Вучич опитва да създаде външен враг в лицето на България

Както е добре известно, властта на президента Александър Вучич в Сърбия сериозно се клати. Той опита всичко, за да успокои сънародниците си, но резултат нямаше. Единствено оставката на президента може да свърши работа, но той, поне на този етап, никак не е готов на подобен ход.

След изчерпването на вътрешнополитическия инструментариум Вучич активно започна да търси външен враг, с който да обясни необходимостта от оставането на власт.

Неотдавна сръбският президент заяви, че България, Хърватия, Албания и Косово представляват заплаха за Сърбия и поради тази причина той тайно е въоръжавал сръбската армия.

Сега пък се оказва, че български дипломати и университетски преподаватели са участвали в създаването на шпионска мрежа, целяща дестабилизирането на Сърбия. Това е основната теза на документалния филм "Университетският заговор", създаден и излъчен в западната си съседка. Според филма целта на българите е била осъществяване на цветна революция срещу Вучич.

Само преди броени месеци, отново чрез документален филм, България и Румъния бяха посочени от Русия като виновни за войната в Украйна. Сръбският подход изглежда много подобен на руския.

Филмът е определен като документален, но това следва да се възприема само условно. Истинската документалистика не може да се използва за пропагандни цели. Тя следва да почива върху факти и реалности, без да ги изопачава и без да ги нагажда към определени политически и властови потребности.

Най-вероятно български и сръбски учени поддържат отношения помежду си. Възможно е също така наши дипломати в Белград да са помагали за създаване на академични контакти. Това е нещо естествено.

Сърбия обвини български дипломати и учени в участие в заговор

Документален филм обвинява граждани на няколко държави в опит за "цветна революция"

Подобен тип взаимоотношения са важни за научния и техническия прогрес и единствено могат да са от полза за две съседни държави и техните народи.

Съвсем не е трудно за един режим, оформящ се все повече като авторитарен, да припознае дори в академичните контакти шпионски намерения и цветни революции. Всъщност никак не е изключено целта на сръбския президент да е компрометирането на академичните среди в Сърбия.

Опозицията в страната не е способна да изгради и предложи управленска алтернатива в Сърбия. Т.е. хората не са доволни от Вучич, но не вярват и на опозицията. При това положение алтернатива може да дойде от сфери извън политиката, което в най-голяма степен се отнася за академичните среди.

Там винаги могат да се намерят подготвени хора с авторитет и способности да предложат на обществото нов тип управление и нови цели, към които то да се стреми. Не е никак случайно, че един от хората, който е потенциален опонент на Вучич, се казва Владан Джокич, ректор на Белградския университет. Той също е подложен на критика във въпросния, т. нар. документален филм.

Възможно е Вучич да осъзнава, че ако успее да постави академичните среди под свое влияние, това би довело до изолирането на един много вероятен източник на алтернатива на неговото управление.

Още повече, че в тази тема съществуват много добри възможности за развихрянето на пропаганда. Тя се прави чрез използването на истински обстоятелства и умишлено неверни тълкувания.

Сърбия е на кръстопът. Властта на Вучич може и да не оцелее!

Протестите в Сърбия не стихват, отношенията с Москва са все по-студени, а Вучич търси спасение в образа на външния враг

Т.е. ако контактите между университетски преподаватели съществуват, то това е вярно обстоятелство, съчетано обаче с невярна интерпретация, че те целят да навредят на властта на Вучич чрез нелегален замисъл и противозаконни намерения.

В сръбското "документално произведение" освен България се споменават и други държави - Хърватия, Великобритания, Германия, САЩ. Отново се вижда приликата между сръбския и руския подход. Сърбия е десетилетен проводник на руски интереси на Балканите.

През последните поне 200 г. страната е във въпросната роля. Сменят се управленски модели, променят се международните отношения, падат правителства и нови идват на власт, но сръбско-руската връзка остава. Може и да търпи определени изменения, но те не са заплаха за нейното естество и функционалност.

И тук идва внушението, че същата роля на Балканите имат и останалите държави. Като разликата е просто, че те са обвързани с други значими фактори в международните отношения. Ето защо Хърватия е поставена в един общ контекст с Великобритания, Германия и САЩ.

Режимът на Вучич не желае да направи разлика между позицията на проводник на външни за региона влияния, каквато е неговата страна и участието в утвърдени и доказали своята полза съюзи като ЕС и НАТО, в които членуват България и Хърватия.

Пропагандното поставяне на знак за равенство между едното и другото също е част от дезинформационните послания на управлението на Вучич, че неговата смяна не би имала смисъл, защото тя нищо съществено няма да промени.

Нови военни съюзи се появяват на Балканите

Какво означава възникването на двете нови обединения в най-размирния регион на Европа

Другата линия, по която оперира Вучич е директно насочена към Кремъл. Тук вече не става дума за връзката Сърбия - Русия, а за отношенията Вучич - Путин.

По принцип за руската страна е важно да запази Сърбия като свой доверен партньор на Балканите. За Кремъл Вучич не е важен, важно е режимът в Москва да има Белград на своя страна. Този въпрос е решим както с Вучич, така и без Вучич.

Поради това за сръбския ръководител в момента е от голямо значение да убеди Кремъл, че който и да дойде след него, в Русия не биха могли в същата висока степен да разчитат на Сърбия.

В руско-сръбските отношения няма да настъпи разрив, но определено може да има някаква мини криза, ако Вучич бъде сменен. А такова нещо, точно сега, когато Русия няма много партньори по света, определено би било проблем за нея.

Неотдавна, след присъдата на Милорад Додик (който вече е с прекратен мандат), която беше издадена от босненски съд, Сърбия, Русия и Унгария заявиха подкрепа към лидера на Република Сръбска в рамките на Босна и Херцеговина. Това несъмнено е една от темите, чрез които Вучич ще работи пред Кремъл за своя личен властови интерес.

Присъствието на Унгария в тази компания представлява голямо удобство за Вучич. От една страна Сърбия не е единствената европейска страна, подкрепяща Додик. Има още една, при това член на ЕС и НАТО.

От друга страна Вучич със сигурност би желал Сърбия да се развива по унгарски модел. Т.е. хем принадлежност към Европа, достъп до нейните фондове и до единния европейски пазар, хем близки отношения с Путин и стремеж към неговите силови и авторитарни форми на управление.

През пролетта на 2026 г., обаче в Унгария ще има избори. И ако Орбан ги загуби, което изглежда все по-вероятно, със сигурност Будапеща ще се промени външнополитически. Промените вътре в Унгария, разбира се, също ще бъдат много сериозни.

Пролет иде… на Балканите

Политическата динамика на Балканите очевидно се повишава, макар и напрежението да е разнопосочно

Всичко това говори, че перспективите пред Вучич може да не са добри не само във вътрешен, но и във външнополитически план.

Ако Кремъл се окаже единствената котва, за която сръбският президент може да се закачи, то това ще означава използване на все повече силови методи вътре в страната и все по-остро отношение към съседите, най-вече България и Хърватия.

Може да се случи така, че филмът "Университетският заговор" да е само началото на един по-втвърден и настъпателен тон на Сърбия, който ще продължи да се развива. Би било добре страната ни да има готовност за подобен вариант. И в случай на необходимост да може да противодейства заедно с другите балкански страни, които също са обект на сръбските "филмови" и други подобни атаки.