Парк за развлечения с над 150-годишна история - "Жарден д"Аклиматасион" (от фр. - Градина за аклиматизация), в Париж дължи необичайното си име на модата от XIX век по екзотичните видове, докарвани от всички краища на Френската империя и отвъд нея, пише "Франс прес".

Но в това зелено кътче на френската столица към сивото небе и студените зими не са били "аклиматизирани" само растения и животни.

Между 1877 и 1931 г. увеселителният парк е домакин на множество "етнологически изложби", в които местни народи от колонизираните територии са показвани пред публика в "традиционни" носии, привличайки огромни тълпи посетители от Париж и цяла Европа.

Сред тези "експонати" били 33 деца, тийнейджъри и млади хора от народите калина и аравак от днешна Френска Гвиана и съседен Суринам. Тяхната трагична съдба в парижкия увеселителен парк през 1892 г. стана предмет на гласуване във френския Сенат вчера.

В рядка проява на единодушие горната камара на парламента гласува за връщането на останките на шестима представители на народа калина, починали от болести, прихванати по време на колониалната изложба. Така сенаторите подкрепиха законопроект, внесен съвместно от депутати от левицата, десницата и центъра.

Няколко сенатори говориха за "срама" си от ужаса, причинен на местните общности от територия, която днес е пълноправен отвъдморски департамент на Франция на североизточното крайбрежие на Южна Америка.

"Говорим за мъже и жени, за човешки същества, откъснати от земята си, от народа си и от достойнството си", заяви центристката депутатка Катрин Морен-Десайи, която е съавтор на законопроекта заедно с представители на Комунистическата партия и десните "Републиканци".

Законопроектът на Сената — който се очаква да бъде одобрен и от долната камара - Националното събрание — засяга шест комплекта човешки останки, ексхумирани за антропологически цели в края на XIX век и останали в публични колекции до днес. Те ще бъдат върнати в земите на предците на калина на повече от 7000 километра разстояние, заедно с осем гипсови отливки на части от телата на починалите, съхранявани в Националния природонаучен музей в Париж.

Сред 33-мата индианци, показвани в "Жарден д"Аклиматасион" през 1892 г., била и 12-годишната Молико. Нейната пра-пра-внучка Корин Тока-Девилие оглавява усилията за връщането на останките на онези, които така и не са успели да се приберат у дома. Тя разказа за облекчението и радостта си, когато е чула имената на предците си да отекват в залата на Сената.

"Когато ги назовеш по име, им връщаш човечността", посочи тя. "Връщаш самоличност на хора, които повече от 130 години са стояли в музей — безименни и неизвестни за всички, освен за близките си у дома".

Тока-Девилие оглавява организацията "Молико Але+По", което на езика калина означава "Потомците на Молико". Целта ѝ е да търси признание и обезщетение за една колониална практика, продължила десетилетия, но дълго премълчавана.

Въпреки осъждането от някои среди — включително още по времето на Молико — "човешките зоологически градини" в Европа продължават чак до 50-те години на XX век. Историците изчисляват, че между XIX и XX век около 35 000 души от Африка, Азия, Америка и Океания са били излагани за "образование" и забавление на европейската и американската публика.

"Признаването на тази история и на факта, че мъже и жени от френска отвъдморска територия са били показвани по този начин, е огромна крачка напред за френската държава — и за всички колонизирани народи", итъкна Тока-Девилие. Тя определи подкрепата на френското правителство за законопроекта, гласуван в Сената, като "победа за нашите предци и за коренните народи".

Обръщайки се към колегите си сенатори преди вота, консервативният депутат Макс Брисон, също съавтор на законопроекта, заяви, че случаят с останките на калина подчертава "спешната нужда да се признае обезчовечаването, стояло в основата на създаването на някои музейни колекции".

По думите на Тока-Девилие подобни усилия вече текат в много от водещите френски музеи. Тя благодари на музея "Ке Бранли - Жак Ширак" и на Музея на човека, част от Националния природонаучен музей, за помощта им при идентифицирането на останките.

Преди две години Музеят на човека прие група шамани и други местни лидери от Френска Гвиана и Суринам, които се събрали около идентифицираните останки на своите предци за ритуална церемония, предназначена да "успокои душите им".

"Такива музеи също се промениха през последните години и започнаха да се изправят срещу собствената си история", посочи Тока-Девилие, присъствала на церемонията. "Това показва, че е свършена огромна работа за промяна на отношението към колониалното минало на Франция", добави тя.

Макар Франция напоследък да засили усилията си за връщане на произведения на изкуството и други ценности, заграбени през колониалната епоха, законодателна празнина досега пречеше на организации като "Молико Але+По" да получат справедливост.

Рамков закон, приет през декември 2023 г., позволи връщането на човешки останки, като направи изключение от принципа, че публичните колекции са неотчуждаеми. Но тази процедура е предназначена само за искания от чужди държави и следователно не се прилага за отвъдморските територии на Франция.

Приветствайки вота в Сената вчера, министърът на културата Катрин Пегар изрази подкрепа за ново законодателство, което да "улесни репатрирането на човешки останки към отвъдморските територии" и да отговори на бъдещи искания — искане, подкрепено и от "Молико Але+По".

"Нашите хора са готови да се върнат у дома — и нашата земя е готова да ги приеме", увери Тока-Девилие. "Но ни е нужен закон, който да важи за всички, защото има много други като нас, които все още чакат да положат предците си в мир".