕС?

Орбан се надява да се обедини с Бабиш и Фицо, за да съгласуват позициите си преди срещите на лидерите на ЕС

Унгарският премиер е в трудна вътрешнополитическа ситуация.

След пет месеца той ще се изправи на избори срещу младия и енергичен лидер на унгарската опозиция Петер Магяр. Дълги години Виктор Орбан се представяше като истински национален лидер, който пази интересите на държавата и не се поддава на никакви влияния.

Обвързването с Русия в енергийната сфера обаче доведе дотам, че сега той вижда заплаха в Брюксел и е максимално близък до Москва. Доста шизофренна позиция за премиер на страна членка на ЕС.

Социологическите сондажи показват отчетлива преднина за Магяр. И това е логично. Политика се прави с ясни позиции, а тези на опозиционния лидер са много по-ясни от позициите на настоящия премиер.

Орбан хем иска да е в ЕС, той не говори за излизане от Общността, хем обаче Брюксел му е враг, а Москва - приятел.

И от тези позиции той се стреми към посредничество между Европа и Русия. Колкото повече се опитва да демонстрира значимост, толкова по-противоречив изглежда. Предстои да видим каква оценка ще му поставят унгарците през април следващата година.