Всичко в името на властта - Вучич не отстъпва в Сърбия

Измина една година откакто част от сградата на гарата в Нови Сад се срути, отне живота на 16 човека и стана причина за масови протести навсякъде в Сърбия.

Срутването стана на 1 ноември 2024 г. и оттогава страната е много неспокойна. Протестите започнаха като студентско недоволство, но прераснаха в граждански натиск и устойчиво продължават в тази посока през всичките тези 12 месеца.

През този период президентът Александър Вучич опита всичко за намаляване на напрежението. Беше обявена подкрепа от руското разузнаване за него, с което уж протестите бяха приключили.

След това Вучич започна да обещава избори - нещо, което прави и до ден днешен, без да се ангажира с посочването на дата за тяхното провеждане. И, разбира се, става дума за парламентарни избори. За президентски вот Вучич дори и не иска да мисли.

Той продължава да търси варианти за оставане на власт и се опитва да убеди сърбите, че те се нуждаят от него на върха на държавата. Протестиращите сръбски граждани обаче искат точно оставката на Вучич и скъсване изцяло с периода му на управление и характерните за него практики.

Сега сръбският президент дори изразява готовност да продава боеприпаси на ЕС, без да се интересува от това къде ще бъдат изпращани те и как ще се използват. Съвършено ясно е, че принципно проруският Вучич е съгласен да се включи в европейската поддръжка за Украйна. Това, което той по всяка вероятност очаква от ЕС е подкрепа, която да го задържи на власт в Сърбия.

Може да се каже, че Вучич влиза от противоречие в противоречие, което по-скоро усложнява неговото вътрешнополитическо положение, отколкото да му помага да укрепи управлението си. Неотдавна сръбският лидер говореше, че мини военният съюз между Хърватия, Албания и Косово е заплаха за Сърбия. Въпросният съюз само е обявен, все още не е създаден, още по-малко пък да е станал функционален.

Нови военни съюзи се появяват на Балканите

Какво означава възникването на двете нови обединения в най-размирния регион на Европа

Тогавашното говорене на Вучич беше част от търсенето на външен враг. Това е проста концепция, която по принцип може да доведе до вътрешно сплотяване. Вучич я изпробва и след като тя не даде резултат, той я изостави.

Хърватия обаче е член на ЕС, общността, на която сръбският президент вече е готов да продава боеприпаси. Де факто сега той е готов да въоръжава страна, която само преди 2-3 месеца припознаваше като свой враг. Дори и да не продава боеприпаси директно на Загреб, те хипотетично могат да стигнат до дотам, щом са продадени на ЕС и Вучич не се интересува какво се случва с тях.

Тази ситуация напълно разкрива истината за Александър Вучич. Няма никакви външни заплахи за Сърбия, има стремеж на президента да остане на власт. Опитът на сръбския държавен глава да изнесе проблема навън не сполучи. Сега той се опитва да си внесе подкрепа отвън, за да парира проблема, който е вътре.

Най-вероятно и тези опити няма да дадат резултат в полза на Вучич. Той вече изцяло подхожда на принципа проба-грешка и всичко, до което достига, са само грешки.

Нека припомним, че той беше обвинил и България във вражески действия. Първоначално той приобщаваше страната ни към съюза на Хърватия, Албания и Косово, макар че нашето МВнР ясно обяви, че не възнамерява да се включва в това обединение.

Малко по-късно сръбският държавен глава заподозря страната ни в някакъв сложен шпионски замисъл, в който дори беше намесил и университетски преподаватели, които били в контакт със свои сръбски колеги.

Тук се получава същата ситуация като с Хърватия. България също е страна членка на ЕС и боеприпаси, които попаднат в Общността, хипотетично могат да достигнат до нея. За Вучич това вече не е проблем, както и при Загреб, сръбският държавен глава сега не вижда заплахи в страните от ЕС, а потенциален източник на подкрепа и може би последен шанс за оставане на власт в Сърбия.

Вучич опитва да създаде външен враг в лицето на България

Балканският сценарий на Вучич: Как една криза ражда конспирации

И още нещо прави впечатление. Александър Вучич е заменил геополитическия подход с търговски такъв. Досега той се опитваше да използва геополитиката, за да постигне сделка вътре в страната си.

Сега се опитва чрез търговски подход да получи европейска подкрепа за себе си във вътрешнополитически план. Именно това означава изказването му, че е готов да продава боеприпаси на ЕС, без да държи на никакъв контрол, но въпреки това остава неутрален.

По този начин Вучич може и да си осигури някакви по-трайни търговски отношения с ЕС и страните членки. Преплитане обаче между търговия и политика има най-вече при политици като Орбан, който определено не е в добра позиция в ЕС.

И щом като Общността не стимулира подобно поведение на държава, която е вътре в нея, едва ли би го направила за Вучич. Още повече, че Сърбия е с блокиран преговорен процес за присъединяване към ЕС.

Във вътрешната политика разделението в Сърбия вече е много голямо и в момента то изцяло е формирано около личността на президента. В центъра на Белград има палатков лагер в подкрепа на Вучич и през последните 1-2 седмици там стават инциденти между негови привърженици и противници.

Това ще рече, че Вучич се явява пречка пред развитието на политическата и партийната система в Сърбия. Дори и президентът да свика парламентарни избори, както обещава с половин уста, това няма да промени настоящата политическа ситуация в страната.

Възможно е дори, при избори, да се стигне до още по-сериозни сблъсъци между президентски симпатизанти и опоненти. Не е невъзможно именно това да спира Вучич да направи тази крачка.

Малко вероятно е положението на президента да се промени след евентуални парламентарни избори. Сръбската опозиция също не разполага с необходимото обществено доверие и едва ли голяма част от протестиращите сърби биха ѝ се доверили.

Сърбия е на кръстопът. Властта на Вучич може и да не оцелее!

Протестите в Сърбия не стихват, отношенията с Москва са все по-студени, а Вучич търси спасение в образа на външния враг

По-скоро самата патова ситуация може да доведе до формирането на политическо движение, което да се институционализира и при евентуални избори да поеме законодателната власт в Сърбия.

Възможно е дори такава тенденция вече да се оформя. В началото на лятото социологическо проучване показа, че хипотетична студентска листа би спечелила около 20% от гласовете на избирателите.

А че протестиращите не са страхливци и че протестът им в Нови Сад не се е провалил - това са несъмнени факти. Обратното го твърди единствено Александър Вучич.

Това е част от противоречията на сръбския президент. Друго обяснение просто не може да има.