През пролетта на 2026 г. тайна международна операция, в която участват Венецуела, Съединените щати, Великобритания и Международната агенция за атомна енергия, доведе до извеждането на последните запаси от високообогатен уран от територията на южноамериканската държава. Макар количеството да е сравнително малко, операцията привлече вниманието на международната общност заради геополитическите съюзи на Каракас и опасенията, че чувствителни ядрени материали могат да попаднат в неподходящи ръце. Това пише Анхел Бермудес от Би Би Си.
Представяме текста, така както е написан от автора.
В края на април конвой на венецуелската армия тайно е изминал 160 километра от Венецуелския институт за научни изследвания (IVIC) в покрайнините на Каракас до пристанищния град Пуерто Кабело в щата Карабобо.
Причината за тази секретност станала ясна няколко дни по-късно. Военните са ескортирали контейнер с приблизително 13 килограма високообогатен уран, предназначен за Съединените щати.
В операцията са участвали правителствата на Съединените щати, Венецуела и Обединеното кралство, както и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), която в изявление от 8 май я определя като "внимателно планирана съвместна мисия, проведена при строги мерки за сигурност".
От агенцията отбелязват, че подобен ядрен материал може да представлява риск от разпространение или заплаха за сигурността, ако попадне в неподходящи ръце.
Уранът се счита за високообогатен, когато делът на изотопа уран-235 е изкуствено увеличен до 20 процента или повече.
Материалът е бил натоварен в пристанището Пуерто Кабело и тайно изпратен в Съединените щати.
Количеството от 13 килограма е сравнително малко на фона на оценките за запасите на Иран преди войната със Съединените щати и Израел. Според различни оценки Техеран е разполагал с около 400 килограма подобен материал.
Въпреки това връзките на венецуелското правителство с Иран, Русия, Куба и Северна Корея от години предизвикват тревога във Вашингтон. Според експерти, интервюирани от BBC Verify, опасения по този въпрос е имала и Международната агенция за атомна енергия
Джак Крофорд от Кралския институт на обединените служби (RUSI) обясни пред Би Би Си, че операцията по изваждане на уран е имала за цел да предотврати попадането на материали, първоначално предназначени за мирна ядрена програма, в ръцете на държави или групи, които се стремят да разработват ядрени оръжия.
Според Крофорд иззетите материали са били обогатени до малко над 20 процента уран-235, докато високообогатеният уран обикновено се счита за оръжеен при концентрация от 90 процента или повече. Теоретично обаче този уран все още би могъл да бъде достатъчен за по-нататъшна обработка с цел създаване на малка ядрена бомба.
И така, как Венецуела е получила високообогатен уран и защо го е предала на Съединените щати?
МААЕ и "Атоми за мир"
Всичко започва с речта на президента на САЩ Дуайт Д. Айзенхауер пред Общото събрание на ООН през 1953 година. Това е разгарът на Студената война, когато между Съединените щати и Съветския съюз тече надпревара във въоръжаването и съществуват опасения, че все повече държави и групи могат да се сдобият с ядрени оръжия.
Затова Айзенхауер предлага създаването на международен орган за ограничаване на разпространението на ядрените оръжия и за насърчаване на мирното използване на атомната енергия в области като медицината и селското стопанство.
"Не е достатъчно просто да се отнемат тези оръжия от военните. Те трябва да бъдат предадени на тези, които могат да ги обезоръжат и да ги адаптират, за да служат за мирни цели", заявява той.
Идеята е държавите, способни да произвеждат ядрени материали, да ги предоставят на международна агенция под егидата на ООН. Тя от своя страна трябва да гарантира сигурността им и да ги предоставя на учени и изследователи за мирни цели.
Венецуела получава своя експериментален ядрен реактор по програмата "Атоми за мир", започната от администрацията на Айзенхауер.
Речта на Айзенхауер поставя основите за създаването на Международната агенция за атомна енергия и води до създаването на американската инициатива "Атоми за мир".
През следващите години Съединените щати променят законодателството си, за да позволят износа на ядрени технологии, материали и експертиза за държави, които се ангажират да не ги използват за създаване на оръжия.
Съгласно тази схема Венецуела придобива 3-мегаватовия ядрен реактор RV-1, построен от американската компания General Electric. Според МААЕ ядреното му гориво е доставено от Съединените щати и Обединеното кралство.
Реакторът е пуснат в експлоатация на 22 ноември 1960 година. Той е инсталиран като изследователски реактор във Венецуелския институт за научни изследвания. През 1991 година е частично спрян, а през 1997 година, според венецуелските власти, е окончателно изведен от експлоатация. Част от използваното гориво е премахнато, а останалото е съхранявано при висока степен на сигурност.
Какво се е случило с урана след това
Според британското правителство венецуелските власти за първи път са поискали премахването на останалия уран през 2017 година и още тогава са започнали да се подготвят съответните планове.
Арестът на президента на Венецуела Николас Мадуро през януари 2026 година обаче очевидно е ускорил операцията.
Венецуелските власти твърдят, че американските въздушни удари по време на ареста на президента са избегнали реактора на косъм.
В изявление, публикувано на 7 май от външния министър Иван Гил, се казва, че операцията "обективно е увеличила нивото на риск и е потвърдила спешността" на отстраняването на урана.
Държавният департамент на САЩ заяви, че операцията е отнела "няколко месеца", което е с две години по-бързо от първоначално планираното.
Уранът е транспортиран до хранилището Savannah River Site - ядрено съоръжение в американския щат Южна Каролина, близо до град Айкън. Британски ядрени експерти са отговаряли за транспортирането.
За операцията е използван товарният кораб "Pacific Egret".
На 11 април, когато корабът спира да излъчва местоположението си, той е бил акостирал в Чарлстън, Южна Каролина. Използвайки сателитни изображения с висока резолюция, Би Би Си установява, че седмица по-късно корабът е акостирал в Пуерто Кабело, Венецуела.
На изображения, направени на 4 май, ескортен кораб следва "Pacific Egret" по пътя му към Съединените щати. Изображения, направени на 8 май, показват "Pacific Egret" след пристигането му в пристанището на Чарлстън.
"Това беше внимателно координирана операция, като през цялото време бяха спазвани строги мерки за безопасност", заяви британската Служба за ядрено регулиране.
Символът на МААЕ - въртящи се електрони, заобиколени от две маслинови клонки - представлява стремежа към мирно използване на ядрената енергия.
Повечето изследователски реактори, построени през 60-те и 70-те години на миналия век, изискваха използването на високообогатен уран, но подобни изследвания днес могат да се провеждат с нискообогатен уран, който съдържа по-малко от 20 процента уран-235.
Според МААЕ повече от 100 изследователски реактора и съоръжения за производство на медицински изотопи по света са били или спрени, или преоборудвани за използване на нискообогатен вместо високообогатен уран. Близо 7000 килограма високообогатен уран са били върнати в страните си на произход или са били обезопасени по друг начин.
USD
CHF
GBP
