"Ако вярваме в собствените си сили, сме способни да сложим край на комунистическата диктатура. Ако сме достатъчно решителни, можем да принудим управляващата партия да се подчини на свободни избори", заяви Виктор Орбан през 1989 г. по случай повторното интерниране на Имре Наги, следвоенния министър-председател на Унгария, който ръководи Унгарската революция от 1956 г. срещу СССР, разказва пред "Политико" Сузана Зелени, бивш депутат от "Фидес".
От либерален лидер, призоваващ Унгария да се отдели от Москва, унгарският премиер се превръща в самопровъзгласил се защитник на нелиберализма и в най-добрия приятел на Кремъл в Европа. В момент, когато ЕС се бори да противодейства на агресията на Москва в Украйна и в останалата част на континента, унгарският премиер се превръща в човека, на когото руският президент Владимир Путин може да разчита.
Преди критичните избори в Унгария на 12 април 2026 г. Орбан блокира пакет от заеми от ЕС в размер на 90 милиарда евро, от който Киев отчаяно се нуждае, за да продължи да се бори. Междувременно външният министър на страната бе принуден да обясни миналата седмица защо е пренасочвал поверителни процедури към Кремъл.
Да направим Унгария отново велика
Когато през 1990 г. се провеждат първите свободни избори в Унгария, Орбан и Сузана Зелени са сред 22-мата членове на Фидес, тогава либерално-центристка група от антикомунистически студенти и интелектуалци, избрани в Народното събрание. Трансформацията на Орбан започва малко след това.
Орбан е избран за председател на партията през 1990 г. Младият политик бързо постига пълна доминация над Фидес. Той предприема действия, за да измести онези, които оспорват лидерството му или дори се осмеляват да оспорват решенията му. През 1994 г. Орбан рязко променя идеологическата ѝ позиция от либерална на националконсервативна. Оттогава историята на партията и тази на Орбан са едно цяло.
Трансформацията на Орбан се случва поетапно. След кратък мандат като министър-председател в началото на века, той прекарва осем години в опозиция, правейки всичко възможно да възпрепятства заседанията в Народното събрание и да саботира тогавашното социалистическо-либерално правителство.
След като отново поема най-високия пост в страната през 2010 г., той си поставя за цел никога повече да не губи, пренаписвайки конституцията, променяйки основни закони, за да намали демократичните проверки и баланси, отслабвайки медийните свободи и съдебната независимост и накланяйки избирателното поле в своя полза.
Първият етап от трансформацията на Орбан, първоначалната идеологическа промяна, е обусловен от лична амбиция и жажда за власт. Той оценява, че Фидес ще има по-ясен път към управлението и по-добри електорални перспективи в по-малко пренаселения консервативен край на политическото поле, където основната дясна партия е в безпорядък и упадък.
Наклонът на Орбан към Русия е по-бавен, но не по-малко забележим. Преломният момент идва през 2014 г., когато Орбан подписва споразумение с Кремъл за огромен заем за разширяване на унгарската атомна електроцентрала Пакш II. Това споразумение сигнализира не само за прагматична зависимост от Москва, но и за началото на среща на идеологически умове.
Само шест месеца по-късно премиерът очертава целта си да изгради нелиберална държава в Унгария, основана на национални и традиционни християнски ценности, като изрично посочва Русия на Путин като модел - забележително развитие, като се има предвид, че през 2007 г. "той казва на партийните работници своя в реч, че Русия е по същество империя и никога не може да ѝ се вярва.
Други унгарски премиери също се стремят да поддържат по-тесни икономически отношения с Русия, но при Орбан икономическото сътрудничество не само се ускори, но и бързо се превърна в по-силни политически връзки. Той говори за "отваряне към изток", твърдейки, че е важно Унгария да подобри отношенията си не само с Русия, но и с Китай и Турция, за да балансира отношенията си със Запада. А през 2019 г., когато по-голямата част от Централна Европа проведе големи чествания по случай 30-годишнината от падането на Берлинската стена, спонсорираните от държавата събития в Будапеща, доста забележимо, бяха по-сдържани.
Метаморфозата
За Петер Молнар, състудент на Орбан в университета "Еотвеш Лоранд" в Будапеща и бивш депутат от Фидес, пътят на Орбан от руски враг до руски приятел отразява неговите международни амбиции. "Орбан не може да направи Унгария отново по-голяма", каза той, визирайки как около две трети от територията на страната са откъснати след Първата световна война. "Но може би си мисли, че може да я направи отново по-велика."
И с всеки сблъсък между Будапеща и Брюксел отношенията на Унгария с Путин само се затоплят, точно както по-късно ще да стане с президента на САЩ Доналд Тръмп.
Молнар, сега академик, подчертава неуморния стремеж към успех у своя колега от университета. Младият Орбан е посещавал незаконни подземни танци - форма на младежки бунт, често наблюдавана от държавната полиция за сигурност. И въпреки малкия интерес към изкуството и литературата, той е искал да участва в представление на "Как г-н Мокинпот се излекува от страданията си" на родения в Германия писател Петер Вайс - сатира за борбите на обикновен човек в едно потисническо общество.
Според Молнар тогава не е имало нищо, което да подсказва за последващия политически път на Орбан от либерализъм до европейския любимец на MAGA, освен че огромната амбиция е била налице. "Ако политическата констелация беше такава, че либералният път предлагаше това, той вероятно щеше да остане либерал", добави той.
Политическият журналист Пал Даниел Рени, написал биографията на Орбан от 2021 г., отбелязва, че Орбан е очарован от самата власт. Мисля, че това е, което го тласка най-много. Ако живеехме във време, когато либерализмът е във възход, той щеше да бъде либерал", каза той.
Виктор Орбан осъзнава през 90-те години, че това да бъде националист, това да бъде консерватор, ще му даде повече свобода как да управлява, контролира и изгражда общности. По-лесно е да изграждаш общности в Унгария, ако си традиционалист. А през 90-те години имаше огромна социалистическа партия и доста силна либерална партия, докато консервативната партия, МДФ, се разпадаше", подчерта Рени.
"За него беше очевидно, че трябва да се насочи надясно, за да завземе политическото пространство." И по този път Орбан изучава десни модели за подражание в чужбина. По време на пътувания си до САЩ в началото на 90-те години той се интересува от политическата инфраструктура на Републиканската партия.
Междувременно бившият италиански премиер Силвио Берлускони очарова Орбан. Начинът, по който той се отнася към консерватизма, начинът, по който оформя партията, която основа около себе си, разговорният език, който възприема, така че обикновеният мъж и жена да могат да го разберат, и неговото сливане на футбол и политика и политическия инструментализъм на играта", отбеляза Рени.
Подобно на Берлускони, който притежаваше футболния клуб "Милан", Орбан основава младежка академия в родния си град Фелчут, която се превръща във футболен отбор със стадион с 4000 места - достатъчно голям, за да побере цялото население на селото два пъти.
Също така, "Орбан завършва речите си с "előre magyarország" - или "напред, Унгария" - в ясен почит към Берлускони, чиято партия се нарича Forza Italia", каза Рени.
Империята на злото
За Франк Фуреди, съюзник на Орбан, който ръководи брюкселския клон на подкрепяния от унгарското правителство колегиум "Матиас Корвинус", всъщност "ЕС се е променил" и е станал по-либерален и настоятелен в подкопаването на националния суверенитет на страните членки.
"Мисля, че Орбан би видял пътуването си като плавен преход. Мисля, че в един момент враждебността на ЕС е оказала важно влияние върху неговите възгледи. Трябва да помните, че лидерът, когото той замени в Будапеща, беше момчето на ЕС. И Брюксел беше наистина разстроен, че той загуби изборите от Фидес през 2010 г.". "Мисля, че това е ключовата динамика.", посочи Фуреди.
Той подчертава реакцията на Орбан на бежанската криза от 2015 г. като повратна точка. "Дотогава Орбан беше гледан с подозрение от естаблишмънта на ЕС, но все пак беше толериран. Когато обаче се сблъска с миграционната политика, възприета от Европейската комисия, толерантността отстъпи място на враждебност. Това, че много държави членки сега възприемат подхода на Орбан към масовата незаконна миграция, означава, че от гледна точка на Комисията всичко, което Орбан прави, е непростимо", каза той.
С това тълкуване, според Орбан, Брюксел е заменил Русия като "окупационна" сила на Унгария. В предизборните си кампании от 2010 г. насам Орбан често изобразява Унгария като страна под обсада, разпалвайки образа на постоянна заплаха от по-големи съседи, наднационални сили или тъмни финансови сили. Това е подход, който прониква в дебел слой исторически обиди, датиращи от 1848 г., когато Унгария се разбунтува срещу управлението на Хабсбургите и търси независимост.
В реч от 2011 г. той заявява: "През 1848 г. нямаше да ни диктува Виена, а през 1956 г. нямаше да ни диктува Москва. А сега няма да ни диктува Брюксел или откъдето и да е." Това продължава да бъде работеща стратегия. В Будапеща хората като цяло мразят идеята да се сближат с Русия. Но в провинцията предупрежденията на Орбан за въвличането на Унгария във война резонират.
Не всички обаче са убедени, че не самият Орбан се е променил.
USD
CHF
EUR
GBP
