Пролет иде… на Балканите

Политическата динамика на Балканите очевидно се повишава. Наяве излизат процеси, които до неотдавна са протичали под повърхността или просто не са били забелязвани. В края на миналата година Конституционният съд в Румъния анулира първия тур на президентските избори след като разузнавателните служби в страната установиха, че е имало руска намеса в полза на удобен за Кремъл кандидат (Калин Джорджеску).

Що се отнася до Сърбия, то там протестите вече са масови и устойчиви. Властта, в лицето най-вече на президента Александър Вучич, търси вариант за сделка с протестиращите, но поне засега до такава не може да се стигне. Недоволството започна като реакция срещу срутването на част от сградата (прясно ремонтирана) на гарата в Нови Сад, което отне човешки животи. Сръбските студенти развиха това недоволство в мащабни протести и го превърнаха в позиция на хората в страната, които предпочитат гражданството пред поданството.

Най-сложен обаче може да се окаже казусът, който се заформя с Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Там на карта е поставено Дейтънското споразумение, което осигури мира и създаде базата за институционалното изграждане и развитие на Босна и Херцеговина. Сега сръбският лидер в Босна Милорад Додик прави стъпки към създаване на независима държава, което би означавало промяна на държавни граници, а на Балканите това винаги е било свързано с много напрежение, трайна дестабилизация и военни конфликти.

Додик е много близък до Кремъл. Без съмнение това е най-проруският политик на Балканите, който разполага с реална власт и владее съзнанието на сърбите в Република Сръбска. И докато легитимният босненски съд настоява за неговия арест, той говори за създаване на собствена армия, както и за собствена конституция на Република Сръбска, която включва половината от територията на Босна и Херцеговина.

Сложна е ситуацията и в Унгария. Преди броени дни в Будапеща се проведе мащабен протест срещу управлението на Виктор Орбан. Ще видим в близко време дали тези нагласи в Унгария ще се превърнат в устойчива тенденция и дали ще се развият като обществена подкрепа и политически послания. В момента опозицията иска ни повече, ни по-малко от това Орбан да подаде оставка и да се проведат предсрочни парламентарни избори. А редовните трябва да бъдат през април 2026 г., така че и до тях не остава кой знае колко време.

Унгария не е страна от Балканския регион, но на Балканите има унгарски малцинства (в Румъния и Сърбия), с които Виктор Орбан много обича да се заиграва. В този смисъл влиянието между Унгария и Балканите съществува и е двупосочно, макар и ограничено по своя мащаб. Пък и бившият северномакедонски лидер Никола Груевски намери пристан и закрила при Орбан след като съдебните власти в Република Северна Македония (РСМ) започнаха да го разследват и издадоха заповед за неговото задържане.

Ситуацията в Румъния, Сърбия и Босна показва разликите в институционалното развитие в Балканския регион. Очевидно е, че то не е равномерно, а това обяснява и вече съществените разлики в икономиката, бизнеса и стандарта на живот в различните страни от региона. Независимо че навсякъде става дума за протести и заплахи от дестабилизация, причините и обстоятелствата, които предизвикват недоволството, имат много разнообразен характер. Или казано с други думи - разликите са значително повече от приликите.

Румъния е постигнала доста високо равнище на институционално развитие. Това ясно личи от решителната работа на институциите, които се ръководят най-вече от правилата и националния интерес. Точно такъв беше подходът по отношение на проруския кандидат за президент Калин Джорджеску. Той беше проверен по надлежния ред и в крайна сметка не получи възможност да се яви на изборите, които ще бъдат на 4 и 18 май.

Решението на Конституционния съд относно Джорджеску е окончателно. Този кандидат има някакъв ограничен брой действителни привърженици (виртуалните сигурно са много повече), които опитаха да го подкрепят чрез улични демонстрации. Всичко обаче приключи с една малка, макар и агресивна демонстрация в Букурещ в деня, когато стана ясно, че Джорджеску е аут от изборите.

Никой дори не си помисли за компромиси относно кандидат, зад който по всяка вероятност стоят външни интереси (външни за Румъния и външни за Европа). Никой не си зададе въпроса дали в недрата на обществото няма да се зароди нещо дори по-опасно като реакция на институционалното решение. Подходът беше свързан изцяло с правилата и тяхното следване. Без сделки, без договорки и без каквото и да било, което би влязло в противоречие с правилата и би ги заменило.

Изчистен институционален подход, който говори за наличието на легитимност на публичните институции и механизмите, съобразно които те вземат решения. Засега Румъния сполучливо парира опитите да бъде дестабилизирана. Усилията обаче в тази посока трябва да продължат, те не са и не могат да бъдат еднократен акт, а следва да са процес.

Ако в Румъния говорим за работещи институции, в Сърбия протестите са свързани с необходимостта от изграждането на такива. Работещите институции означават ограничаване на корупцията, гарантиране на националния интерес, както и здравето и живота на хората. Некачественият ремонт на гарата в Нови Сад е бил резултат от корупция, която директно е довела до загуба на човешки животи. Това е изходната позиция, от която започнаха протестите в Сърбия и постепенно стигнаха до сегашния си мащаб.

Предстои да разберем през следващите седмици и месеци дали ще се оформи подобна тенденция и в Северна Македония. Както е добре известно преди брони дни в Кочани се случи огромна трагедия в нощно заведение, която отне много човешки животи, а има и доста ранени и осакатени. Местните хора отдадоха трагедията на корупционните практики в тяхната държава и започнаха протести, които потенциално могат да обхванат страната. Още повече, че в момента е налице сръбският пример.

Много опасен проблем за Балканите може да произтече от Република Сръбска в Босна и Херцеговина. В случай, че босненските власти не съумеят да пресекат стремежите на Милорад Додик, той би могъл да потърси път към формиране на общ интерес с Александър Вучич. Поне засега Вучич не е показвал публично отношението си към намеренията на Додик, но стечението на обстоятелствата може да направи тези намерения много удобни за него. Особено ако той не успее да постигне сделка с протестиращите в Сърбия и президентската му власт се окаже под заплаха.

Стигне ли се до отделянето на Република Сръбска от Босна и Херцеговина, това много вероятно ще означава силно сближаване между Вучич и Додик. Дори и да няма формално обединение на Република Сръбска със Сърбия, те ще функционират в толкова близка връзка, че де факто ще изглеждат като една държава. Така сръбският шовинизъм би застанал стабилно зад Вучич и би му дал сили да се противопостави на исканията за реформи и борба с корупцията, за каквото настояват хората на протестите. Подобно развитие може да се възприеме и като компенсация за загубата на Косово. Такова схващане вече би означавало разпалване на сръбския шовинизъм до краен предел.

Позитивната хипотеза би била свързана със започването на процес на изграждане на работещи институции в Сърбия (с Александър Вучич или без него). Подобно явление със сигурност ще охлади страстите на Додик и ще парира най-опасната заплаха на Балканите. Освен това едно такова развитие би имало отзвук и в по-широк контекст. Между Сърбия и Северна Македония съществува определен тип идеологически обмен и в този смисъл може да се очаква и известно влияние относно институционалните процеси в двете страни.

Между Сърбия и Унгария пък съществува взаимен интерес с материални измерения, свързан най-вече с осигуряването на газ по т.нар. Балкански поток. При по-дълбока промяна в политическата среда в Сърбия, тази материална връзка в отношенията може и да не изчезне, но също така може и да получи някаква нова визия в икономически и пазарен контекст.

И така! Пролетта на Балканите изглежда загадъчна, леко провокативна и определено изпълва с очаквания. Няма да е изненада, ако премине в горещо лято и след това в продължителна златна есен. Процесите в нашия регион никога не са били равномерни. Имало е динамика, имало е и затишие. Важен обаче е крайният резултат. А точно сега той може да даде началото на цяла една нова епоха на Балканите, която би могла да има както повече положителни, така и повече отрицателни характеристики. Активността на обществата в балканските страни е решаваща в момента. Именно тя ще определи бъдещето.